site.btaНа 14 юли 1989 г. тържествено са отбелязани 200 години от началото на Френската революция

На 14 юли 1989 г. тържествено са отбелязани 200 години от началото на Френската революция. По случай юбилея в България е проведено тържествено събрание в Националния дворец на културата (НДК), което е организирано от Националния комитет за честване на Великата френска революция. На събитието присъстват политици, ръководители на обществени организации и министерства, представители на Българската академия на науките (БАН) и на Националната комисия на НР България за ЮНЕСКО, на Дружеството за приятелство „България-Франция“, дейци на науката, образованието, литературата, изкуствата и културата. Академик Ярослав Радев изнася доклад за Френската революция и нейното историческо значение. Слово произнася и извънредният и пълномощен посланик на република Франция у нас Бертран Гилем де Латайад, който на следващия ден дава прием в посолството по случая. Освен това председателят на Държавния съвет Тодор Живков изпраща до президента на Френската република Франсоа Митеран телеграма по повод 200-годишнината от Френската революция и националния празник на Франция, който се отбелязва на същата дата. 

В бюлетина на БТА „Вътрешна информация“ четем за отбелязването на юбилея:

Най-сърдечни поздравления

София, 13 юли 1989 г. /БТА/ Председателят на Държавния съвет Тодор Живков е изпратил до президента на Френската република Франсоа Митеран телеграма по случай националния празник на Франция и 200-годишнината от Великата френска революция. Отправят се най-сърдечни поздравления и пожелания за благоденствие и напредък на френския народ. В дните на тази забележителна годишнина ние отдаваме дължимото на Френската революция, на нейните идеали за равенство и братство, за взаимно разбирателство, уважение и градивно общуване между народите.

Силните впечатления от нашите интересни и плодотворни разговори по време на официалното Ви гостуване в България в началото на тази година и настоящия хубав повод ми дават основание да изразя своето искрено убеждение, че традиционните отношения на уважение и симпатия между нашите народи ще продължат да се развиват във възходяща линия в интерес на мира, сигурността и сътрудничеството, се казва в телеграмата.

***

С идеалите на Великата френска революция  

Тържествено събрание в столицата по случай 200-годишнината от знаменателното събитие

София, 13 юли 1989 г. /спец. кор. на БТА Надежда Соколенко/ Безсмъртният зов за свобода, равенство и братство, издигнат от Великата френска революция, е неотменна част от духовното богатство на човечеството. Прозвучал на парижките барикади преди две столетия, той ни връща към едно събитие, станало повратен момент в човешката история. Защото тя, Великата френска революция, сложи край на феодалния строй и начало на ново, гражданско, демократично общество. Огромно е влиянието, което тя оказва на света, в това число и на българското Възраждане. Израз на верността ни към общочовешките идеали за свобода, равенство и братство бе днешното тържествено събрание в Народния дворец на културата, организирано от Националния комитет за честване на Великата френска революция. Сред присъстващите бяха Петър Младенов и Андрей Луканов, ръководители на обществено-политически организации и министерства, на Българската академия на науките, Националната комисия на НР България за ЮНЕСКО, Дружеството за приятелство „България-Франция“, изтъкнати дейци на науката, образованието, литературата, изкуствата и културата. В залата бяха шефове и членове на дипломатически мисии акредитирани у нас. Прозвучаха химнът на НР България и „Марсилезата“ – един от символите на Великата френска революция, химн на република Франция. Председателят на ИК на Столичния народен съвет Стефан Нинов откри тържеството. Доклад изнесе акад. Ярослав Радев – заместник-председател на Държавния съвет.

В историята на буржоазните революции единствено Френската революция е велика. Велика със своите дела и със своето безсмъртие – каза той. Докладчикът подчерта, че на мястото на разрушения феодален строй бе създадено буржоазно общество в чист вид с най-разнообразни форми на политическо и конституционно устройство, останали през вековете като образец на прогресивно развитие. Политическите и правните идеи на великите умове на Франция са идейно въведение към революционното преобразование на обществото. (…) Характерна особеност на Френската революция е участието на различни по наименование и социален състав клубове и общества, които влияеха върху държавната политика, определяха съдържанието на основните държавни решения. Някои от тях бяха своеобразно преддверие към властта. Якобинският клуб в Париж обсъждаше проекти за декрети и решения на Конвента, включително проекта за конституция и декларация за правата на човека от 1793 г. Спирайки се на двете декларации за правата на човека и гражданина, докладчикът изтъкна, че те прокламират правата не на отделни съсловия или класи, а на човека, който същевременно е и гражданин на обществото. По такъв начин революцията преобразува съсловното общество в гражданско. От Френската революция произлезе държавният строй, който се видоизменяше съобразно етапите на революцията – конституционното развитие следваше движението на Френската революция. В подкрепа на тази мисъл докладчикът сравни и разграничи двете френски конституции приети през 1791 и 1793 г. В своето историческо развитие Франция изминава през всички форми на управление – от конституционната монархия до парламентарната демократична република, заяви акад. Ярослав Радев… По време на революцията са прилагани различни форми на управление в разнообразно съчетаване на принципи, институции и взаимоотношения между държавните органи. Предложението на отделна група да наложи на Учредителното събрание монархия съобразно принципите на Монтескьо, по английски образец, е отхвърлено. Конституционната монархия във Франция е създадена по френски образец без Горна палата с изпълнителна власт, ограничена в много по-голяма степен, отколкото президентската власт в Съединените американски щати.(…) След бягството на краля, почти три месеца, от 21 юни до 14 септември 1791 г. Франция по същество е република. След въстанието от 10 август 1792 г. правото да определи формата на управление преминава в Конвента, който декретира премахването на кралската власт във Франция. Революционното републиканско управление започва на 10 август 1792 г. и завършва на 27 юли 1794 г. След второто издание на революцията, чието начало слага въстанието от 10 август 1792 г., обновената Парижка комуна осигурява възходящо развитие на революцията като конкурираща власт на Конвента. Комуната спира издаването на роялистките вестници, арестува реакционерите, организира съд над контрареволюционерите. Комуната фактически се конституира като власт на революционния Париж, която подбужда и тласка Конвента към революционни действия. Жирондистите се опитват да сломят комуната. Създадената на 18 май 1793 г. Комисия на дванадесетте, като не успява да отстрани комуната от власт и да организира терора над плебейските низини, подготвя народното въстание в края на май 1793 г., което е историческа присъда над буржоазията. Якобинците са естествената социална сила, способна да продължи революцията до нейния краен предел… В началото на 1792 г. Лафайет в писмо до краля призовава „да се унищожат якобинците физически и нравствено“. (…) Якобинците въвеждат система за управление чрез комитети и комисии. На народните представители, изпращани в армията и департаментите, са предоставени извънредни правомощия. Административните и муниципални органи са задължени да изпълняват всички постановления на народните представители. Както и да се оценява конвентната система на управление, историята не може да се отмени, продължи докладчикът. Всевластието на Конвента спасява революцията от поражение и независимостта на Франция от интервентите. С това приключва историческата мисия на якобинците. С тяхното падане от власт завършва развитието на Великата френска революция. Термидорианският преврат е агония на революцията.

Акад. Ярослав Радев припомни, че Френската революция възвести принципите на народния суверенитет заедно с естествените и неотменими и свещени права на гражданите. Великата френска революция напомняше съдбата на отстъпниците от нейните принципи и в своите конституционни скрижали показваше примери за подражание. Всяка следваща революция или демократично възраждане на

конституционните образци на миналото доказваха своето значение за бъдещето. Конституцията от 1848 г. възпроизведе конституционни принципи и норми от времето на Великата революция. Приетата след 100 години конституция от 1949 г. потвърждава „правата и свободите на човека и гражданина, осветени в Декларацията за правата от 1789 г.“ Френската революция не е само част от застинала история на велики дела и ярки личности. Политическите права на гражданите, конституционното устройство на Франция оказаха влияние върху умовете на прогресивните мислители и революционери, които просвещаваха и подготвяха народите за освобождаване от феодалния деспотизъм. И досега се носи като откровение конституционното предупреждение, че нито една част от народа, нито един индивид не може да присвоява власт, която принадлежи на народа, и всеки узурпатор на суверенитета ще бъде най-строго наказан от свободните граждани. Сурово, но справедливо предупреждение, което открито напомня на узурпаторите, че тяхната власт е временна, заяви акад. Ярослав Радев. Великата френска революция влезе с правата и свободите в международното право, каза той в заключение. В приетата през 1948 г. всеобща декларация за правата на човека, в международния пакт за гражданските и политическите права от 1966 г. са възпроизведени принципи и даже изрази, които се съдържат в декларациите и конституциите от времето на Френската революция.

Слово произнесе извънредният и пълномощен посланик на република Франция у нас Бертран Гилем де Латайад. Историята на човечеството е изпъстрена с дати-жалони, знаменателни събития, маркиращи развитието на човешкия род и неговата еволюция. Някои са мрачни – напомнят за нещастия, войни, опустошения, престъпления, упадък, други – напротив, са ярки и бележат етапите на прогреса: такива са появата на велики цивилизации, големите открития, раждането на велики люде, големите победи извоювани срещу невежеството, болестите, мизерията. В своята история Франция е изживяла голяма част от тези забележителни събития – нейно предимство и заслуга е, дори ако става дума за резултат от „случайност и необходимост“, че тя стана арена на онзи велик момент, който преди два века бе Френската революция, каза той. Когато честваме двестагодишнината на Френската революция ние празнуваме събитие, което принадлежи по-скоро на общочовешката съкровищница, отколкото на самата Франция и не случайно представители от целия свят са се събрали в Париж, за да отбележат юбилея. Но Франция основателно може да се гордее днес, че е била арена на това голямо събитие преди два века, че е дете на онези мъже и жени, които сътвориха революцията. Посланикът изрази признателност към героите на революцията и техните предшественици – философи, юристи, теоретици, дейци на Просвещението като Волтер и Русо. Годишнината ни задължава да почетем делото на тези хора, благодарение на които светът се раздвижи. Тя ни задължава да приветстваме великите принципи, които те провъзгласиха и които от 1789 г. съставляват основите на всяка действително народна власт, заяви посланикът. Това са свободата, братството и равенството. По случай юбилея той предаде поздравленията на френския народ към българския народ и високо оцени забележителния начин, по който България реши да се включи в празнуването на годишнината. Посланикът отбеляза, че от началото на годината и по-специално от основаването на Българския национален комитет за честване на годишнината, ръководен с компетентност и ентусиазъм от академик Николай Тодоров, многобройните културни прояви в България се включиха в общия поток на празненствата. Те свидетелстват, заяви Бертран Гилем де Латайад, за дълбока привързаност към стойностите на революцията и за чувство на приятелство към страната, където тя се роди. Мисля, че няма да наруша историческата правда, ако кажа, че хора като Христо Ботев и Васил Левски бяха проникнати от тези ценности и в този смисъл Френската революция принадлежи и на тях. В заключение посланикът подчерта отношенията на духовна близост между България и Франция, които придобиха ново измерение след посещението на президента Франсоа Митеран у нас през януари тази година. Той изрази надежда, че тези отношения ще укрепват все повече.

Тържественото събрание завърши с прожекция на френско-италианския филм „Нощ във Варен“ на Еторе Скола.

*** 

Прием по случай националния празник на Франция и 200-годишнината на Великата френска революция

София, 14 юли 1989 г. /БТА/ Извънредният и пълномощен посланик на република Франция Бертран Гилем де Латайад даде тази вечер прием в салоните на посолството по случай националния празник на страната и 200-годишнината на Великата френска революция. Сред присъстващите бяха Тодор Живков, Петър Младенов, Андрей Луканов, Петко Данчев и Стоян Овчаров, заместник-председатели на Държавния съвет, на Народното събрание, членове на правителството, ръководители на обществено-политически организации, изтъкнати творци на науката, образованието, литературата, изкуствата, стопански дейци. Тук бяха шефове и членове на дипломатически мисии, акредитирани у нас. Приемът премина в сърдечна, приятелска обстановка.

В бюлетина на БТА „Международна информация“ четем за тържествата във Франция по случай 200-годишнината от революцията:

Празник и напомняне

200-годишнина на Великата френска буржоазна революция

Париж, 14 юли 1989 г. /кор. на БТА/ Днешният ден бе не само национален празник на Франция, но и празник на демократичната общественост в света, която цени хуманистичното наследство на Великата френска буржоазна революция. На този ден преди 200 години въстаналият народ превзема Бастилията – омразния символ на монархизма и потисничеството, за да провъзгласи своите идеали за свобода, равенство и братство между хората.

Празникът започна сутринта с военен парад в Париж от площад „Етоал – Шарл де Гол“, където се намира Триумфалната арка, и продължи по авеню „Шан-з-Елизе“ до площад „Конкорд“. На официалната трибуна бяха държавни и правителствени ръководители на 33 страни. Тук бе и генералният секретар на Организацията на обединените нации Хавиер Перес де Куеляр. За участие в тържествата бяха поканени също делегации на културната и научна общественост в много страни, включително и от България. Значението на юбилейния празник днес е подчертано ясно в редакционна статия на вестник „Юманите“, написана от генералния секретар на Френската комунистическа партия Жорж Марше. Като изтъква народния характер на Френската революция от 1789 година, той обръща внимание на все още недостижимите идеали, провъзгласени от нея. (…) Вечерта бе кулминацията на тържествата, когато над един милион души се събраха край „Шан-з-Елизе“ и площад „Конкорд“, за да наблюдават празничното шествие, наречено „Марсилезата“. В него участваха изпълнителски групи от десетки страни, които свириха, пяха и танцуваха до късно през нощта.

В дните след юбилея между Великобритания и Франция възниква спор по въпроса къде са се родили демократичните идеи:

Париж, 16 юли 1989 г. /БТА/ Съвсем неочаквано между Франция и Великобритания възникна спор за това къде са се родили идеите на съвременната демокрация и кой по-добре ги прилага на практика.

„Бойните действия“ бяха започнати от английската министър-председателка Маргарет Тачър, която в интервю за френския вестник „Монд“ оспорва първенството на Френската революция като прародител на идеите за правата на човека и заявява, че тяхна родина е Великобритания. Това интервю бе последвано от изявления на френския министър-председател Мишел Рокар пред английската телевизия, в които френският премиер подчерта, че политиката на Тачър се отличава със „социална жестокост“ и нанася вреда на демокрацията. Размяната на тези изявления, която съвпадна с тържествата по случай 200-годишнината от Великата френска революция, води до влошаване на отношенията между двете страни, отбеляза коментаторът на „Антен-2“, който ги охарактеризира като „сърдечно неразбирателство“.

На 14 юли 1789 г. в Париж, Франция, въстаници превземат Бастилията – крепост, построена в периода 1370-1382 г., а от 15-и век е държавен затвор. Превземането на Бастилията става символ на началото на Френската революция (1789-1794). Участието на Франция в Американската война за независимост (1775 - 1783) води до икономическа криза. Високите данъци, желанието на проспериращата френска буржоазия да участва активно в политическия живот на страната, нарастващото недоволство сред селяните от феодалната система в комбинация с лошата реколта от 1788 г. се смятат за причините за избухването на Френската революция.

През 1790 г. Бастилията е напълно разрушена.