В последните седмици двама европейски лидери, които имат амбициите да са протагонисти в един суверен, независещ от никого и самодостатъчен ЕС - италианският премиер Джорджа Мелони и френският президент Еманюел Макрон – влязоха в индиректен сблъсък на позиции по две важни актуални теми. Но по други теми заради обстоятелствата, те се озоваха в идентична позиция, отбелязват италиански и френски медии, сред които АНСА и Франс прес.
Първи повод за индиректен сблъсък стана обявеното от Макрон намерение Франция да признае палестинската държава, припомнят Франс прес и АНСА. Макрон каза, че страната му ще признае палестинската държава през септември по време на годишната сесия на Общото събрание на ООН, припомнят Франс прес и „Франс 24“. Във Франция това породи реакции от страна на разнородни политици, обобщават изданията „Монд“, "Фигаро", "Паризиен", „Брют“ и френското издание на „Хъфингтън пост“. Жан-Люк Меланшон, лидерът на радикалната лява партия „Непокорна Франция“, зададе въпроса защо Макрон не признава Палестина още сега, а го отлага за септември, защо не се споменава и за оръжейно ембарго, което да бъде наложено на Израел и защо не се преустанови действието на споразумението за сътрудничество на ЕС с тази държава. Според Меланшон Франция има нужда от една последователна и цялостна политика и трябва да настоява за незабавно спиране на „геноцида в Газа“, вместо да печели морални победи, заявявайки намерение да признае палестинската държава, но не веднага, а малко по-късно. Лидерката на крайнодясната партия „Национален сбор“ Марин Льо Пен заяви, че признаването на палестинската държава означава признаване на „една държава на „Хамас“ и следователно на „една терористична държава“. Според Льо Пен подобно решение легитимира масовото убийство, извършено от „Хамас“ на 7 октомври 2023 г. и целия последвал го „низ от страдания“, в момент, в който в Газа все още има заложници. Льо Пен добави, че подобно решение представлява „една политическа и морална грешка, в това число и по отношение на палестинците, които търпят игото на „Хамас“. Бившата френска премиерка Елизабет Борн, която е настоящ министър на образованието на Франция, приветства решението на Макрон. Според нея едно решение с две държави при ясно обявени условия е единственият път към траен мир и сигурност в Близкия изток и към защитата на цивилното население. Представителката на френските еколози Марин Тондлие заяви, че „е по-добре едно закъсняло признаване на палестинската държава, отколкото никога да не бъде призната тя“ и изрази надежда, че това решение може още от сега да „помогне на жителите на Газа, които са жертва на извършващ се геноцид“. Ерик Сиоти, бивш лидер на френските консерватори, настоящ депутат и лидер на нов десен френски политически проект, каза, че това е едно прибързано решение и че след три изборни поражения Макрон няма легитимността да се произнася от името на Франция по подобна деликатна тема, а трябва да го направи френският парламент. Сиоти нарече решението на Макрон „цинично“ след масовото убийство от 7 октомври 2023 г. Лидерът на френските социалисти Оливие Фор приветства решението на Макрон, но призова да се стигне още по-далеч. Според него това решение трябва да бъде съчетано със санкции, докато продължава „геноцида в Газа“. Той призова за „суспендиране на споразумението за сътрудничество на ЕС с Израел, за бойкот на фирмите, които извличат печалби от колонизацията на Западния бряг, за свободен достъп на хуманитарна помощ в Газа, за работа на журналистите там без ограничения“. Фор призова и да се сложи край на войната в Газа, да се върнат заложниците, държани там и да спре проливането на кръв и на сълзите. Бившият премиер на Франция Едуар Филип, лидер на партията „Хоризонти“, която е съюзник на партията на Макрон, запита дали моментът, избран от президента да обяви намерението на Франция да признае палестинската държава, е подходящ и дали Франция не рискува да използва една важна в политически план карта, за да постигне нещо, което сега ще има само символичен ефект.
От международната общност най-голямата критика срещу Макрон, освен тези от Израел, дойде от президента на САЩ Доналд Тръмп, който заяви, че Макрон е „добро момче и той го обича, но онова, което приказва, няма значение“, припомнят Франс прес и Бе Еф Ем Те Ве.
В Италия италианският премиер Мелони заяви, че едно преждевременно признаване на палестинската държава може да бъде контрапродуктивно, предадоха АНСА, „Република“ и „Политико“. „Най-напред трябва да бъде завършен един сложен политически и дипломатически процес“, каза Мелони и добави, че подкрепя много идеята за палестинска държавност, но не споделя идеята за признаването й преди създаването й. „Ако нещо, което не съществува, бъде признато на хартия, проблемът може да изглежда решен, когато не е решен“, смята Мелони. По думите й подобен ход може да се окаже контрапродуктивен. Тя заяви, че тази позиция е изразявала не веднъж, включително пред италианския парламент, пред палестинските власти и пред Макрон.
На свой ред италианският външен министър Таяни заяви, че признаването на една нова палестинска държава трябва да стане по същото време, в което палестинците признаят Държавата Израел, предаде АНСА. Таяни припомни, че Италия винаги е подкрепяла решението с две държави, но сега не е готова да последва примера на Франция да признае палестинската държава. А лидерът на крайната десница „Лига“ Матео Салвини, който е вицепремиер в правителството на Мелони и е силен критик на политиките на Макрон, заяви, че признаването на палестинската държава ще е „подарък за „Хамас“ и за ислямистките терористи“.
Тези позиции веднага породиха критики от страна на италианската опозиция. Лидерът на „Движение 5 звезди“ Джузепе Конте, който е и бивш премиер на Италия, определи становището на Мелони като „жалка теза“, като „страхливи оправдания“ и „пълно подчинение“ на онези, които са против идеята за създаване на палестинска държава, предаде АНСА. Лидерът на „Съюз Зелени Левица“ Анджело Бонели пък каза, че позицията на Италия илюстрира пълно подчинение на Нетаняху. Другият лидер на тази партия Никола Фратояни определи изказванията на Мелони като „лексикална акробатика“, потвърждаваща една напълно сбъркана политика на Италия.
Подобен разнобой между лидерите на Италия и Франция имаше и относно сделката за митата между САЩ и ЕС. Когато бяха оповестени оповестено нейното договаряне и нейните параметри, Мелони, която позиционира Италия като мост между ЕС и САЩ, каза, че трябва да проучи детайлите й, преди да се произнесе по въпроса. Но тя допълни, че смята като нещо положително самия факт, че е постигната сделка, защото една търговска ескалация между Европа и САЩ би имала непредвидими и потенциално опустошителни последствия, предаде АНСА.
Малко след това беше публикувано изявление на италианското правителство по темата, подписано от Мелони и двамата й вицепремиери – Таяни и Салвини, в което се приветстваше новината, че е постигнато споразумение между ЕС и САЩ относно митата и търговските политики, което предотвратява риска от търговска война в рамките на Запада, която би имала непредвидими последици, припомня изданието „Тудей.ит“. В текста се казваше, че „договореното решение е резултат, за който европейските институции и държавите членки, включително Италия, работиха с голяма ангажираност, действайки като един екип и избягвайки да паднат в капана на онези, които призоваваха за челен сблъсък между двата бряга на Атлантическия океан“. В изявлението се казваше, че: „Споразумението гарантира стабилност - основен аспект за отношенията между две силно свързани помежду си икономически и бизнес системи, каквито са тези на ЕС и САЩ“.
Опозиционните партии в Италия обаче остро разкритикуваха сделката, определяйки я като несправедлива за едната от двете страни по нея и казвайки, че единственият победител от преговорите е бил Доналд Тръмп. Опозиционните партии казаха и, че Италия се е провалила в мисията да бъде мост между двата бряга на Атлантическия океан, предадоха АНСА и „Тудей.ит“. Според представители на опозиционни партии в Италия Тръмп е повел търговска война срещу ЕС и е поставил Евроблока на колене, а Европа се е предала пред тръмпизма. Подобни мнения дойдоха и от лидера на „Движение 5 звезди“ Джузепе Конте, и от парламентаристи и представители на „Съюз Зелени Левица“ и на Демократическата партия. Опозиционерите подчертаха, че с 15-процентни американски мита върху европейските продукти, стотици хиляди работници могат да изгубят работата си и че износът на Италия е изложен на риск. Опозиционерите разкритикуваха и това, че сега ЕС, който иска да е стратегически независим, ще е принуден да купува американски газ на стойност 750 милиарда долара и да задели 600 милиарда долара за инвестиции в САЩ и за покупки на американски оръжия.
Във Франция първоначално Макрон, който казваше, че има добри отношения с Тръмп и че знае рецептата как да общува с американския лидер, първоначално остави на премиера Франсоа Байру да коментира новината за сделката. Байру обобщи, че денят, в който тя е била договорена, е „мрачен ден, в който един съюз от свободни народи, обединили се, за да отстояват своите ценности и да защитават интересите си, е решил да се подчини", предаде Франс прес. Френският делегираният министър по европейските въпроси Бенжамен Адад също осъди споразумението, определяйки го като "небалансирано". А френският делегиран министър за външната търговия Лоран Сен Мартен попита: "Сила ли е ЕС? Ако искаме отговорът да е положителен, тогава не трябва да се примиряваме с тази ситуация", заяви той, считайки също споразумението за "небалансирано", допълва „Франс ентер“.
Опозиционните сили във Франция, подобно и на тези в Италия, разкритикуваха енергично споразумение за митата, казвайки, че то ще навреди на суверенитета на Франция, обобщава Франс прес. Според Марин Льо Пен споразумението е "политическо, икономическо и морално фиаско". „ЕК прие асиметрични клаузи, които самата Франция, ако беше управлявана от едно патриотично правителство, никога нямаше да приеме“. Тя подчерта, че сега стотици милиарди евро ще бъдат харчени за газ, както и за оръжия от САЩ всяка година и това означава, че „споразумението е безусловна капитулация от гледна точка на френската индустрия, както и за енергийния и военен суверенитет на Франция". Същите констатации направи и крайната левица "Непокорна Франция". А от Социалистическата партия дойдоха коментари, че споразумението превръща Европа във васал.
Накрая мнение по въпроса изрази и самият Макрон, който от около две години говори, че ЕС не трябва да е васал или зависим нито от САЩ, нито пък от Китай. След тридневно мълчание по въпроса на 30 юли Макрон изрази съжаление, че ЕС не е бил по-настъпателен пред Тръмп по въпроса за митата. Той добави, че блокът все още може да изтръгне от него отстъпки, предаде Франс прес. „За да бъдем свободни, трябва да се страхуват от нас. Ние не направихме така, че да бъдем достатъчно страховити“, каза Макрон. „Франция винаги е заемала позиция на твърдост и на взискателност. Тя ще продължи да го прави. Това не е краят на историята и ние няма да спрем дотук“, предупреди той.
След разнобоя по въпроса за палестинската държава и американските мита Италия на Мелони и Франция на Макрон се озоваха обаче в идентична позиция по руското досие заради изказвания, дефинирани от Москва като проява на русофобия. На 24 юли на сайта на руското министерство на външните работи, се появиха два линка, водещи към списъци на изказвания, преведени на руски език и дефинирани от руската дипломация като проява на ненавист към Русия от страна на високопоставени западни представители, припомнят АНСА, Франс прес, италианското издание „Декод 39“ и „Евронюз“. В тези списъци от Италия попаднаха коментари на италианския президент Серджо Матарела, на италианския външен министър Таяни и на италианския министър на отбраната Гуидо Крозето. От Франция в списъците попаднаха коментари на бившият премиер Габриел Атал, на бившият външен министър и настоящ еврокомисар и заместник-председател на Европейската комисия Стефан Сежурне и на френския президент Еманюел Макрон. Коментарите от водещите западни политически фигури, включени от Москва в списъците, са направени през 2024 г. и 2025 г. Става дума за речи, интервюта, телевизионни изявления, лекции, в които се засяга темата за руската инвазия в Украйна. От френска страна все още няма реакция на това руско решение, но Рим веднага реагира гневно, като извика руския посланик в Италия в италианското външно министерство, за да протестира пред него, припомнят АНСА, Франс прес и „Евронюз“. Самият Макрон също не е коментирал засега руското решение, докато италианският премиер Мелони изрази солидарността си с Матарела.
Иначе в списъците фигурират и изказвания на бившия генерален секретар на НАТО Йенс Столтенберг, на бившия президент на САЩ Джо Байдън, на бившия дипломат номер едно на ЕС Жозеп Борел, на настоящия генерален секретар на НАТО Марк Рюте, на настоящият дипломат номер едно на ЕС Кая Калас и много други. Любопитното е, че в списъците не попада самата Мелони, която също имаше в последните години доста твърди изказвания срещу руската агресия в Украйна. В списъците не попадат и думи на настоящия американски президент Доналд Тръмп, който в последно време не пести критики по адрес на руския президент Владимир Путин.
Мелони и Макрон се озоваха в идентична ситуация и по имиграционната тема. На 1 август Съдът на ЕС нанесе удар по иновативната италиано-албанската миграционна схема, което стана повод критиците на този миграционен модел да надигнат отново глас срещу италианския премиер. Схемата предвиждаше изпращане на определени категории прехванати в Средиземно море от италианските власти мигранти в центрове в Албания. Оттам те трябваше да подават молби за предоставяне на убежище в Италия, които да се разглеждат по бързата процедура от италианските власти. При отхвърляне на молбите, ако мигрантите бяха от една от 19-те дефинирани от Италия като сигурни страни на произход, то те щяха да бъдат върнати там.
Критики отнесе и Макрон заради иновативното споразумение между Париж и Лондон, което беше договорено по време на държавната му визита във Великобритания от 8 до 10 юли и което предвижда размяна на мигранти по схемата един за един. Според сделката Великобритания ще връща на Франция незаконни мигранти, дошли на британска територия през Ламанша, а ще приема за всеки върнат мигрант, по един мигрант, намиращ се на френска територия, който има някакви връзки с Великобритания, като например роднини, които вече са пристигнали там. Критици на сделката казват, че по този начин Лондон ще селектира мигрантите, които ще приема, докато Париж няма да има думата относно мигрантите, които Лондон ще му връща.
Мелони и Макрон се озоваха и в идентична позиция под светлините на прожекторите на висшата дипломация. Мелони беше домакин на четвъртата конференция за възстановяване на Украйна, състояла се в Рим на 10 и 11 юли и събрала лидерите на десетки страни в подкрепа на украинската кауза. Почти по същото време Макрон беше на първата си държавна визита във Великобритания и по време на нея, от Лондон той съпредседателства заедно с британския премиер Киър Стармър срещата на високо равнище на Коалицията на желаещите държави да осигурят гаранции за сигурността на Украйна след влизане в сила на евентуално споразумение за мир там. От Рим Мелони присъедини видеоконферентно някои от делегатите в конференцията за възстановяване на Украйна в срещата на върха на Коалицията на желаещите, като за първи път в заседание на тази коалиция се включиха и американски представители, дошли за конференцията в Рим, което беше разтълкувано от италиански анализатори като успех за италианския премиер.
