ОБЗОР

site.btaМиграцията ще тежи на лидерите от Европа до САЩ и през 2024 г.

Миграцията ще тежи на лидерите от Европа до САЩ и през 2024 г.
Миграцията ще тежи на лидерите от Европа до САЩ и през 2024 г.
Мигранти с надуваеми лодки край бреговете на Либия, 18 октомври 2021 г. Снимка: АP/Valeria Mongellr

Нарастващата загриженост на избирателите поради ефекта от миграцията е заплаха за управляващите партии преди изборите в САЩ, Обединеното кралство и ЕС през следващата година, пише "Политико" .

Западните лидери се борят с това как да се справят с двете определящи текущия дневен ред войни - в Близкия изток и в Украйна. Но има и друг проблем, който е "домашен" за всички развити страни и който притеснява правителствата в Европа и Америка: миграцията. 

През последните дни президентът на САЩ Джо Байдън, френският му колега Еманюел Макрон и британският  премиер Риши Сунак изпитват затруднения на фона на силния вътрешен натиск за справяне с имиграцията. Залогът е голям, тъй като американските, британските и европейските избиратели ще се отправят към урните през 2024 г. 

"Съществува изкушението да се търсят бързи решения", каза Рашмин Саго, директор на програмата за международно право в мозъчния тръст "Чатъм хаус" в Лондон. "Но незаконната миграция е изключително труден въпрос. И решаването му изисква дългосрочно политическо мислене отвъд националните граници."

Тъй като предизборната кампания вече е в ход,  ще бъде трудно да се чертаят дългосрочни планове. Крайнодесните, антимигрантски настроени популисти, обещаващи твърд отговор "сега", печелят подкрепа в много западни демокрации, принуждавайки утвърдените партии да инкасират загуби. На 22 ноември в Нидерландия прагматичните центристи загубиха от антимигрантският  радикално мислещ Герт Вилдерс, отбелязва изданието.

Кой ще бъде следващият, загубил битката за власт? 

Миграционни главоболия за Риши Сунак

Във Великобритания премиерът Риши Сунак е подложен на натиск от членовете на собствената си управляваща Консервативна партия, които се опасяват, че избирателите ще ги накажат заради неуспеха на правителството да овладее миграцията. 

Преди седем години гласоподавателите подкрепиха Брекзит, защото евроскептичните агитатори обещаха да "върнат контрола" върху границите на Обединеното кралство. Вместо това сега картината е по-хаотична от всякога. През ноември Обединеното кралство отбеляза рекордни данни за нетната миграция, а правителството досега не е успяло да спре малките лодки, пълни с кандидати за убежище, да прекосяват Ламанша.

Сега Сунак е на огневата линия. Той пое ангажимент да "спре лодките", който е в основата на премиерския му мандат. В процеса на работа той разпали война в и без това разделената си партия за това колко далеч трябва да стигне Великобритания. 

Съгласно сделката на Сунак с Руанда централноафриканската държава се съгласи да приеме търсещите убежище, които пристигнат на британския бряг с малки лодки. Премиерът твърди, че тази политика ще възпре мигрантите да тръгват по пътя към Обединеното кралство на първо място. 

След като оцеля след заплахата от катастрофален бунт в парламента, британският премиер успя да прокара в парламента предложения от него закон, който ще му позволи да продължи да работи по плана си за пренасочване на търсещи убежище към Руанда.

Но Сунак гледа и по-далеч. В Рим той заяви, че ще настоява за реформиране на международната система за предоставяне на бежанска закрила, и предупреди, че все по-засилващите се потоци от бежанци може да подложат част от Европа на "непосилен" натиск, предаде Ройтерс. 

Преди да се срещнат в Рим в средата на декември премиерите на Италия и Великобритания Джорджа Мелони и Риши Сунак беше ясно, че една от основните теми за разговора между тях  ще бъде предизвикателството, пред което е изправена Европа по отношение на миграцията, особено на нелегалната миграция, посочи преди визитата на Сунак Ройтерс. 

В събота Сунак заяви, че ще настоява за глобални реформи в системата за предоставяне на убежище и предупреди, че заплахата от нарастващия брой бежанци може да "залее" части от Европа. На политически фестивал в Италия, организиран от партията на Джорджа Мелони, Сунак отправи някои от най-острите си критики към глобалната система за предоставяне на убежище. Той предупреди, че някои "врагове" умишлено "карат хората да стигат до нашите брегове, за да се опитат да дестабилизират обществата ни".

"Ако не се справим с този проблем, броят им само ще расте. Той ще претовари нашите държави и капацитета ни да помагаме на тези, които всъщност най-много се нуждаят от нашата помощ", каза Сунак, цитиран от Ройтерс. "Ако това изисква да актуализираме законите си и да водим международен разговор за промяна на следвоенните рамки за предоставяне на убежище, то ние трябва да го направим," добави британският премиер.

Времето, в което британският премиер може да намери решение, изтича. Следващата есен се очакват избори.

Попарените надежди на Еманюел Макрон

Долната камара на френския парламент - Националното събрание, отхвърли на 12 декември без дебати законопроекта за имиграцията, като нанесе по този начин своеобразна плесница на правителството, предаде Франс прес.

След като загуби парламентарните избори миналата година, прокарването на закони през Националното събрание е труден процес за Макрон. Той неведнъж е бил принуден да разчита на гласовете на дясната партия "Републиканците".

Проектозаконът за имиграцията на Макрон трябваше да удовлетвори както консерваторите, така и лявоцентристите с внимателно разработена комбинация от репресивни и либерални мерки. Но Националното събрание, което е разделено между центристите, левицата и крайната десница, гласува против закона още в първия ден на дебатите.

Сега Макрон търси компромис. Правителството възложи на съвместна комисия от сенатори и депутати да търси споразумение. Но като се има предвид, че Сенатът е доминиран от дясноцентристите, вероятно новият текст ще бъде по-строг от първоначалния проект. А това ще бъде проблем за левите депутати на Макрон. 

Ако не бъде намерен компромис, това ще обнадежди крайнодясното Национално обединение на Марин льо Пен и ще го приближи до шанса да се възползва от провала на Макрон преди изборите за Европейски парламент през юни следващата година, отбелязва агенцията.

Но дори френският президент да успее да се справи, този епизод вероятно ще отбележи края на неговата оферта политиката му да бъде "нито лява, нито дясна".

Предизвикателство за Джо Байдън 

Имиграционната криза в САЩ е едно от най-неприятните и най-дълготрайните вътрешни предизвикателства за президента Джо Байдън. Той встъпи в длъжност, обещавайки да обърне политиката на своя предшественик Доналд Тръмп и да изгради "справедлива и хуманна" система, само за да види как Конгресът спъна неговия план за цялостна имиграционна реформа, отбелязва "Политико". 

Белият дом е свидетел на поток от мигранти на южната граница на страната, несправяща се с проблема от десетилетия система, която не е адекватна на съвременните миграционни модели. 

Републиканците намериха в проблема идеален за целите им инструмент в навечерието на президентските избори догодина. Републиканските лидери на отделни щати подадоха съдебни искове срещу президентската администрация и изпратиха автобуси с мигранти в градове, ръководени от демократите. Във Вашингтон републиканците в Конгреса обвързаха пакета за външна помощ на президента, който включва финансиране за Украйна и Израел, с мащабни промени в граничната политика, поставяйки Белия дом в затруднено положение.

През последната година и половина в Ню Йорк пристигнаха повече от 150 000 души, което наложи съкращаване на новоназначените полицаи, намаляване на работното време на библиотеките и ограничаване на санитарните дейности. Подобни проблеми се проявяват и в градове като Чикаго, където мигрантите спят в автобуси или полицейски участъци, припомня изданието.

Натискът от страна на демократите води до обтягане на отношенията им с Белия дом. Кметът на Ню Йорк Ерик Адамс управлява най-големия град в страната, но не е разговарял с Байдън от близо година. "Ние просто се нуждаем от помощ, а не получаваме такава", заяви Адамс пред репортери.

На какво залага Олаф Шолц?

Миграцията е на първо място в политическия дневен ред на Германия от месеци, като лавината от  молби за убежище възкреси мрачните спомени от времето на бежанската криза през 2015 г., предизвикана от гражданската война в Сирия.

Последният наплив от мигранти е предизвикателство както за федералното, така и за провинциалните правителства, които се борят да намерят жилища и други услуги за мигрантите, да не говорим за необходимите средства. 

Невъзможността - в страна, която се нарежда сред най-желаните дестинации за търсещите убежище - да се ограничи броят на бежанците постави германския канцлер Олаф Шолц под огромен натиск. С надеждата да спре потока вътрешната министърка Нанси Фезер възстанови граничните проверки с Полша, Чехия и Швейцария, надявайки се да върне бежанците обратно, преди да са стигнали до Германия, а в средата на декември удължи срока за тези проверки до средата на март, предаде ДПА.

Но въпреки наличието на граничен контрол броят на бежанците остава висок, което е в полза на крайната десница. Германската антиимигрантска партия "Алтернатива за Германия" (АзГ) достигна рекордна подкрепа в националните проучвания, посочва "Политико". 

Откакто изпревари социалдемократите на Шолц през юни, AзГ увеличи още повече преднината си, като в последните проучвания на общественото мнение регистрира 22%, отстъпвайки само на десноцентристките християндемократи. 

Очаква се AзГ да спечели изборите в три федерални провинции през септември следващата година в Източна Германия, където подкрепата за партията и нейните реакционни политики срещу чужденците е особено силна.

Тази партия втвърдява позицията си по отношение на миграцията и обръща гръб на политиката на отворени граници, защитавана от бившата канцлерка Ангела Меркел. 

Трудно време за Джорджа Мелони 

Италианската министър-председателка Джорджа Мелони се прочу в опозиция, като водеше кампания за радикална крайнодясна програма. Но след като спечели властта на изборите миналата година, тя премина към по-умерени позиции по отношение на Украйна и Европа, пише "Политико".

Сега Мелони трябва да успокои своите съмишленици по отношение на миграцията - тема, която доминира италианските дебати от години. Вместо това обаче тя е принудена да издава визи на стотици хиляди легални мигранти, за да покрие недостига на работна ръка. Въпросите се усложняват от факта, че пристигащите лодки с бежанци в Италия са се увеличили с около 50 % на годишна база въпреки някои влизащи в новинарските заглавия политики и сделки за спиране на пристигащите. 

Въпреки че Мелони нареди изграждането на центрове за задържане, където мигрантите ще бъдат държани в очакване на репатриране, в действителност местните условия в африканските страни и липсата на споразумения за репатриране представляват сериозни пречки. 

Макар да спечели подкрепата на председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен за своята кауза, потенциална военноморска мисия на ЕС за блокиране на заминаванията от Африка би рискувала да наруши международното право, което връща Италия на изходната точка.

Мелони опита други варианти, включително сделка с Тунис, която да помогне за спирането на контрабандата на мигранти, но планът се разпадна още преди да е започнал. Сделката с Албания за офшорни центрове за задържане на мигранти засега се радва на подкрепа от страна на политиците, но предстои по-трудната част – сделката да заработи, отбелязва изданието.

Накъде ще поеме Страната на лалетата?

Правителството на дългогодишния нидерландски премиер Марк Рюте беше свалено заради преговорите за миграцията през юли, след което той обяви оттеглянето си от политиката. На последвалите избори, в които различни партии се бореха да заемат мястото на Рюте, шокиращият победител стана крайнодесният откровен антиислямист и противник на миграцията Герт Вилдерс. В изборната нощ той обеща да ограничи "цунамито от бежанци". 

Сега Вилдерс се опитва да оформи десноцентристка коалиция с три други партии, които призовават за овладяване на миграцията. 

Обаче коалиционните преговори са в застой и може да отнеме месеци, за да се сформира – ако изобщо се случи това - нов кабинет. Ако Вилдерс, който очевидно има мандат от избирателите, успее да сглоби коалиция, политическата траектория на Нидерландия, която по принцип е известна като прагматична нация, ще се измести значително надясно. Случи ли се това, то би вгорчило съдбата на мигрантите в Страната на лалетата.

Гръцкият маршрут

Гърция е "фронтова държава" поради миграционната криза в Европа от 2015 г. насам, когато стотици хиляди хора влязоха в Европа през островите в Егейско море, посочва "Политико". Миграцията и сигурността на границите са ключови въпроси в политическия дебат в страната.

Правозащитни организации, както и Европейският парламент и Европейската комисия, обвиниха гръцкото консервативно правителство на Кириакос Мицотакис в незаконно "отблъскване" на мигранти, които са стигнали до гръцка територия - и в депортиране на мигранти без надлежна процедура. Правителството на Гърция отхвърля тези обвинения, като твърди, че независимите разследвания не са открили никакви доказателства.

Мицотакис настоява, че Гърция следва "твърда, но справедлива" политика, но многобройните задълбочени разследвания опровергават умерения профил, който консервативният лидер иска да поддържа.

През юни лодка с мигранти потъна в Средиземно море, което някои нарекоха "най-тежката трагедия в историята". Стотици хора загубиха живота си, което пренасочи вниманието на Европа към този проблем. Според Амнести интернешънъл и Хюман райтс уоч официалните разследвания все още не са установили дали пропуски на гръцките власти са допринесли за корабокрушението.

Същевременно Гърция отчаяно се нуждае от хиляди работници, които да помогнат за решаване на проблема с недостига на персонал в секторите на селското стопанство, туризма и строителството в страната. 

 

/ПТА/

В допълнение

Избиране на снимки

Моля потвърдете избраните снимки. Това действие не е свързано с плащане. Ако продължите, избраните снимки ще бъдат извадени от баланса на вашите активни абонаментни пакети.

Изтегляне на снимки

Моля потвърдете изтеглянето на избраните снимката/ите

news.modal.header

news.modal.text

Към 14:02 на 22.05.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация