site.btaНа 28 февруари 1978 г. в Русе е открит Пантеонът на възрожденците по повод 100-годишнината от Освобождението на България

На 28 февруари 1978 г. в Русе е открит Пантеонът на възрожденците. Поводът е стогодишнината от Освобождението на България от османско владичество. На официалната церемония присъстват първият секретар на Централния комитет на Българската комунистическа партия (ЦК на БКП) Тодор Живков, член-кореспондентът на Българската академия на науките (БАН) професор д-р Николай Тодоров, членове на Политбюро, както и множество граждани. Това откриваме в бюлетина на БТА “Вътрешна информация”.

Според Регионалния исторически музей в Русе (РИМ-Русе), идеята за издигане на паметник в чест на възрожденците, погребани в града, възниква в средата на 20-и век. В първите варианти се обмисля за целта да бъде реконструиран намиращия се на мястото храм “Всех Святих”, който е изграден между 1884 и 1889 г. по проект на градския архитект, австриеца  Едуард Винтер, в Крайненските гробища, датиращи от края на 18-и век. За целта през 60-те години Св. Синод отстъпва религиозната сграда за пантеон-костница с условие, намиращите се в предверието на храма гробове на трима русенски митрополити - Григорий (1828-1898), Василий (1847-1927) и Михаил (1882-1961), да се запазят и да бъдат добре поддържани. Църквата престава да действа в края на 1964 г., но е разрушена за една нощ едва на 26 октомври 1975 г.

Следва строежът на изцяло нова сграда, която да приеме останките на едни от най-известните български революционери - Любен Каравелов, Ангел Кънчев, Захари Стоянов, баба Тонка Обретенова. Тя е дело на архитектите Никола Николов и Данаил Кънев, а най-отличителният ѝ елемент е позлатеният купол, под който гори вечен огън. 

Какво откриваме в бюлетина “Вътрешна информация” на БТА за откриването на Пантеона: 

Вековечен символ на признателността

Тодор Живков откри Пантеона на възрожденците в Русе 

Русе, 28 февруари 1978 г. /спец. кор. на БТА С. Симеонов и кор. на БТА Р. Атанасов/ Първият секретар на ЦК на БКП и председател на държавния съвет Тодор Живков откри днес в Русе издигнатия в чест на стогодишнината от Освобождението на България Пантеон на възрожденците, опълченците и участниците в Освободителната война 1877-1878 г.

Крайдунавският град е бил център на активната революционна и народополезна културно-просветна дейност на стотици прославени възрожденци. В Русе са родени, борили са се или са загинали много от най-известните български войводи, участници в чети и във въстания, революционери, обществени и културни дейци. Русенската земя навеки е съхранила останките на няколко стотин народни герои.

Затова Българската комунистическа партия и народната власт, законни наследници и продължители на идеалите на нашите революционери решиха тук да бъде издигнат Пантеон на възрожденците, опълченците и участниците в освободителната война 1877-1878 година.

От далеч се откроява внушителният мраморен постамент, върху които е издигнато централното тяло на Пантеона, завършващо с меден купол.

На тържествения митинг за откриването на Пантеона десетки хиляди трудещи се от Русе изключително сърдечно приветстваха другаря Тодор Живков. Присъстваха и членът на политбюро на ЦК на БКП и председател на Националния съвет на отечествения фронт Пенчо Кубадински, ръководители на града и окръга.

Митингът бе открит от първия секретар на ЦК на БКП Ангел Бобоков. За многолетните борби на българския народ за национална свобода, за безпримерния героизъм на възрожденските герои и синовната признателност към техния подвиг, за освободителната мисия на руския народ говори член-кореспондентът на БАН професор д-р Николай Тодоров - директор на Единния център за наука и подготовка на кадри по история при БАН.

Посрещнат изключително сърдечно вълнуващо слово произнесе другарят Тодор Живков. Той изрази всеобщото задоволство, че в Русе е издигнат величествен Пантеон, вековечен символ на признателността на съвременна социалистическа България към героите - израз на дълбока признателност пред подвига на няколкостотин възрожденци и десетки вождове на националната ни освободителна борба.

Русенци, каза другарят Тодор Живков, имат моралното право на тяхна земя да се издига този Пантеон, защото техният град бе един от центровете на нашата националноосвободителна борба, един от центровете на борбата срещу фашизма и капитализма и днес е на челно място в изграждането на социалистическата ни родина.

Сред всеобщия възторг на множеството, първият партиен и държавен ръководител обяви Пантеона за открит.

Пристигна щафета с факел, запален при къщата музей “Баба Тонка”.

Другарят Тодор Живков запали Вечния огън, който ще напомня на поколенията за величавото дело на безпримерно смелите синове и дъщери на България.

Тържествено прозвуча националният химн.

Проехтяха топовни салюти.

Хор “Дунавски звуци” за първи път изпълни тържествените кантати “Балканът” и “Освободителят”, написани специално за днешното тържество от народния артист Александър Райчев. Другарят Тодор Живков поднесе венец на дълбока признателност.

В криптата в централната зала в мраморни ниши лежат костите на 30 национални герои. Тук за вечни времена са погребани останките на големите дейни и революционери на нашето освободително движение Любен Каравелов, Ангел Кънчев, Стефан Караджа, Захари Стоянов, на легендарната майка-героиня баба Тонка Обретенова и нейното семейство. В отделни ниши са изписани имената на войводите Филип Тотю и Панайот Хитов, на пламенните водачи на Априлското въстание Панайот Волов, Георги Икономов и Иларион Драгостинов, на офицерите-русофили, активните революционери Тома Кърджиев, Атанас Узунов, Олимп Панов, Никола Воеводов и Цвятко Павлович, на обществените и културно-просветните деятели Васил Друмев и Драган Цанков и много други.

Пламъкът на Вечния огън ще осветлява и голямата обща костница. Тук се пазят останките на 160 дейци на русенския революционен комитет, участници в чети и въстания, изтъкнати културно-просветни функционери и на други 240 герои – опълченци, бойци от Сръбско-турската война от 1876 година и Освободителната руско-турска война. Имената им са изписани върху паметна плоча.

Пантеонът е проектиран от народния архитект Никола Николов, архитект Данаил Кънев, скулптора Никола Терзиев и заслужилите художници Димитър Бойков и Борислав Стоев. 

Съдбата на Пантеона на възрожденците не е еднозначна за русенци особено заради разрушаването на храма “Всех Светих”. След 10 ноември 1989 г. проблемите около съдбата и състоянието му са сред най-болезнените теми за гражданите на Русе, отбелязват от Регионалния исторически музей. Създаването на музейна експозиция и параклис в Пантеона на възрожденците по повод обявяването на 2000 година за година на Християнството е стъпка към по-широкото му приемане. Какво откриваме в емисията “Вътрешна информация” на БТА след 1989 г.: 

Русе потърси помощ от българската творческа мисъл за бъдещето на Пантеона на възрожденците

Русе, 16 май 2000 г. /БТА/ Пантеонът на възрожденците в Русе да бъде облечен със стъклена конструкция, за да се впише в ежедневието на 21-ия век. Това е една от идеите на завършилия през почивните дни пленер за бъдещето на сградата, която беше дадена от архитект Владислав Николов.

В дискусиите участваха 49 архитекти, художници и общественици. Те бяха събрани в русенската резиденция Липник от градската община и местния “Лайънс клуб”, защото се смята, че Пантеонът в Русе е едно от най-светите места в България, но поради архитектурното решение преди 20 години му е създаден студен и отчужден образ в градската среда.

Пантеонът в сегашния вид е далеч от ежедневието на всички поколения в България, въпреки че в него са костите на Любен Каравелов, Стефан Караджа, Захари Стоянов, Ангел Кънчев, Панайот Хитов, Филип Тотю, Баба Тонка, Панайот Волов, Георги Измирлиев, Христо Македонски и имената на 453 дейци от Възраждането, революционните комитети, четите, въстанията и Опълчението, смятат организаторите.

Дискусиите бяха благословени от Доростолския и Червенски митрополит Неофит и подкрепени от районен германски Лайънс клуб, чиито председател е русенецът Димитър Боздуганов.

Писмените становища на 11 архитектурни колегии от страната и развитите през тези дни предложения ще бъдат обобщени в доклад до общинския съвет, Министерството на културата и Светия Синод. Сред тях са идеите, като тази за стъклената конструкция над сградата или вмъкването ѝ в голям църковен комплекс.

Участниците са се обединили около мнението, че Пантеонът трябва да се освети от Светата Църква и че не може да стане църква, вместо съборения от комунистическия режим храм "Свех Святих", съобщи един от организаторите архитект Цвети Русинов.
 
***

За първи път в Пантеона на възрожденците в Русе влязоха свещеници

Русе, 17 юни 2000 г. /БТА/ Днес на Задушница преди Петдесятница за първи път православни свещеници влязоха в Пантеона на възрожденците в Русе.

Отслужена беше панихида за успокоение на душите на великите българи Любен Каравелов, Стефан Караджа, Захари Стоянов, Ангел Кънчев, Панайот Хитов, Филип Тотю, Баба Тонка, Панайот Волов и другите над 450 революционери, четници, просветители, опълченци и възрожденци, чиито кости и имена се съхраняват под златния купол на Пантеона. Молитвите бяха и за всички починали наши сънародници.

Панихидата на Задушница се смята за първа крачка към християнизиране на Пантеона на възрожденците - 20 години след издигането му. 

***

Християнизират в Русе Пантеона на възрожденците срещу грехове при изграждането му

Русе, 26 март 2001 г. /БТА/ Тези дни строителни фирми работят в Пантеона на възрожденците в Русе за отдавна желаното от гражданите християнизиране и обновяване на сградата.

Над костите на Любен Каравелов, Стефан Караджа, Захари  Стоянов, Ангел Кънчев, Панайот Хитов, Филип Тотю, Баба Тонка и други 32 видни български революционери и над имената на 453 членове на революционни комитети, четници, въстаници, духовници и просветни дейци няма нито един християнски знак от построяването на Пантеона вече 23 години. Според духовенството в Русе това е светотатство и то се прибавя към греха от събарянето през 1975 година на катедралния храм на Русе "Всях Светих" за изграждане на костницата на великите българи.

Според местните мълви от тогава градът е прокълнат - започват румънските хлорни обгазявания, нараства смъртността, явяват се нови собствени промишлени замърсявания, срутва се икономиката, и срещу греховете има нужда от покаяние и православни молитви за душите на героите, говориха свещеници за пореден път в храма "Свети Николай Чудотворец" в началото на хилядолетието.

Затова до Великден в Пантеона на възрожденците ще се  поставят християнски символи - оформя се православен параклис и над купола ще се издигне метален кръст. За обновяване там се готви музейна експозиция и кът за сувенири. Това съобщи ръководството на “Лайънс клуб” - Русе. Клубните членове са инициатори за християнизирането и дарители на над 15 000 лева за това.

Параклисът се изографисва от художниците Иван Иванов - Йоаний и Пламен Монев. Стенописите се полагат чрез особена технология върху основа, която е на разстояние от стените. Това е необходимо поради високата влажност в сградата от конструктивните ѝ особености, разказаха в “Лайънс клуб”. 

***

Днес над Пантеона на възрожденците в Русе се издигна 182-килограмов кръст

Русе, 6 април 2001 г. /БТА/ Днес над Пантеона на възрожденците в Русе се издигна 182-килограмов метален кръст, който е единствения християнски символ върху най-голямата костница на великите българи.

Сложната технология по изтеглянето на тежкото тяло на над 20 метра височина беше осъществена от алпинисти и строителни  специалисти от две фирми.

Кръстът е дарение от русенеца Асен Генов, чиято фирма  "Астометал" е покрила размерите му - 2,4 на 1,2 метра - със  специално антикорозионно покритие. То ще го предпазва от агресивната градска въздушна среда. Според специалистите кръстът над Пантеона е най-големия у нас, издигнат над сграда. (…)

***

Освещаването на християнските символи над Пантеона на възрожденците в Русе стана символ на Българския Великден

Русе, 16 април 2001 г. /БТА/ Днес в Пантеона на възрожденците в Русе Доростолският и Червенски митрополит Неофит тържествено освети параклиса "Свети Паисий Хилендарски" и другите християнски символи, които стоят над костите на над 450 радетели и поборници за българското  национално възраждане, освобождение и обединение.

На митинга пред Пантеона министър-председателят Иван Костов припомни думите на Тончо Жечев, че българите сами сме извършили две големи дела в най-новата история - извоюването на църковната независимост и Съединението, и сега, каза премиерът, сме изправени пред трето голямо предизвикателство - да направим Родината си част от обединена Европа. (…)

В словото си Иван Костов подчерта, че освещаването на  Пантеона на възрожденците е символ на тазгодишната инициатива Българския Великден, защото костницата е част от българската духовна традиция и свято място на нашия народ. (…)

***

В Русе се променя обликът на Пантеона на възрожденците

Русе, 6 юни 2002 г. /БТА/ Днес започнаха строителни работи за завършване на цялостната промяна на облика на Пантеона на възрожденците в Русе и на района около него. Проектът е за 300 000 лева и цели очовечаване на околната среда около тази най-голяма костница на великите българи, каза авторът архитект Цвети Русинов.

Част от бетонните тераси са засипани с пръст за затревяване и омекчаване на силуета на сградата - сега студен каменен колос. Павираният площад пред Пантеона се превръща в парк, детска площадка и алеи с много зеленина и дървета, каза авторът. Изградена е подпорна стена към съседната гробница на Захари Стоянов. (…)

Работата около Пантеона на възрожденците в Русе започна през 2001 година с насипване за озеленяване. (…) 

***

Навършват се 25 години от построяването на Пантеона на възрожденците в Русе 

Русе, 27 февруари 2003 г. /БТА/ На 28 февруари се навършва четвърт век от построяването на Пантеона на възрожденците в Русе, който е най-голямата костница на великите български будители и революционери. (…)

Архитектурното му решение е много особено и беше трудно възприето от гражданството, разказват съвременниците. Историците припомнят, че при откриването на Пантеона Тодор Живков е реагирал критично към вида му и веднага са направени някои корекции, които да омекчат фасадата.

За построяване на мемориала тогавашната комунистическа управа е съборила за една нощ красивия катедрален храм на Русе "Свех Святих", който се е намирал на това място. (…)

Освен промените, свързани с Пантеона, след 1989 г. русенци активно работят и по възстановяването на “Всех Святих”. Повече от 40 години след разрушаването на църквата, тя е възстановена, макар и не на историческото ѝ място:

Новопостроеният храм "Всех Святих" в Русе отвори официално врати 

Русе, 10 септември 2017 г. /Мартин Пенев, БТА/ Тържествено освещаване на новопостроения храм "Всех Святих" се състоя в Русе тази сутрин. Патриарх Неофит, който пристигна за откриването на църквата, заяви, че Русе и Светата ни църква заслужават този успех.

"Пожелавам и на вас да бъдете днес много радостни и честити и да благодарите Богу, че всички светии са отново ваши покровители. За много години!", каза патриархът.

На церемонията по откриването на новопостроения храм присъстват много русенци и официални гости. За нея се очаква да пристигне и премиерът Бойко Борисов.

По външен вид църквата наподобява съборения на 26 октомври 1975 г., за една нощ, едноименен храм по нареждане на Градския народен съвет. На негово място тогава е издигнат Пантеонът на възрожденците. В Русе винаги е имало интерес от възстановяването на църквата. (…)

Почти 20 години продължават усилията храмът да бъде възстановен. Основният камък на съвременната църква е положен символично през 1998 г. от покойния вече патриарх Максим.

Началото на същинския строеж е поставено през 2007 г., като се разчита основно на дарения. (…)