site.btaСъбитията днес - Дневен календар

На 21 април в историята

21 април 2024 г., неделя, 16-а седмица от началото на годината

Българската православна църква отбелязва 5 Неделя на Великия пост - Преп. Мария Египетска. Св. свщмчци Януарий и Теодор в Пергия.

Мария Египетска била блудница от Александрия. Един ден пожелала и тя да отиде и да се поклони на Животворящия Кръст Господен в Йерусалим. Въпреки своята греховност, въпреки, че животът й нямал нищо общо с онази Божествена чистота и любов, на която искала да се поклони, тя пристъпила към вратите на храма заедно с другите поклонници, но някаква невидима сила не й позволявала да прекрачи прага. Това я стреснало и тя осъзнала нищетата на блудния си живот. Прекарала остатъка от живота си в пустинята, като се отдала на лишения, молитва и духовни подвизи в борба с греховните помисли и изкушенията от спомена за предишния си охолен живот.

По света се отбелязва:

Световният ден на творчеството и иновациите. Отбелязва се от 2018 г. с резолюция A/RES/71/284 на Общото събрание на ООН, приета на 27 април 2017 г., с цел да се повиши информираността на международната общност за ролята на творчеството и иновациите за постигане на целите за устойчиво развитие на ООН. На 25 септември 2015 г. Общото събрание на ООН приема дневен ред под наслов "Да променим нашия свят: Програма 2030 за устойчиво развитие", който съдържа 17 цели за устойчиво развитие за изграждане на по-добър свят за човечеството и природата до 2030 г.

На този ден в България:

1921 - Основан е футболният клуб "Ботев" - Враца.

1935 - Сформирано е 53-ото правителство на Царство България с министър-председател Андрей Тошев. Управлява до 23 ноември 1935 г. Кабинетът е образуван от военни и граждански дейци, поддръжници на идеята за концентриране на политическата власт в ръцете на цар Борис III.

1946 - Първо представление на Централния куклен театър (дн. Столичен куклен театър) - представена е постановката "Татунчо и змеят" от Надя Трендафилова. Театърът е създаден от актрисата Мара Пенкова с нейни лични средства. През 1948 г. е гласувана държавна субсидия в подкрепа на трупата, която получава статут на първия държавен професионален театър в България. На 23 май 2001 г. Централният куклен театър е преименуван в Столичен куклен театър.

1957 - Открита е каскадата "Петрохан", изградена в периода 1948-1957 г. по северните склонове на Западна Стара планина, по течението на р. Бързия покрай прохода "Петрохан". Каскадата, която събира води и от двете страни на вододела с обща водосборна площ 96 кв. км, се използва за добив на електроенергия и за водоснабдяване на гр. Монтана, Враца и 40 населени места от двете области. Тя обхваща три енергийни стъпала, включващи 3 дневни изравнителя ("Петрохан", "Остра чука" и "Бързия") със съответните водохващания, събирателни канали, водни кули и други съоръжения и три електроцентрали: ВЕЦ "Петрохан  (с инсталирана мощност 7,6 МВт), ВЕЦ "Бързия" (с инсталирана мощност 6,4 МВт) и ВЕЦ "Клисура" (с инсталирана мощност 3,5 МВт).

1963 - В гр. Мизия, област Враца, е открит Комбинатът за целулоза и хартия. От 1997 г. комбинатът е в несъстоятелност.

2004 - В София официално е открит Дипломатически институт към министъра на външните работи, създаден с Постановление 209 от 23 септември 2003 г. на Министерския съвет.

2009 - Софийският градски съд оправдава всички подсъдими по делото за зърнената криза през периода 1995-1996 г. Подсъдими по обвинение за безстопанственост са Васил Чичибаба - Министър на земеделието и хранителната промишленост от 26 януари 1995 г. до 23 януари 1996 г., Кирил Цочев, Мария Бозукова, Димчо Шопов, Маньо Манев, както и бившият директор на "Нефтохим" Стефан Неделчев.

2014 - На централния площад в Разлог се провежда първият фестивал "1000 носии на едно място". Празникът е организиран от сдружение "Дестинация Разлог" в изпълнение на проекта "Разгледай, чуй и опитай Разлог!".

2015 -
В Пловдив е открит Технологичен център за спешна медицина, който е първият по рода си в България. В него на принципа на синергичния подход, усилията си обединяват представители на медицината, фармацията, индустрията и браншовите структури за създаване и обмен на знания, иновативни технологии и продукти в сферата на здравеопазването.

2016 - В Пловдив официално се открива 8-ата Международна среща по туризъм, в която участват над 70 туристически компании от 17 държави. Целта на срещата е представянето на Пловдив и региона като атрактивна туристическа дестинация. Пловдив е шестият най-стар жив град в света и най-старият в Европа, притежаващ повече от 200 културно-исторически забележителности и над 300 000 движими културни паметници с находки от седем археологически периода.

2018 - Във Вършец се провежда шестата политическата академия на Жени ГЕРБ. Организатори са Жени ГЕРБ и фондацията "Конрад Аденауер".

2019 - Умира Виолета Гиндева, актриса от трупата на Народния театър "Иван Вазов". Има над 120 роли в театъра, телевизията и киното.

2020 - Апелативната прокуратура във Велико Търново е взела под специален надзор 152 досъдебни производства за нарушаване на извънредните мерки, във връзка с разпространението на коронавируса "Ковид-19".  За периода от 13 до 16 април 2021 г. новите досъдебни производства са 22, те са образувани за нарушения, свързани с извънредното положение. Едно лице е осъдено за нарушаване на карантинните мерки, по обвинение на Районната прокуратура в Плевен. От новообразуваните дела, взети на специален надзор, всички са за нарушена мярка - поставяне под карантина от районните прокуратури във Велико Търново, Павликени, Ловеч, Троян, Плевен, Русе и Габрово.

2021 - В сградата на Държавна агенция "Архиви" в София генералният директор на Българската телеграфна агенция (БТА) Кирил Вълчев получава от председателя в Държавната агенция "Архиви" доц. Михаил Груев книгата с първите бюлетини на БТА след извършена реставрационна работа от специалисти от отдел "Реставрация". Книгата е с обем от 91 страници и в нея са подвързани всички бюлетини на БТА, излезли от 16 февруари до 31 март 1898 г., включително първият бюлетин на БТА от 16 февруари 1898 г., написан лично на ръка от първия директор Оскар Искандер.

2023 - Софийският градски съд признава за виновен Георги Семерджиев за тежката катастрофа на бул. "Черни връх" в София на 5 юли 2022 г., при която загиват Хариет Стефанович и Христина Дилева и го осъжда на 20 години затвор при първоначално строг режим.

На този ден по света:

753 пр. н. е. - Основан е град Рим. Датата 21 април 753 пр. н. е. e посочена от римския учен, писател и военачалник Марк Теренций Варон въз основа на изчисленията на древния философ, математик и астролог Луций Таруций Фирмиан и се възприема като ден на възникването на Рим. Той датира събитията, описани в легендата за Ромул и Рем, синове на весталката Рея Силвия и бога Марс, отгледани от вълчица в областта Лациум. Според легендата между избиращите място за селище братя възниква спор, при който Рамул убива Рем, след което основава град, който кръщава на свое име и става първият му управител. Археологически доказателства за тази легенда не съществуват. За първи път 21 април е отбелязан като празник на града през 1871 г., след като Рим става столица на обединена Италия.

1967 - Държавен преврат в Гърция, извършен в Атина от група военни под ръководството на ген. Стилианос Патакос, полк. Георгиос Пападопулос и полк. Николаос Макарезос. Установена е военна диктатура на "черните полковници". В страната е отменено действието на конституцията, разпуснати са политическите партии и профсъюзите, забранени са събранията и стачките. Хунтата е свалена от власт на 23 юли 1974 г., като е създадено гражданско правителство с министър-председател Константинос Караманлис.

1972 - Американски космически кораб каца на Луната. Лунната кабина "Орион" на кораба "Аполо 16", изстрелян на 16 април 1972 г., с екипаж Томас Метингли - пилот на командната кабина, Джон Йънг - командир на полета и Чарлз Дюк, се прилунява в 4.23 ч. бълг. време на лунния кратер Декарт. Това е първото кацане на планински лунен терен. На 27 април 1972 г. "Аполо-16" се връща на Земята, като се приводнява в Тихия океан на около 2500 км южно от Хаваите.

2000 - В Русия Държавната дума (долната камара на парламента) ратифицира Договора за пълна и обща забрана на опитите с ядрено оръжие с 298 гласа "за" срещу 74 "против". Договорът е ратифициран и от Съвета на федерацията (горната камара на  парламента) на 17 май 2000 г. Договорът за пълна и обща забрана на опитите с ядрено оръжие е приет от Общото събрание на ООН на 10 септември 1996 г.

2004 - От израелски затвор е освободен Мордехай Вануну, който през 1986 г. е осъден за шпионаж на 18 години затвор, след като разкрива пред британския в. "Сънди таймс" подробности за израелския център за ядрени изследвания "Димона".

2005 - В Испания със 183 гласа "за", 136 "против" и 6 "въздържали се" Конгресът на депутатите (долната камара на парламента) приема закон за узаконяване на браковете между хомосексуалисти. Съгласно закона хомосексуалните двойки имат право да сключват брак и да осиновяват деца. Сенатът (горната камара на парламента) одобрява закона на 30 юни 2005 г., с което Испания става четвъртата страна в света след Нидерландия, Белгия и Канада, въвела това право в законодателството си.

2006 - Сенатът (горна камара на парламента) на Белгия приема закон, с който се дава право на хомосексуалните двойки да осиновяват деца. Преди това законът е приет от Камарата на представителите (долна камара на парламента). Белгия става четвъртата държава от Европейския съюз след Испания, Нидерландия и Швеция, която предоставя право на хомосексуалните двойки да осиновяват деца.

2010 - В Аржентина 82-годишният генерал от запаса Рейналдо Биньоне, последният лидер на диктаторския режим в страната между 1976 г. и 1983 г., е осъден на 25 години затвор по обвинения в прилагане на мъчения, убийства и отвличания  в периода 1978-1979 г. при 56 случая във военната база "Кампо де Майо" в предградие на столицата Буенос Айрес.

2015 - Излиза първият брой на "Шарж и перо" - сатиричен седмичник с карикатури и епиграми, осмиващи Запада. Движението на поддръжници на президента на Русия Владимир Путин "Антимайдан" издава безплатният седмичник от 4 страници, забранен за аудиторията под 18 години. 

2017 - В Турция в историческия център на Истанбул между джамията "Султанахмет" и музея "Света София" е създаден най-големият килим от лалета досега в света. Килимът от 564 000 лалета е с традиционни мотиви в червено, жълто и бяло и е "разгърнат" на площ от 1453 кв. м в чест на годината на завладяването на Константинопол от османците. Лалетата произхождат от Източна Турция и степите на Централна Азия и са били култивирани от османците, които отнесли цветето в Истанбул, столицата на своята империя, за да украсяват с него дворците на султана и градините на елита. Латинското название на лалето - tulipa, произхожда от турската дума "tulbent", която означава фин плат, от който се увива султанската чалма, заради приликата й с цветето.

2018 - Правителството на Индия одобрява прилагането на смъртно наказание за изнасилилите момичета на възраст под 12 години, след като министър-председателят Нарендра Моди свиква извънредно заседание на правителството в отговор на национално недоволство, предизвикано от редица такива посегателства. Изпълнителната заповед променя наказателното право и включва по-драстично наказание за осъдените насилници на момичета под 16-годишна възраст. През 2016 г. е съобщено за 40 000 изнасилвания. В 40 процента от тези случаи жертвите са деца.

2019 - В Украйна на втория тур на президентските избори кандидатът на партията "Слуга на народа" 41-годишния комедиен актьор и продуцент Володимир Зеленски е избран за президент на страната с 30,24 процента от гласовете. Втори е действащият президент Петро Порошенко, който получава 15,95 процента.

2020 - Неправителствената организация "Репортери без граници" публикува своята световна класация на свободата на печата за 2020 г., която изследва 180 държави и територии. Делът на страните "в критична ситуация" се увеличава в сравнение с 2019 г. (+2 пункта, на 13 процента). На последно място в класацията е Корейската народнодемократична република (180, -1), която измества от последното място Туркменистан, а Еритрея (178) остава държавата в най-лошо положение в Африка. Челната тройка включва Норвегия, която е първа за четвърти пореден път, следвана от Финландия и Дания (3, +2). Малайзия (101, +22) и Малдивите (79, +19) са двете страни, регистрирали най-голям прогрес в класацията за 2020 г.  

2021 - Членството на Сирия в Организацията за забрана на химическите оръжия (ОЗХО) е замразено заради предполагаемата употреба на химически оръжия от режима в Дамаск. Решението е прието с 87 гласа "за", което покрива изискването за мнозинство от две трети от страните, членуващи в ОЗХО. Сирия няма да има право да гласува на годишната конференция на страните членки, нито да участва в Изпълнителния съвет на ОЗХО и нейни представители няма да заемат никакви постове в организацията. Членството на Сирия ще остане замразено, докато страните членки не преценят, че режимът в Дамаск е декларирал публично всички свои химически оръжия и обекти за производството на такива.

2022 - В Латвия парламентът приема закон, позволяващ на властите да отнемат гражданството на лица, които подкрепят извършването на геноцид, престъпленията против мира и посегателствата срещу териториалната цялост или не спазват конституционния ред в демократичната държава. Законът е приет с 62 гласа срещу един "против" и 14 "въздържали се". Предвидено е той да бъде прилаган само срещу лица, които имат повече от един паспорт.

2023 - В Истанбул, Турция, джамията "Султанахмет" ("Синята джамия") е отворена след петгодишна реставрация, започнала през януари 2018 г. 

Родени на този ден българи:

Цветан Радославов, поет, педагог, психолог и общественик (1863-1931).
Гимназиален учител в Габрово, Русе и София. Участвал е в дейността на читалище "Славянска беседа", бил е член на управата на театрална трупа "Сълза и смях" в София, рецензира пиеси в Народния театър, активен член на Археологическото дружество. Един от авторите на законопроекта за Държавното музикално училище. По време на Сръбско-българската война (1885) написва текста и музиката на песента "Горда стара планина", по-късно хармонизирана от композитора Добри Христов и наречена "Мила Родино", върху основата на която на 8 септември 1964 г. с Указ 534 на Президиума на Народното събрание е одобрен националният химн на Народна република България "Мила Родино". Освен като поет, се изявява като художник, етнограф и нумизмат. Цветан Радославов е един от тримата българи (заедно с Кръстьо Кръстев и Никола Алексиев), които са защитили доктората си при бащата на съвременната научна психология - Вилхелм Вунт.

Александър Малинов, политик (1867-1938).
Един от ръководителите на Демократическата партия в България и неин председател (1903-1938). Депутат в 11-ото Обикновено народно събрание (1901). Министър-председател и министър на обществените сгради, пътищата и съобщенията (16 януари 1908-5 септември 1910). Ръководеният от Александър Малинов кабинет провъзгласява независимостта на България на 22 септември 1908 г. Депутат в 14-ото Обикновено народно събрание (1908-5 септември 1910). Министър-председател и министър на външните работи и изповеданията (5 септември 1910-16 март 1911). Депутат в V Велико народно събрание (1911) и от 15-ото до 17-ото Обикновено народно събрание (1911-21 юни 1918). Министър-председател и министър на външните работи и изповеданията (21 юни-17 октомври 1918), министър-председател и министър на правосъдието (17 октомври-28 ноември 1918). Депутат от 18-ото до 22-ото Обикновено народно събрание (1919-29 юни 1931). Министър-председател и министър на външните работи и изповеданията (29 юни-12 октомври 1931). Председател на 23-ото Обикновено народно събрание (12 октомври 1931-18 май 1934).

проф. Михаил Попов, оперен певец и музикален педагог (1899-1978).
Член на трупата на Народната опера в София (27 ноември 1927-1960). Той е първият изпълнител на много от песните на проф. Панчо Владигеров. Бил е преподавател във Вокалния факултет на Българска държавна консерватория. Удостоен със званието "Народен артист" (1947). Лауреат на Димитровска награда (1950). Носител на орден "Народна република България" първа степен (1959), на орден "Георги Димитров" (март 1970).

Добромир Ташков, футболист и треньор (1925-2017).
През футболната си кариера е  играл за отборите на "Шипченски сокол" (Варна), "Славия" (София), "Спартак" (София) и "Спартак" (Варна). За националния отбор по футбол има изиграни 7 мача и отбелязани 2 гола. Бил е старши треньор на националния отбор по футбол за мъже.

проф. Петър-Емил Митев, социолог и политолог (1936-2023).
Дългогодишен преподавател във Философския факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски". Директор на Научноизследователския институт за младежта (1972-1988). Председател на Българската социологическа асоциация (21 юни 1991-2 юли 1995; 6 юни 1997-21 ноември 1999). Бил е председател на фондация "Изследване на младежта" и председател и управител на "Център за маркетингови и социални проучвания" ЕООД . Депутат в VII Велико народно събрание (1990-1991). Един от основателите (1997) и председател на Управителния съвет на  Института по социология "Иван Хаджийски". Автор е на десетки трудове, сред които книгите"Младежта и книгата" (1979), "От социалния проблем към светогледни открития" (1984), "Българите. Социологически погледи", "Преходът - политологически ракурси", "Да отместваш бариери. Дисциплини, епохи, поколения", (2021), "Анамнеза на промяната" (2022), "Карл Маркс и след него..." (2023). Носител на националната награда "Иван Хаджийски" за принос в народопсихологията и социологията (4 октомври 2004).

Димитър Игнатов, актьор и режисьор (1944-2021).
Творческият си път започва в Драматичен театър - Силистра, на чиято сцена дебютира с постановката "Коварство и любов" от Фр. Шилер. Работил е в Родопски драматичен театър - Смолян и в Драматичен театър "Гео Милев" - Стара Загора. Директор на Драматичен театър "Димитър Димов" в Кърджали (дн. Театрално-музикален център – Кърджали) (1985-1999; 2002- 2011). Сред по-известните му постановки са "Железният светилник" по Димитър Талев, "Както ви се харесва" от Уилям Шекспир, "Трамвай Желание" от Тенеси Уилямс, "В полите на Витоша" от Пейо Яворов, "Игра на живота и смъртта в пепелната пустиня" от Хория Ловинеско,  "Хамлет" от Уилям Шекспир.

Мария Гигова, състезателка по художествена гимнастика и спортен деец (1947).
Тя е трикратна абсолютна световна шампионка по художествена гимнастика (1969, 1971, 1973). От световни първенства е спечелила още шест златни, два сребърни и два бронзови медала. Два пъти е била председателка на Българската федерация по художествена гимнастика - от 1982 г. до 1989 г. и от 1999 г. до 14 ноември 2012 г. Председателка на Техническия комитет на Международната федерация по гимнастика (1980-1992). Депутат в 39-ото Народно събрание (2001-2005). От 1975 г. е съдия "бреве" на Международната федерация по гимнастика. Понастоящем е международен съдия. Носителка на първия почетен спортен "ИКАР" от фондация "Български спорт" (2000). Определена за гимнастичка номер 1 и съдия номер 1 на столетието от Българската федерация по художествена гимнастика (19 декември 2000). Мария Гигова е обявена за една от десетте най-добри гимнастички на всички времена от Международната федерация по гимнастика (2006). Носителка на орден "Стара планина" първа степен (4 май 2017). Носителка на  Почетния знак на Министерството на младежта и спорта "Венец на победителя" - най-високото държавно отличие в областта на спорта в Република България (5 май 2017).

Евгения Харитонова, инженер и политик (1949).
Един от създателите (1999) на Държавната комисия за енергийно регулиране (дн. Комисия за енергийно и водно регулиране). Член на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (27 октомври 2010-14 май 2012). Заместник-министър на икономиката, енергетиката и туризма (14 май 2012-8 март 2013). Председател на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (8 март-5 юни 2013). Член на Комисията за енергийно и водно регулиране (3 септември 2014-9 февруари 2022).

проф. Пламен Джуров
, диригент, композитор и педагог (1949). 
Диригент на Филхармонията в Плевен (1976-1982). Генерален директор на Държавно обединение "Музика" (1982-1988). От 1988 г. е диригент и художествен ръководител на камерния ансамбъл "Софийски солисти", с който е дирижирал стотици концерти в над 30 държави. От 1989 г. е преподавател по дирижиране в Националната музикална академия "Проф. Панчо Владигеров". Секретар на Съюза на българските композитори (14 май 1980-14 май 1985) и негов заместник-председател (14 май 1985-1990). Има над 300 радио и телевизионни записи. Композира в инструменталните жанрове - симфонични пиеси, концерт за саксофон и оркестър, оратория-реквием, камерна музика, кончерти гросси и др. Удостоен със званието "Заслужил артист" (1985). Носител на наградата "Златен век" огърлие на Министерството на културата (29 ноември 2016).  Почетен гражданин на София (2012). Почетен гражданин на Плевен (30 април 2020).

Ива Николова (Ива Николова Митева), журналистка (1958).
Била е редактор и журналист в габровското сп. "Апропо", в. "Литературен фронт", сп. "Пламък", в. "Новинар", в. "Сега", в. "Политика", в. "Монитор",  водеща на рубриката "Гореща точка" в сутрешния блок на телевизия "TV7" и на авторско предаване по телевизия "Европа". Журналист от агенция "Пик". Авторка е на няколко стихосбирки и публицистични книги. Преводачка от руски език.

Румен Денев (Румен Денев Димитров), писател и поет (1958).
Автор е на сборници със стихотворения и поеми "Животът на дъжда" (1986), "Вечният мир" (1991), "Последно" (1999), "Звукописи" (2002), "Посоки на погледа" (2006). Носител на литературната награда за дебют в поезията "Южна пролет" (1987) за книгата му "Животът на дъжда", на специалната награда на Съюза на българските писатели (22 май 2012) за поетичния му сборник "Люлка на Вселената", на литературната награда "Стефан Фурнаджиев" (2012).

Силвио Данаилов, шахматист и спортен мениджър (1961).
Мениджър на шахматиста Веселин Топалов. Президент на Европейския шахматен съюз (2010-2014) и неин почетен президент от 2014 г. От 29 януари 2011 г. е президент на Българската федерация по шахмат. Носител на орден "Стара планина" първа степен (4 януари 2011).

На този ден са родени и:

Джон Лоу, шотландски икономист, финансист и банкер (1671-1729).
Известен е най-вече със своята теория на парите. На 20 май 1716 г. получава лиценз да създаде банка с правото да печата банкноти - Банк Женерал със седалище в Париж, Франция. През декември 1718 г. банката е преименувана в Кралска банка, която фалира през 1720 г.

Шарлот Бронте, британска писателка (1816-1855).
Авторка е на романите "Джейн Еър" (1847), "Шърли" (1849) и др.

Иполит Тен, френски историк и философ (1828-1893).
Автор е на труда "Философия на изкуството" (1865-1869).

Фредрик Байер, датски политик и пацифист (1837-1922).
Основател заедно със съпругата си Матилде Шлютер на Датското женско дружество за политическа еманципация на жените (1871). Основател на Сдружението за неутралитет на Дания (1882) и негов председател (1884-1891). Първи председател на създаденото през 1891 г. по негова инициатива Международно бюро на мира (1891-1907). Носител на Нобелова награда за мир за 1908 г. заедно с шведския журналист и общественик Клас Арнолдсон.

Валтер Флеминг, немски анатом и хистолог (1843-1905).
Основател на науката за цитогенетиката. Има принос в хистологията с изследванията си за деленето на клетката. Той е първият, който наблюдава и описва систематично поведението на хромозомите в ядрото на клетката по време на клетъчното делене (митоза).

Макс Вебер, немски социолог, историк, икономист и юрист (1864-1920).
Основоположник на политическата социология.

Пърси Бриджман, американски физик (1882-1961).
Носител на Нобелова награда за физика за 1946 г. за неговите разработки на апаратура, която позволява получаването на екстремално високи налягания и откритията, които прави с нея във физиката на високите налягания.

Паул Карер, швейцарски химик (1889-1971).
Носител на Нобелова награда за химия за 1937 г. за изследванията му върху каротеноидите, флавините и витамините А и Б 2. Другата половина от наградата е присъдена на британския химик Уолтър Хауърт, който изследва витамин C.

Камил Петреску, румънски писател, философ и драматург (1894-1957).

Марсел Камю, френски режисьор и сценарист (1912-1982).
Режисьор е на филмите "Черният Орфей"(1959), "Пионери"(1961), "Райската птица" (1962), "Песента на света" (1965), "Живот през нощта" (1968), "Нощни пастири" (1976) и др. За филма "Черният Орфей" получава наградата "Златна палма" на Международния кинофестивал в Кан (1959) и американската награда "Оскар" за оригинален сценарий (1960).

Антъни Куин, американски актьор от мексикански произход (1915-2001).
Участвал е във филмите "Вива Сапата!" (1952), "Жажда за живот" (1956), "Лорънс Арабски" (1962), "Зорба гъркът" (1964), "25-ят час" (1967), "Блъф" (1976), "Саламандър" (1981), "Гангстери" (1991), "Отмъщение за Анджело" (2002) и др. Носител на две награди "Оскар" за поддържаща мъжка роля във филмите "Вива Сапата!" (1952) и "Жажда за живот" (1956). Носител на награда "Златен глобус" (1987).

Елизабет Втора, кралица на Великобритания (1926-2022).
Възкачва се на престола на 6 февруари 1952 г. и официално е коронясана на 2 юни 1953 г. На 9 септември 2015 г. в 17.30 ч. лондонско време кралица Елизабет Втора официално поставя рекорд за най-дълго управлявалия монарх в историята на Великобритания - 23 226 дни, 16 часа и 23 минути, подобрявайки рекорда, поставен преди повече от един век от нейната прабаба кралица Виктория, управлявала Великобритания от 1837 г. до 1901 г. в продължение на 63 години, 7 месеца, 2 дни, 16 часа и 23 минути. На 6 февруари 2022 г. кралица Елизабет Втора става първият британски монарх, който отбелязва платинен юбилей от възкачването си на престола - 70 години. Тя става вторият най-дълго управлявал монарх в историята след френския крал Луи Четиринадесети (1638-1715), управлявал в продължение на 72 години и 110 дни. Кралица Елизабет Втора е работила с 14 министър-председатели - от Уинстън Чърчил до Борис Джонсън и е и най-дълго управлявалата жена в света.

Антонио Карлос Серезо
(Тониньо), бразилски футболист и треньор (1955).
Печели бронзов медал от Световното първенство през 1978 г. в Аржентина с националния отбор по футбол. Със "Сампдория" (Испания) печели турнирът Купа на носителите на купи (1990).

Анди Макдауъл
(ист. име Розали Андерсън Макдауъл), американска актриса (1958).
Участвала е във филмите "Секс, лъжи и видео" (1989), "Зелена карта" (1990), "Хъдсън Хоук" (1991), "Четири сватби и едно погребение" (1994), "Майкъл (1996), "Мултиплициране" (1996), "Музата" (1999), "Салон за красота" (2005), "Калибър 45" (2006), "Монте Карло" (2011) и др. Носителка е на наградата "Златна камера" от Берлинския кинофестивал (1997).

Томас Хелмер, немски футболист (1965).
С националния отбор по футбол печели златен медал от Европейското първенство през 1996 г. в Англия и сребърен медал от Европейското първенство през 1992 г. в Швеция. С "Байерн Мюнхен" (Германия) печели турнирът Купата на УЕФА (1996).

Гуендал Пейзера, френски състезател по фигурно пързаляне (танцови двойки) (1972).
Олимпийски шампион през 2002 г. в Солт Лейк Сити, САЩ, с партньорката си Марина Анисина (Русия). Двамата се състезават за Франция. От олимпийски игри печелят и бронзов медал през 1998 г. в Нагано, Япония. От световни първенства печелят един златен (2000) и три сребърни медала (1998, 1999, 2001). От европейски първенства печелят два златни (2000, 2002), два сребърни (1999, 2001) и един бронзов медал (1998).

Джейми Сейл, канадска състезателка по фигурно пързаляне (спортни двойки) (1977).
Олимпийска шампионка през 2002 г. в Солт Лейк Сити, САЩ, с партньор Давид Пелетие.

Павел Брожек, полски футболист (1983).

Иско (Франсиско Роман Аларкон Суарес), испански футболист (1992).

Това е денят на смъртта на:

Хенри VII, крал на Англия (22 август 1485-21 април 1509) (1457-1509).
Основател на династията на Тюдорите (1485-1603). Възкачва се на престола през 1485 г. след победа над крал Ричард III в битката при Босуърт.

Жан Расин, френски поет и драматург, представител на класицизма (1639-1699).
Автор е на трагедиите "Андромаха" (1667), "Британик" (1669), "Федра" (1677), "Аталия" (1691) и др. Член е на Френската академия от 12 януари 1973 г.

Жоакин Жозе да Силва Шавиер, известен като Тирадентис, бразилски революционер (1746-1792).
Ръководи революционното движение "Инконфиденсия Минейра" (1789) за премахването на колониалното господство на Португалия. Национален герой на Бразилия. Екзекутиран на 21 април 1792 г.

Марк Твен (ист. име Самюъл Клемънс), американски писател (1835-1910).
Автор е на "Приключенията на Том Сойер" (1876), "Принцът и просякът" (1881), "Приключенията на Хъкълбери Фин“ (1884), „Животът по Мисисипи“ (1883), "Един янки в двора на крал Артур" (1889) и др.

Елеонора Дузе
, италианска актриса (1858-1924).

Мохамад Икбал, пакистански поет, философ и политик (1877-1938).
Смятан за духовен баща на Пакистан, наричан Алама Икбал (Учителя Икбал). Поезията му на урду и персийски език се счита за една от най-добрите. През 1903 г. той публикува първата си книга на урду "Основи на икономиката", а през 1905 г. - първото си стихотворение "Песен за Индия". От средата на 20-те години на 20-и в. активно участва в политическия живот на Индия. През 1926 г. е избран в Законодателното събрание на щата Пенджаб. През 1928 г. представя идеите си за обновяването на исляма в "Реконструкция на религиозната мисъл в исляма" (1930). През 1930 г. Мохамад Икбал в качеството си на почетен председател на Мюсюлманската лига се застъпва за създаването на мюсюлманска държава в състава на независима индийска федерация, заради което по-късно го наричат "духовен баща на Пакистан".

Джон Кейнс, британски икономист (1883-1946).
Един от основоположниците на макроикономиката като наука. Автор е на книгата "Икономическите последици на мира" (1919) и на труда "Обща теория на заетостта, лихвата и парите" (1936).

Михаил Тодоров (Михаил Тодоров Михайлов, Мишо Тодоров), български пианист, композитор и педагог (1890-1967).
До 1956 г. е учител по музика в Сливенската мъжка гимназия. Основател и директор на музикално училище в Сливен (1926-1950). Един от създателите на Сливенската самодейна опера (1944), неин диригент и почетен председател. Автор е на детските оперети "Горски цар" (1912), "Малката кибритопродавачка" (1920), "Песента на орисниците" (1920), "Пакостници" (1925), "Мъдрият цар" (1927) и др. Автор е и на "Българска рапсодия" за камерен оркестър, пиеси за пиано, маршове за духов оркестър, музика към постановки, хорови и солови песни.

Едуард Епълтън, британски физик (1892-1965).
Носител на Нобелова награда за физика за 1947 г. за изследванията му в областта на физиката на горните слоеве на атмосферата, по-специално за откриването на т.нар. Епълтънов слой. Това негово откритие се използва в сферата на комуникациите. 

Педро Албису Кампос, пуерторикански общественик (1893-1965).
Един от водачите на Пуерториканското движение за национална независимост.

Франсоа Дювалие, хаитянски политик (1907-1971).
Президент на Хаити (22 септември 1957-21 април 1971).

Виктор Вайскопф, американски физик от австрийски произход (1908-2002).
Генерален директор на Европейския център за ядрени изследвания (ЦЕРН) (1961-1965). Член на Американската академия на науките (1954), на Френската академия на науките (1957) и на Датската академия на науките (1961). Автор е на изследвания в областта на квантовата електродинамика. Развил теорията за поляризацията на вакуума, изследвал т.нар. явление "лембовско изместване" - изменението на енергията на водородния атом, свързано с квантовата природа на електромагнитното поле.

Хуан Антонио Самаранч, испански предприемач, дипломат и спортен деец (1920-2010).
Бил е президент на Испанския олимпийски комитет. Член е на Международния олимпийски комитет (МОК) от 1966 г. Вицепрезидент на МОК (1974-1978). Извънреден и пълномощен посланик на Испания в СССР и Монголия (1977-1980). Президент на МОК (16 юли 1980-16 юли 2001). След приключване на мандата му като президент е избран за почетен президент. През 1991 г. получава титлата "маркиз" от краля на Испания Хуан Карлос Първи.  Носител на орден "Стара планина" първа степен за извънредно големите му заслуги за развитието на олимпийското движение в България и в световен мащаб (21 октомври 1998).

Стефан Петров (Стефан Петров Симеонов), български журналист, политик и дипломат (1923-2002).
Главен редактор на в. "Народна младеж" (до 1961). Председател на Бюрото на Централния съвет на Българския съюз за физическа култура и спорт (8 май 1962-3 ноември 1967). Депутат в 5-ото Народно събрание (1966-1971). Посланик на България в Куба (27 октомври 1967-28 декември 1968). Главен секретар на Министерския съвет (9 юли 1971-17 юни 1976). Посланик на България в Алжир (23 ноември 1976-24 септември 1982). Главен директор на Агенция "София прес" (1983-1990).

Жан-Франсоа Лиотар, френски философ постмодернист (1924-1998).
Автор е на книгите "Постмодерна ситуация" (1996), "Нечовешкото" (1999), "Постмодерни поуки" (2002) и др.

проф. Арам Берберян - Датев, български композитор, пианист и диригент (1926-2011).
Ръководил е различни хорови и разнородни музикални състави в Шумен, Варна, Добрич, Силистра, Попово, Девня и др. Музикален ръководител на дом "Народен флот"  във Варна (от 1962), създава естрадно-симфоничен оркестър при дома. Пише музика за театрални постановки на Драматичния театър "Стоян Бъчваров" - Варна, за Добричкия народен театър, както и за куклените театри във Варна и Добрич. Участва в създаването на Ансамбъл за арменски песни и танци във Варна (1960-1967). Музикален редактор в радио Варна (от 1965), а малко по-късно - и тонрежисьор в радиото. Диригент на хор "Седянка" в Силистра (1963-1964; 1968-1969).  През 1970 г. във Варна създава инструментален състав за забавна и танцова музика при Дома на транспортните работници. През 1986 г. създава "Брасформация-Варна 86", с която изнася повече от 30 концерта. Автор на една оперета, един балет-спектакъл, музика за естрадно-сатирични спектакли и други музикално-сценични творби, кантатно-ораториални и оркестрови опуси, музика към театрални постановки и др. Носител на орден "Кирил и Методий" втора степен (1960), на орден "Кирил и Методий" първа степен (1977). Почетен гражданин на Варна (14 август 2002).

проф. Николай Люцканов, български режисьор и педагог (1927-1991).
Режисьор в Драматичния театър "Адриана Будевска" в Бургас (1953-1954), в Театър "Българска армия" (1956-1957), в Народния театър "Иван Вазов" (1959-1966), в Народния театър за младежта (1966-1967). Бил е директор на Театър "София (февруари 1977-февруари 1978). Режисьор в Народния театър "Иван Вазов" (1982-1988). Постановката му "Иван Шишман" е играна над 300 пъти. Дългогодишен преподавател по режисура и актьорско майсторство във Висшия институт за театрално изкуство (1954-1964, и от 1974). Секретар на Съюза на артистите в България (18 ноември 1974-22 ноември 1975). Поставя телевизионни и радиопиеси. Автор е на пиеси и драматизации. Удостоен със званието "Заслужил артист" (май 1967) и "Народен артист" (23 май 1985). Носител е на орден "Народна република България" (13 април 1987).

проф. Велизар Велков, български историк и археолог (1928-1993).
Преподавател (от 1955)  в Софийския университет "Св. Климент Охридски", ръководител на Катедрата по стара и средновековна обща история в Историческия факултет на университета (1979-1990). Съосновател на Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий" (1963), където е преподавател (1964-1975) и е ръководител на Катедра по стара и средновековна обща история в Историко-филологическия факултет (1968-1972). Директор на Археологичния институт към Българската академия на науките /БАН/ (1987-21 април 1993), заместник-председател на БАН (16 декември 1991-21 април 1993). Председател на Българския национален комитет към Международния съвет на музеите при ЮНЕСКО (1972-1993). Има повече от 650 научни и научно-популярни публикации, сред които учебник по стара история с две издания  (1958, 1963). Носител на орден "Кирил и Методий" първа степен (1977), на международната награда "Готфрид фон Хердер" за 1986 година (декември 1986).

Мваи Кибаки
, кенийски политик (1931-2022).
Министър на финансите на Кения (1969-1982). Вицепрезидент на Кения (1978-1988). Основател на Демократичната партия (25 декември 1991). Президент на Кения (30 декември 2002-9 април 2013).

Иван Баджев, български журналист, поет и писател (1932-2011).
Работил е във в. "Народен спорт", в. "Столичен строител", в ."Строител", в. "Работническо дело"  и в. "Йени ъшък" ("Нова светлина"). Автор е на сатира и лирика, издал е няколко книги с поезия, както и два романа, сред които "Каскадата" (1997), "Мигове и нощи" (1995), "225 епиграми" (2007). По време на следването си в Софийския университет "Св. Климент Охридски" участва в списването на сатиричния стенвестник "Трън", където през 1953 г. по идея на журналиста Георги Ведроденски е създаден образът на Трендафил Акациев, символ на другояче мислещия студент. С това име се подписвали група млади хора, пишещи сатира на хвърчащи листчета по време на лекции. В първата редколегия на вестника освен Иван Баджев (Баджо) участват Георги Ведроденски (Мортус), Димитър Езекиев (Митрофан), Димитър Радичев (Матер) и Слави Нечков (Славун).

ген. Джохар Дудаев, руски политик от чеченски произход (1944-1996).
Президент на Чечения (27 октомври 1991-21 април 1996).

Виолета Гиндева, българска актриса (1946-2019).

Принс (Принс Роджърс Нелсън), американски певец и музикант (1958-2016).
Изпълнител и автор на текстове за песни, чиято музика е комбинация от джаз, фънк и диско. Най-известен е с песните си "Пърпъл рейн", "Кис" и "Разбъри бърей". Носител на награда "Грами" (1985, 2005), на "Оскар" (1985), на "Златен глобус" (2007). Има издадени 39 студийни албума и 136 музикални клипа. Въведен е в Залата на славата на рокендрола през 2004 г. На 21 април 2016 г. Принс умира в имението си в Пейсли парк, гр. Чанхасън, в щата Минесота. На 3 юни 2016 г. съдебномедицинският институт в Средния запад обявява, че Принс е умрял от свръхдоза фентанил.

Уго Ехиогу, английски футболист и треньор (1972-2017).
Известен е с това, че през 1993 г. става първият чернокож играч, носил капитанската лента на националния отбор на Англия (случва се по време на мач на младежите).
/КГ/АЯ/МГ

/КД/

news.modal.header

news.modal.text

Към 15:14 на 26.05.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация