Предизборната надпревара в Норвегия навлиза в решителните си последни седмици. Според проучванията фаворит за спечелването на вота са управляващите левоцентристи, но преднината им не е голяма, което означава, че може би се върви към типичния за Скандинавия вариант – правителство на малцинството. Основните теми в кампанията са войната в Украйна, нестабилността в световната търговия и въпроси като енергетика, образование и други.
Управляващата Работническа партия (РП) и левоцентристките ѝ съюзници се очертават като най-вероятният победител на парламентарните избори идния месец, но този път те ще имат по-малко депутати, а битката на вота с опозицията се очаква да бъде силно оспорвана, отбелязва Ройтерс.
Премиерът от РП Юнас Гар Стьоре, който управлява начело на кабинет на малцинството с подкрепата на по-малки партии, се надява да си осигури втори четиригодишен мандат и да попречи на дясната популистка Партия на прогреса (ПП) и на Консервативната партия (наричана в Норвегия „Хьойре“, в превод „Дясната партия“) да дойдат на власт.
През февруари Стьоре предприе изненадващ ход и назначи бившия шеф на НАТО и експремиер Йенс Столтенберг за финансов министър, което укрепи позициите на РП в социологическите прочувания, на фона на опасенията на избирателите от войната в Украйна и нестабилността в глобалната търговия.
Партиите от левия спектър – РП плюс по-малки формации – ще имат общо 88 депутати в 169-местния парламент (Стортинга) при 100 на последните избори през 2021 г.; но този брой пак е повече в сравнение с очертаващите се 81 народни представители, които ще има десноцентристката опозиция, показва проучване на социологическата агенция Opinion за ежедневниците „А Бе Се Нюхетер“ и „Алтингет“.
Според изследването, което е направено в периода 28 юли – 3 август, подкрепата за РП е 26,7% (при 26,3% през 2021 г.), а това ѝ дава преднина пред ПП (23,6%), която се бори за орязване на данъците и намаляване на имиграцията, и десноцентристката Консервативна партия (15,8%).
Норвегия има близо 200-километрова обща граница с Русия в района на Арктика, а според премиера войната в Украйна буди притеснения у сънародниците му.
„Последиците от войната, която се води там, правят дълбоко впечатление на хората“, каза Стьоре през май на кръгла маса с чуждестранни кореспонденти.
Сред другите теми, които вълнуват обществото и се очаква да повлияят изхода от изборите на 8 септември, са икономиката, образованието и здравеопазването, смятат анализатори.
Но за разлика от други страни нито една от партиите, които се очаква да влязат в новия парламент, не е търсила подкрепата на президента на САЩ Доналд Тръмп или на неговото движение, отбелязва Ройтерс.
РАЗПАДНАЛАТА СЕ КОАЛИЦИЯ
В началото на годината управляващата коалиция на Стьоре се разпадна. Тогава по-малкият партньор във властта, земеделската Партия на центъра (ПЦ), сложи край на съюза със социалдемократите на премиера. Причината беше изпълнението на европейски регламент за енергийния пазар, припомня ДПА.
Това обаче не беше краят на правителството на Стьоре, тъй като той продължи да управлява с кабинет на малцинството. Необходимо бе само социалдемократите да запълнят овакантените от осемте министри на ПЦ места в правителството. Дори самата Партия на центъра нямаше нищо против кабинетът да продължи да управлява.
В Норвегия и Скандинавия като цяло правителствата на малцинството не са нищо необичайно. Кабинетът на Стьоре беше такъв още от самото си начало през 2021 г. и за прокарване на законодателната си програма в парламента разчиташе на плаващи мнозинства. Въпреки всичко изборите на 8 септември няма да бъдат предсрочни, а редовни. Това е така, защото норвежката конституция не позволява произвеждането на предсрочни вотове.
НОРВЕГИЯ НЕ Е В ЕС, НО Е ТЯСНО ОБВЪРЗАНА СЪС СЪЮЗА
Спорът около изпълнението на европравилата продължи доста дълго време. В основата му стои приет през 2019 г. от ЕС енергиен пакет с названието „Чиста енергия за всички европейци“, който се състои от осем регламента и директиви. Норвегия не членува в Европейския съюз, но бидейки част от Европейското икономическо пространство (ЕИП, ЕС плюс нечленуващите в Евросъюза Норвегия, Исландия и Лихтенщайн), е тясно свързана с него и при това е и най-големият му доставчик на природен газ. Брюксел настоя Осло като член на ЕИП и близък партньор на ЕС също да приложи регламента.
Партията на центъра беше твърдо против изпълнението на документа. Стьоре искаше в норвежкото право да бъдат транспонирани поне три от спорните директиви в пакет, но евроскептичната партия се противопостави, най-вече заради разширяването на правомощията на Агенцията на ЕС за сътрудничество между енергийните регулатори. Тя обоснова становището си с аргумента, че така се отслабва националният контрол на Норвегия върху енергийния отрасъл и я обвързва по-тясно с европейския пазар на енергия, което може да доведе до повишаване на цените на тока.
ДАНЪК ЗА БОГАТИТЕ
В сегашната предизборна надпревара в Норвегия се роди своеобразен парадокс и той е, че изходът от нея може да бъде определен от съдбата на шепа доста заможни хора. В скандинавската страна, която е една от най-богатите в света, се развихри сериозна полемика по въпроса дали трябва или не трябва най-богатите да плащат по-високи данъци, отбелязва „Файненшъл таймс“.
В последно време стотици представители на норвежкия бизнес и предприемачи избягаха от мразовитата северна страна и се установиха в Швейцария, като повечето от тях направиха това в знак на протест срещу предприетите от левоцентристкото правителство в Осло промени в отдавна въведения данък богатство в Норвегия. По оценки на местната банка DNB, в Швейцария в момента се намират над 500 норвежци със състояние от поне 2,5 милиона долара.
Сега всички тези хора застанаха в основата на опитите на десноцентристите да си върнат властта в Норвегия. „Данъчното облагане е един от най-поляризиращите въпроси между левицата и десницата, особено темата за данък богатство“, каза Ерна Сулберг, бивш премиер и лидер на консерваторите.
Сюлви Листхауг, която е лидер на популистката ПП и основен конкурент на Сулберг за премиерския пост в десноцентристкото пространство, добави: „Това е един от най-важните въпроси за бъдещето на Норвегия: трябва да направим създаването на богатство атрактивно. Трябва да бъдем страна като Швейцария, която да привлича хора, ресурси и компетенции. А вместо това ние сме страна, която отблъсква хората“.
Разгорещените дебати по въпроса вероятно ще бъдат следени с интерес в цяла Европа, тъй като облагането с данъци на най-богатите набира все по-голяма популярност сред страните от континента, какъвто е и актуалният пример с Великобритания, където правителството на лейбъристите също обмисля подобна мярка.
Норвегия показва, че данък богатство определено е жизнеспособен и има своята почва, но и че веднъж въведен, той веднага става обект на политически натиск от страна на недоволни представители на бизнеса, отбелязва ФТ. Дали той наистина има чак такива негативни последици върху деловия живот е дискусионно, но Норвегия със сигурност има голям проблем, свързан с икономиката, а той е, че за разлика от съседна Швеция – която през 2007 г. премахна данък богатство – там няма силни стартиращи компании, а именно създателите на такива фирми са сред най-потърпевшите от мярката.
Според сегашните управляващи в Осло от РП този данък е важен, защото допринася за поддържането на социалната държава и ако го нямаше, някои от най-богатите хора нямаше да плащат изобщо никакви данъци. И наистина, от десетте най-богати данъкоплатци в Норвегия за 2023 г. трима нямат никакъв официален доход.
/ПТА/
Моля потвърдете купуването на избраната новина
