Часове след като поредният френски премиер бе принуден да подаде оставка, понеже не успя да състави кабинет, който да издържи повече от ден, президентът Еманюел Макрон бе забелязан да се разхожда сам по брега на Сена в студена есенна сутрин.
Охранителите останаха на разстояние пред и зад него, докато той излизаше през желязна порта и вървеше по каменна дига, облечен в черно палто. Кадрите, заснети отдалеч на видео и излъчени по френската телевизия, напомнят на Шарл дьо Гол, който търси утеха по ветровитите равнини на Ирландия след оставката си в края на 60-те години на миналия век – пример за лидер, който се затваря в себе си в края на политическата си кариера.
Мандатът на Макрон изтича през 2027 г., но оставката на Себастиан Льокорню, пети премиер в рамките на две години, увеличава вероятността някогашното златно момче на френската политика да не успее да завърши последния си мандат като президент.
Вчера Макрон изглеждаше решен да избегне тази съдба, като даде на Льокорню два дни за последни преговори с опозицията в опит да се измъкне от тресавището.
Като помоли Льокорню да направи още един последен опит за сформиране на кабинет, Макрон даде да се разбере, че не е съгласен с единствените други варианти, които има пред себе си – нови парламентарни избори, които биха могли да дадат властта на крайната десница, или собствената му оставка, мярка, която той многократно е отхвърлял.
След като вариантите му започнаха да се изчерпват, непопулярният Макрон стана все по-изолиран във вътрешнополитическо отношение, а негови някогашни съюзници се дистанцираха от него, за да увеличат собствените си шансове да го наследят след изборите през 2027 г.
Близо половината от французите обвиняват Макрон за настоящата криза, а 51% от тях смятат, че оставката му ще сложи край на патовото положение, сочи проучване на института "Елаб" по поръчка на Бе Еф Ем Те Ве.
"В момента Макрон е изолиран, без посока и без подкрепа. Той трябва да поеме последиците: или оставка, или разпускане на парламента", написа в "Екс" политикът от крайнодесния "Национален сбор" Филип Балар.
Грешното решение за избори през 2024 г. предизвика кризата
След грешното решение за свикване на избори през предходната година, след които парламентът остана разделен между три идеологически противопоставящи се един на друг блока, Макрон опита да прокара кабинет на малцинството.
Решен да запази хода на политиката си на данъчни съкращения и пенсионна реформа на фона на нарастващото безпокойство сред инвеститорите по отношение на бюджетния дефицит на Франция, Макрон назначаваше премиери от ад хок съюза на консерватори и центристи.
В продължение на повече от година тези правителства не успяваха да въведат мерки за намаляване на дефицита. Двама премиери се отказаха заради невъзможността да разрешат проблемите с държавните финанси, но т.нар. обща платформа устоя.
Това се промени с драматичния бунт на Брюно Рьотайо, най-високопоставената фигура сред консерваторите, който в неделя вечерта публично разкритикува кабинета на Льокорню часове след като съставът му бе обявен.
Макрон се надява Льокорню да успее да привлече консерваторите обратно на масата за преговорите, като му даде отсрочка. Ако това не стане, той би могъл да назначи по-скоро ляв премиер, но настойчивостта на социалистите по отношение на данъка върху по-богатите и отменянето на пенсионната реформа усложнява дискусиите.
Натискът върху Макрон продължава
Въпреки вчерашния призив към Льокорню натискът върху Макрон едва ли ще спре.
Марин Льо Пен, лидерката на крайнодесния "Национален сбор", побърза да призове за разпускане на парламента и произвеждане на нови избори. Проучванията сочат, че партията ѝ води пред останалите.
"Националният сбор печели от краха на центристите и събира протестния вот, с което разпускането на парламента за него се превръща във възможност най-после да управлява", казва политическият анализатор Стюар Шо.
Призивите за оставката на Макрон, които преди бяха отправяни само от крайните политически групи, сега са част от нормалното политическо говорене.
"Националният интерес на Франция изисква Еманюел Макрон да определи дата за оставката си, за да запази институциите и да намери изход от ситуацията, която беше неизбежна след абсурдното разпускане", заяви в социалните медии Давид Лиснар, кмет на Кан и изгряваща звезда сред консерваторите.
Макрон многократно е заявявал, че възнамерява да изкара целия си мандат. Но предвид малкото приемливи варианти той може все пак да избере да сложи край на президентството си с драматичен жест – точно като Дьо Гол, който се оттегля през 1969 г.
(БТА)
(Превод от английски език: Анелия Пенкова)
/ЛМ/
Моля потвърдете купуването на избраната новина
