Европейският съюз обяви нов прототипен инструмент за проверка на възрастта и насоки в социалните мрежи за непълнолетните, но някои страни членки настояват за по-строги правила за по-добра защита на децата в интернет, пише днес Европейският нюзрум – платформа за сътрудничество между 23 европейски новинарски агенции, сред които е и БТА.
Докато онлайн рисковете за децата привличат все по-голямо внимание в Европа, политиците увеличават усилията си за въвеждане на по-строги правила за проверка на възрастта и за защита на децата в интернет. От насоки на равнище ЕС до национални пилотни програми на технологии за проверка на възрастта - дебатът как и докъде се засилва.
Най-всеобхватното предложение, за което настояват няколко страни членки, включително Франция и Испания, е пълната забрана деца под определена възраст да имат достъп до социалните мрежи.
Поддръжниците казват, че е необходима защитата на децата под 15-годишна, или в случая на Испания – под 16-годишна възраст от зловредните ефекти на социалните мрежи. Те посочват проучвания, свързващи социалните мрежи с безпокойство, депресия, ниско самочувствие, както и с кибертормоз и онлайн педофили.
Повечето социални платформи като „Фейсбук“, „Инстаграм“ и „ТикТок“ са въвели 13 години като минималната възраст за регистриране на профил. Но на практика е лесно дори за по-малки деца да заобиколят тези правила, като чисто и просто излъжат за възрастта си – и много от тях правят именно така.
Въпреки това Европейската комисия няма да въвежда възрастови ограничения на равнище ЕС, както даде ясно да се разбере преди месец неин говорител, но оставя отворена вратата за националните правителства при желание да въведат такива в законодателствата си.
Проверката на възрастта идва в пет страни от ЕС
Това не означава, че ЕС стои със скръстени ръце.
Комисията обяви този месец, че изпитва прототип на приложение за проверка на възрастта, което първоначално ще се въведе в Дания, Франция, Испания, Гърция и Италия.
Проверката ще направи възможно анонимно да се провери възрастта на потребителите без запазване на личните данни като името и рождената дата.
Дългосрочният план е технологията да се интегрира в електронната лична карта (eID) на ЕС – официално доказателство за самоличността, което ще се въведе към края на 2026 г.
Румъния също обмисля по-строги правила около проверката на възрастта и достъпа на децата до социалните мрежи. В момента се обсъжда проектозакон за защита на малолетните от вредното съдържание в т.нар. Много големите онлайн платформи – платформи или търсачки с повече от 45 млн. потребителя месечно.
Предложеното законодателство ще изисква от платформите да въведат строга проверка на възрастта, да позволят родителски контрол, да издават месечни доклади за активността на родители и настойници и бързо да реагират при предупреждения на властите за вредно съдържание. Това е насочено срещу материалите, призоваващи към насилие, популяризиращи хранителни разстройства и самонараняване и излагащи малолетните към голота и незаконно поведение. На платформите ще бъде забранено да монетизират съдържанието, излъчено на живо, с участието на малолетни без съгласие. Неспазването на правилата би довело до глоби, достигащи до 3% от глобалния оборот. Очаква се парламентарният доклад да бъде публикуван на 3 септември.
Във Франция са предприети мерки срещу непълнолетните, които имат достъп до порнография. Най-висшият административен съд на Петата република отсъди преди седмица, че големите порносайтове като „Порнхъб“ и „Юпорн“ трябва да приложат проверка на възрастта, за да блокират достъпа на непълнолетни, отменяйки предишно спиране на сайтовете .
Правителството настоява за мерки според закон от 2024 г., посочвайки данни, според които ежемесечно над половината от момчетата над 12-годишна възраст влизат в подобни сайтове. Платформите смятат, че правилата нарушават законодателството на ЕС и будят притеснения за поверителността, като предлагат технологичните компании като „Епъл“ и „Гугъл“ да се занимават с проверката. Френският регулатор вместо това предлага „двойно-сляпа“ външна система за защитата на анонимността на потребителите.
Дания иска да води
Дания, която пое ротационното председателство на Съвета на Европейския съюз този месец, се ангажира да постави на челно място защитата на децата онлайн по време на своя шестмесечен мандат.
„Трудно е да си представим свят, в който децата може да влязат в магазин, за да си купят алкохол, да влязат в нощен клуб, като просто кажат, че са достатъчно големи – без охрана, без проверка на самоличност, единствено с простото „Да, аз съм над 18-годишен“, заяви министърът на цифровизацията Каролин Олсен.
„Децата заслужават безопасно цифрово детство. Това е един от основните приоритети за мен по време на датското председателство. Без необходимата проверка на възрастта, ние ще се провалим да защитим децата онлайн“, допълни тя.
ЕС публикува също препоръки според Акта за цифрови услуги на онлайн платформите, за да осигури безопасност за децата и да предотврати излагането им пред опасно поведение.
Те включват премахване на „пристрастяващи“ функции, като например „потвърждения за прочитане“, които казват на потребителите кога дадено лице е видяло съобщението му, което улеснява непълнолетните да блокират или заглушават потребители и предотвратява изтеглянето или правенето на екранни снимки на съдържание.
ЕС препоръчва на платформите по подразбиране да изключват известията, особено през нощта, да ограничават достъпа на приложенията до снимки или по подразбиране да изключват камерата.
Друг елемент е „онлайн грумингът“: платформите ще трябва да поставят по подразбиране профилите на непълнолетните като „частни“ – тоест невидими за потребителите, които не са в приятелските им списъци, за да се сведе до минимум риска с тях да се свързват чужди лица.
Същевременно някои национални лидери казват, че са необходими повече ограничаващи мерки. Белгийският министър на цифровизацията Ванеса Мац нарече насоките стъпка в правилната посока, но смята, че ЕС трябва да се осмели да отиде дори по-далеч.
„Насоките единствено налагат строга проверка на възрастта за платформите, които предлагат алкохол, хазарт или порнографско съдържание. За другите платформи – дори тези с минимална възраст от 13 или 16 години, Комисията се ограничава самата себе си при препоръчването на проверка на възрастта, като не я прави задължителна. Все пак Комисията отваря вратата за истинска проверка на възрастта в социалните мрежи чрез националното законодателство“, заяви тя. „Призовавам Белгия да се възползва от възможността. Тази рамка ще формира основата за парламентарен дебат след лятото за развитие на законодателство, насочено срещу цифровите предизвикателства“.
„Юрочайлд“ („Европейско дете“) - мрежа от организации, подкрепящи правата на децата в Европа, смята, че проверката на възрастта не бива да значи блокиране на децата от социалните медии, а разкриване кога едно дете използва платформите и адаптиране на защитите към неговите нужди, като част от по-широк набор от инструменти за защита на децата онлайн.
„Така за нас, като цяло, забраните не работят. Като цяло от практическа гледна точка, защото технологията за гарантиране на възрастта все още не е налице, но също така това противоречи на правата на децата като цяло“, заяви миналия месец, преди да бъдат обявени последните насоки от ЕС, Фабиола Бас Паломарес, водещ служител по политиките и застъпничеството за онлайн безопасност в „Юрочайлд“.
„В момента дебатът е наистина съсредоточен върху безопасността и тези забрани се дължат на това, че на политиците им е леко втръснало, че онлайн платформите не спазват правилата и всъщност не предоставят безопасността, предвидена от закона“, допълни тя. Според нея децата имат право на достъп до информация и игра и фокусът трябва да е върху разкриването и справянето с опасностите, с които децата се сблъскват онлайн, като платформите бъдат заставени да спазват Акта за цифрови услуги, вместо да се прибягва направо към забрана.
Обсъжда се и забрана на телефоните в училище
Няколко държави членки също така обръщат внимание на времето, което децата прекарват пред екраните в училище.
В началото на юли словенският парламент прие промени в Закона за началното училище, ограничаващи използването на електронни устройства по време на час. Мобилните устройства ще бъдат разрешени само с образователни цели. Одобрени без гласове „против“, промените въвеждат и информационните технологии като задължителен предмет. Новият задължителен предмет „Информационни и цифрови технологии“ за учениците след 7 клас – словенското начално училище има деветгодишна програма – има за цел да осигури основна дигитална грамотност.
В България Министерството на образованието настоява за пълна забрана на телефоните в училищата, позовавайки се на въздействието върху ученето, задържането на вниманието и когнитивното и емоционалното развитие на децата. Предложеното законодателство, което би позволило устройства само за образователна или медицинска употреба, е в процес на парламентарно одобрение.
Докато европейските страни експериментират с различни подходи, едно е ясно: надпреварата за защита на децата онлайн се ускорява и резултатите могат да променят детството в цифрова среда по целия континент.
Проверка на фактите: Деца под 14 години няма да бъдат глобявани за използване на телефон
Видеоклип в „ТикТок“ на немски език твърдеше, че смартфоните могат да бъдат забранени със закон за всички деца и юноши под 14-годишна възраст от април 2025 г. Във видеото се твърдеше, че те ще бъдат глобявани с 500 евро, ако бъдат хванати да използват такъв на обществено място или в училище.
Екипът за проверка на фактите на ДПА опроверга твърдението. Германското министерство на правосъдието потвърди, че в Германия няма такъв закон и във всеки случай деца под 14 години не могат да бъдат глобявани.
/ГГ/
Моля потвърдете купуването на избраната новина
