Увеличавайки мащабните инфраструктурни проекти в Африка, Китай и Русия целят да затвърдят влиянието си в страните от континента. За африканските страни пък има риск да се озоват в "капан", предупреждават експерти.
Железници, обекти от гражданската инфраструктура . . . Китай планира все нови колосални проекти съвместно с африкански държави и се нарежда сред основните им финансови донори.
"Всеки трети голям инфраструктурен проект в Африка се осъществява от китайски държавни предприятия, а всеки пети се финансира от китайска институционална банка", посочва Пол Нантулия от Центъра за африкански стратегически изследвания към министерството на отбраната на САЩ.
Пекин се възползва от вакуума, оставен от изтеглящите се от Африка западни страни, които бяха по-сдържани да правят такива инвестиции там.
"Китайците видяха този вакуум и решиха да инвестират в инфраструктурите", казва Нантулия.
"Дългов капан"
На каква цена обаче? Анна Боршчевская от аналитичния център "Вашингтонски институт" говори за "дългов капан", готвен за африканските страни.
"Китай предлага заеми за скъпоструващи инфраструктурни проекти" и "когато дадена страна не може да си изплати заема, Китай поема контрола над нейни стратегически активи", обяснява тя.
По време на посещение в Сенегал през януари финансовата министърка на САЩ Джанет Йелън прикани африканските страни "да проявяват благоразумие, стане ли дума за примамливи спогодби".
Последните "може да са непрозрачни и в крайна сметка да не подпомогнат хората, в помощ на които те се сключват", заяви тя, визирайки спогодбите, подписвани в Африка от Китай.
Много от най-бедните държави имат склонност към свръхзадлъжняване, дори към дефолт, отбелязаха служби на ООН по време на конференцията за най-слабо развитите страни, проведена от организацията в началото на март.
"Китай би трябвало последен да бъде обвиняван, (че използва) "дългов капан", възрази на 7 март китайският външен министър Цин Ган.
"Китай полага усилия да подпомага страните в затруднено положение и дава основен принос към мораториума върху обслужването на дълга им по инициатива на Г-20", добави той.
Китайски персонал
В Кения сред гигантските проекти, ръководени от Китай, е железопътната линия, съединяваща град Момбаса с кенийската провинция Рифт вали. Стойността на този проект е пет милиарда долара и 90 на сто от средствата осигурява Пекин. Китай е вторият по значение финансов донор на Кения след Световната банка.
Танзания пък е сключила с китайска компания договор за 2,2 милиарда долара, предвиждащ строеж на жп линия между основното пристанище на страната и съседките ѝ.
Някои проекти се очертават рентабилни, но същинският печеливш засега е Пекин заради договорите за поддръжка, сключвани понякога за 99-годишен срок, отбелязва Нантулия и допълва, че ефектът от тях на място е слаб, доколкото почти целият персонал е китайски.
Експертът напомня също, че дълговата криза от 90-те в Африка бе предизвикана от Запада, а не от Китай или Русия.
"Нехайство"
Основен износител на оръжия в Африка, Русия от своя страна засилва присъствието си на континента по-специално чрез минни проекти, поверявани на частната паравоенна компания "Вагнер", подозирана в издевателства по време на войната, водена от Москва в Украйна.
През януари САЩ обвиниха "Вагнер" в "повсеместни нарушения на човешките права и изтощаване на природните ресурси" в Африка. Европейският съюз се присъедини към тези обвинения и през февруари наложи санкции на групировката.
Нантулия отбелязва, че групировката действа в Судан, Мали и Централноафриканската република, но не и "в демократичен контекст", примерно в Гана, Намибия и Сенегал.
Експерти разкритикуваха също и влиянието на китайски и руски проекти на континента върху околната среда.
Двете страни са "известни с по-голямото си нехайство в работата по своите проекти в сравнение със западните" държави, изтъква Боршчевская.
"Китай е най-големият източник на парникови газове в света" и финансира "работещи с въглища централи" в чужбина, добавя тя.
А "минните проекти на Русия (. . .) са довели според докладите до високи нива на токсични метални съединения, до замърсяване на ресурсите от подземни води, почвите и растенията".
В Либерия тези последици са "тежки" по думите на Дейвистъс Джеймс от либерийския Център за изграждане на мир и демокрация.
"Населението става жертва на собствените си ресурси – казва той. – Ерозията от минните дейности замърсява питейната вода (. . .), освен това ресурсите се изземват и изнасят в ущърб на населението." (БТА/Андрей Шарков)
/ГГ/
news.modal.text
