След първите 100 дни от мандата му рейтингът на одобрение на германския канцлер Фридрих Мерц е по-нисък от този на предшественика му Олаф Шолц. Не по-добро е положението на партиите от управляващата коалиция, отбелязва ДПА, като се позова на най-новото изследване на общественото мнение в Германия.
Федералният канцлер Мерц от Християндемократическия съюз (ХДС) и неговата коалиция, включваща още сестринската партия на християндемократите от Бавария, Християнсоциалния съюз (ХСС), и Германската социалдемократическа партия (ГСДП), не получават одобрението на мнозинството от германците. Според проучване на института ИНСА по поръчка на неделното издание на вестник „Билд“ недоволните от работата на канцлера са 59% при едва 30% на обратното мнение. Останалите не могат да преценят.
Според данните от проучването, по този показател Мерц се представя по-зле от предшественика си Шолц от ГСДП. При социалдемократа, 100 дни след встъпването му в длъжност през март 2022 г., доволните бяха 43%, а недоволните – 41 процента.
По отношение на цялостната работа на правителството на консервативния блок ХДС/ХСС и ГСДП също преобладават негативните оценки – 60% не одобряват действията на кабинета, а положително за нея се изказват едва 27%. При съпоставката с правителството на Шолц, така наречената Светофарна коалиция на ГСДП, Зелените и Свободната демократическа партия (СвДП), 28% от запитаните смятат, че кабинетът „Шолц“ се справя по-добре, а 24% - че се справя по-зле. Най-голяма е групата на тези, които не виждат особена промяна (38%).
Според проучването на ИНСА електоралните нагласи в Германия остават непроменени. Ако изборите бяха днес, за ХДС/ХСС биха гласували 27%, при 15% за ГСДП. На второ място е крайнодясната „Алтернатива за Германия“ (25%), следвана от Зелените (11%) и крайнолявата формация „Левите“ (9%). С по 4% подкрепа за всяка от тях либералната СвДП и лявата популистка формация „Алианс на Сара Вагенкнехт“ остават под прага за влизане в Бундестага (5%).
ТРУДНО НАЧАЛО ПО УТЪПКАН ПЪТ
Фридрих Мерц е десетият канцлер на следвоенна Германия. Началото за него и като шеф на ХДС, и като канцлер бе трудно. Той бе избран за лидер на партията си и за неин кандидат за канцлер едва от третия опит, припомня германското списание „Фокус“.
Бундестагът го избра за лидер на Германия едва от втория път. Засега не е ясно как ще си тръгне някой ден от Канцлерството, но в исторически план само трима от деветимата му предшественици са си тръгвали, след като изпълняват пълните си мандати – Курт Кизингер, Хелмут Кол и Ангела Меркел. Останалите напускат най-висшия управленски пост предсрочно.
Конрад Аденауер си тръгва след вътрешнопартийни борби, а формалният повод за падането му е аферата „Шпигел“ – разследване през 60-те години срещу журналисти от сп. „Шпигел“, възприето като репресия срещу тях, в резултат на което собствените му съпартийци го принуждават да се оттегли в полза на легендарния финансов министър на Западна Германия Лудвиг Ерхард. Последният обаче се оказва неподходящ канцлер и почти не се задържа на поста; Вили Брант се проваля заради шпионска афера, един от най-приближените му хора се оказва агент на Щази; Хелмут Шмит, от своя страна, губи първо доверието на министрите от СвДП, а после и вот на недоверие в Бундестага.
В по-ново време, Герхард Шрьодер избра „бягството“, както написа тогава „Шпигел“, като реши да предизвика предсрочни избори, след като преди това загуби поредица от вотове за регионални парламенти. Следващият канцлер се казваше Ангела Меркел. А наследникът ѝ Олаф Шолц беше свален от коалиционните си партньори от СвДП.
Три месеца след началото на управлението му грешките на Мерц се множат и той уверено е тръгнал по утъпканите пътеки на шестимата си предшественици, приключили предсрочно управлението си, коментира „Фокус“.
КОИ БЯХА ЕДНИ ОТ НАЙ-ГОЛЕМИТЕ ГРЕШКИ НА КАНЦЛЕРА ДОСЕГА
Отношението към АзГ: скоро след като Мерц обяви в предизборната надпревара, че няма работа с АзГ, той застана пред камерите и каза, че това е второстепенен въпрос. „Който иска да подкрепя тези декларации, да ги подкрепя. Който не иска, да не ги подкрепя. Не гледам нито наляво, нито надясно. По този въпрос гледам само направо.“ Позицията „никакво сътрудничество“ и „инцидентно сътрудничество“ биха могли да бъдат разбрани, но не и когато са изразени в разстояние на само четири седмици.
Отстъпление от принципите на ХДС във финансовата политика: ХДС винаги е отстоявал принципа, че ще води сериозна (консервативна) финансова политика. Затова за християндемократите така наречената конституционна дългова спирачка беше светая светих. Самият Мерц обяви преди изборите относно евентуална коалиция с ГСДП: „Няма да подаваме ръка на ГСДП само и само отново да бъдем завлечени по стария социалдемократически път на задлъжнялостта“. След изборите всичко бе различно и Мерц беше готов на всякакви отстъпки към социалдемократите само и само да стане канцлер, отбелязва „Фокус“.
Назначаване на нов съдия в Конституционния съд: Мерц първо подкрепи номинираната от ГСДП Фрауке Брозиус–Герсдорф за попълване на овакантено място в Конституционния съд, но после изненадващо оттегли подкрепата си. Консервативните среди в ХДС бяха доволни, но остана въпросът защо изобщо се е съгласил да подкрепи издигането на кандидатурата на толкова либерален юрист. Особено позициите ѝ по отношение на абортите са скандални за традициите на християндемократите, затова е странно, че се наложи канцлерът да бъде спрян от вътрешнопартиен бунт, вместо той сам да се усети, отбелязва „Фокус“.
Поставяне под съмнение на лоялността към Израел: Мерц първо убеждаваше израелския премиер Бенямин Нетаняху в безусловната си подкрепа, а сега обяви, че спира до второ нареждане „доставките на оръжия, които могат да бъдат използвани в Газа“. Заради това се наложи в неделя да прекъсне спешно лятната си ваканция, за да се появи в ефира на телевизия ARD и да обясни хода си: „Не може да доставяме оръжие в конфликт, в който се прави опит той да бъде решен изключително с военни средства. Къде да отидат тези хора (палестинските бежанци)? Нямаме право да го правим и няма да го правим – и аз няма да го направя“. Експертите по външна политика в неговата партия обаче не са съгласни: според тях държавният интерес изисква безрезервната подкрепа към Израел да продължи.
Еднолично вземане на решенията: Мерц показва склонност да не обсъжда промените в курса си с никого. Такъв беше случаят с АзГ, такъв беше и този с Газа, когато не беше потърсено съгласието на ХСС, при все че двете партии все още са част от общ парламентарен блок. Подобни решения не са добри за вътрешния климат в парламентарната група, допълва „Фокус“.
ОСТАРЯЛ НАЧИН НА ПРАВЕНЕ НА ПОЛИТИКА
Когато през 2009 г. Мерц се оттегли от политиката, светът беше доста по-различен от края на 2021 г., когато се върна в нея, отбелязва „Аугсбургер алгемайне“. Кризи като анексирането на Крим и пандемията от КОВИД-19 създадоха нови реалии в световната политика. Оттогава насам тези тенденции само се задълбочават, но Мерц изостава от тях, отбелязва изданието.
Едноличният начин на вземане на решенията напомня на времената, когато християндемократът Хелмут Кол посвещаваше в намеренията си само шепа избрани хора, след това вдигаше телефона и звънеше на лидерите на световните сили. Този начин на правене на политика му носеше успех и по този начин той успя да стабилизира ЕС заедно с Франсоа Митеран, а с Михаил Горбачов – да проправи пътя към Обединението на Германия. Решението на Мерц да спре оръжейните доставки за Израел бе именно от този тип: пред ARD той беше принуден да обяснява, че не го е взел сам, но във всеки случай той се наложи да го защитава сам.
Проблемът на Мерц е именно в старомодното му мислене: в един глобализиращ се свят вече няма прости решения. Всичко е свързано. За да разбереш руснаците, трябва да разговаряш с китайците и бразилците, посочва „Аугсбургер алгемайне“.
В този контекст се вписва и начинът на общуване на канцлера. Меркел на времето предизвика усмивки с изказването си, че интернет е „непозната територия“ – това бе само преди 12 години. Мерц страни от социалните мрежи и не иска изобщо да се занимава с тях. Той можеше много по-лесно да тушира скандала около неуспешния избор на конституционен съдия, ако следеше внимателно настроенията в Екс и другите социални мрежи. Дори по-възрастни политици от него като президентът на САЩ Доналд Тръмп разбират много добре силата на World Wide Web. Шейсет и девет годишният Мерц, от своя страна, се задоволява с доброто старо интервю във вестника, коментира „Аугсбургер алгемайне“.
/ПТА/
Моля потвърдете купуването на избраната новина
