ОБЗОР

site.btaЩе се политизират ли тази година Нобеловите награди за мир и литература

Ще се политизират ли тази година Нобеловите награди за мир и литература
Ще се политизират ли тази година Нобеловите награди за мир и литература
снимка: АП

Седмицата на Нобеловите награди, започнала днес, винаги фокусира медийното внимание. Особеното тази година е, че те се връчват на фона на много кризи и катаклизми по света. На първо място сред тях е войната в Украйна и произтичащото от нея покачване на цените на горивата и на основните продукти, нарушаването на веригите за доставки, хранителната несигурност за редица страни по света и разделението в Европа относно антируските санкции. На второ място сред тези кризи и катаклизми са опустошителните последствия от преминаването на няколко мощни стихии в различни части на света почти по едно и също време – урагана Иън в Куба, Флорида и Северна Каролина, урагана Фиона в Пуерто Рико и тайфуна Нору в Азия. На трето място са несекващите протести в Иран, породени от смъртта на младата Махса Амини, задържана в Техеран от иранската нравствена полиция и изпаднала в кома в ареста. Ще повлияе ли всичко това на решението на Нобеловите комитети, връчващи Нобеловите награди в различните категории. По-специално ще се политизират ли заради всички тези кризи две от Нобеловите награди – тази за мир, чийто лауреат ще бъде обявен в петък, и тази за литература, която ще бъде присъдена ден по-рано.

Според прогнози, появили се в редица медии, сред които Асошиейтед прес, Франс прес и Ройтерс, членове на Европейския парламент са призовали Нобеловата награда за мир да бъде връчена на украинския президент Володимир Зеленски или на украинския народ  като признание за тяхната съпротива срещу руската инвазия. Това желание е разбираемо, но историята на Нобеловите награди показва, че те се връчват обикновено на хора или организации, прекратили конфликти, а не на военновременни лидери, коментира пред Асошиейтед прес Дан Смит, директор на Стокхолмския международен институт за изследване на мира. Смит е убеден, че е по-вероятно тази година, ако Нобеловата награда за мир бъде връчена на някой, свързан с конфликта в Украйна, то това да бъде Международната агенция за атомна енергия (МААЕ). Награждаването й би било признание за нейните усилия за предотвратяване на ядрена катастрофа в окупираната от руските сили Запорожка ядрена централа, която е най-голямата в Европа. Но награждаването на агенцията с това отличие би било признание и за нейните усилия срещу ядреното разпространение като цяло, казва Дан Смит.  МААЕ м вече има една Нобелова награда за мир. Тя получи отличието по времето, когато бе оглавявана от египтянина Мохамед ел Барадей през 2005 г. Така че може Нобеловият комитет и да не реши да връчва наградата отново на тази агенция. Но ако той все пак държи да удостои с отличието някой, свързан с Украйна, то това да бъде организация, подпомагаща украинските бежанци, смятат коментатори.

Много вероятно е Нобеловият комитет и да не иска да нагазва в блатото на конфликта в Украйна, а да се насочи към не по-малко наболяла тема – климатичните промени. Тук за фаворит за Нобеловата награда за мир се споменава най-често името на младата шведска активистка Грета Тунберг, инициаторка на петъчните младежки протести, призоваващи властите по света да предприемат спешни действия в борбата с климатичните промени и да се ангажират повече в намаляване на парниковите емисии и на зависимостта от изкопаеми горива. Връчването на Нобеловата награда за мир на активист или организация, работещи в тази насока, ще бъде и в момент, в който пострадалите от природни катаклизми призовават за все по-категорични ангажименти на властите в борбата с климатичните промени, за които учените казват, че засилват мощта и честотата на екстремните природни катастрофи като наводнения, урагани, пожари, суши и горещини.  

По повод Нобеловата награда за мир анализатори припомнят, че в някои случаи лауреатите й впоследствие изневеряват на ценностите, заради които наградата им е била връчена. Така например през 2019 г. етиопският премиер Абий Ахмед получи Нобеловата награда за мир заради помирението на Етиопия със съседна Еритрея и само година по-късно избухна конфликтът на етническа основа в етиопския щат Тигре. Тогава срещу Абий Ахмед се появиха обвинения, че е изиграл роля в натрупването на напрежението там, изродило се в широкоразпространени жестокости. Чуха се призиви дори за отнемане на Нобеловото отличие на Ахмед

През 1991 г. Аун Сан Су Чжи, по онова време опозиционерка и защитничка на демократизирането на Мианма, спечели Нобеловата награда за мир заради дългогодишната й борба срещу военните, управляващи страната. После Мианма обяви, че поема по пътя на демокрацията и Аун Сан Су Чжи влезе във властта. По това време силите за сигурност започнаха мащабна кампания срещу мюсюлманското малцинство рохинги, а Аун Сан Су Чжи бе упрекната, че не е направила нищо, за да се противопостави на тези жестокости или да ги осъди открито. Днес след като преди повече от година военните отново взеха властта в Мианма, Аун Сан Су Чжи е задържана и срещу нея се завеждат дело след дело, за които тя и нейните привърженици казват, че са политически мотивирани. Тя получи вече няколко присъди по някои от процесите.

През 2009 г. президентът на САЩ Барак Обама получи Нобеловата награда за мир след няколко месеца на власт. Тогава отличието му бе връчено от Нобеловия комитет за неговите изключителни усилия за укрепване на международната дипломация и сътрудничеството между народите. В края на втория му президентски мандат напрежението в света вече бе ескалирало. Отношенията между САЩ и Русия отново бяха обтегнати, противоборството между САЩ и Китай се задълбочи, а конфликтите в Ирак, Сирия, Либия и Афганистан също потвърдиха усещането за провали на международната дипломация и сътрудничеството между народите. Когато преди година САЩ се изтеглиха от Афганистан и талибаните завзеха властта и върнаха страната сякаш с 20 години назад във времето, мнозина си спомниха, че вицепрезидент на Нобеловия лауреат Обама беше именно настоящият президент Джо Байдън, разпоредил американското изтегляне от Афганистан. И пак тогава мнозина анализатори повдигнаха и въпроса какъв беше смисълът на 20-годишната война в Афганистан, осем години от която бяха именно по времето на администрацията на Обама.

А преди броени дни се разрази скандал, свързан с друг Нобелов лауреат за мир – епископа от Дили, в Източен Тимор - Карлос Хименес Бело. През 1996 г. той беше един от удостоените с Нобеловата награда за мир заради усилията за омиротворяване на Източен Тимор. Тези дни обаче Ватиканът призна, че е наложил дисциплинарни санкции на Бело след твърдения, че той е извършил сексуални издевателства над момчета в Източен Тимор през 90-те години, припомня Асошиейтед прес.

Нобеловата награда за мир не винаги предоставя защита срещу репресии на онези, които я получават, припомнят световните агенции и като пример сочат миналогодишните лауреати за мир. Това бяха руският журналист Дмитрий Муратов и филипинската му колежка Мария Реса. Година по-късо руските власти организираха кампания за заглушаване на независимите медии в страната, от която пострада и „Новая газета”, вестникът, издаван от Муратов, който беше едно от най-реномираните руски независими издания. Муратов пък бе нападнат в руски влак, където мъж го заля с червена боя. Също тази година филипинските власти разпоредиха закриването на новинарската организация на Реса – „Раплър”.

В разгара на протестите в Иран Нобеловият комитет, присъждащ наградата за литература, пък може да реши да я връчи на родения в Индия британски писател Салман Рушди, станал обект на фатва на иранския аятолах Хомейни заради творбата му „Сатанински строфи”, възприета като обида за исляма. Заради тази фатва години наред животът на Рушди беше в опасност и той бе принуден дълго време да се укрива. Тегнещото над него смъртно наказание оказа влияние и върху личния му живот и доведе до разпадане на няколко негови брака. В последно време Рушди започна да се появява отново на обществени места. И на една подобна проява -  фестивал в щата Ню Йорк през август - той бе нападнат и намушкан няколко пъти. Рушди оцеля от това нападение, но негови приближени казаха, че той може да изгуби едното си око и че са пострадали нервите на едната му ръка. От известно време няма информации как върви възстановяването му. В медиите се появиха само информации, че до 75-годишният писател е неотлъчно неговата годеница,  43-годишната поетеса Рейчъл Елиза Грифитс, с която Рушди изкара 18-дневна ваканция в романтично убежище за писатели в замък в италианската област Умбрия малко преди нападението през август.

Ако сега Нобеловият комитет връчи наградата за литература на Рушди, това би било ясно послание към иранския режим, потушаващ със сила протестите в Иран, породени от смъртта на младата Махса Амини и породили демонстрации в знак на солидарност с иранските протестиращи през изминалия уикенд на различни места по света. В протестите в Иран вече загинаха над 83 души, а над 1200 бяха арестувани. Миналата седмица бе съобщено за задържане и на девет европейци заради тяхна предполагаема роля в протестите.

Днес италиански медии съобщиха, че  в Техеран преди няколко дни е била задържана и 30-годишната италианка Алесия Пиперно. Тя е била арестувана на 28 септември, точно, когато е бил рождения й ден. Младата жена, която е от Рим, е била в Иран с туристическа цел. Нейните родители разказват, че тя е обикаляла света, за да опознае нравите на местните народи. Заедно с нея са били задържани и нейни ирански познати. Италианката е получила възможност да се свърже с близките си едва четири дни след ареста, молейки ги отчаяно за помощ. Мотивите за ареста на младата жена все още не са оповестени от иранските власти. По случая вече работи италианското външно министерство. Не става ясно на този етап дали Алесия е сред деветте европейци, арестувани в Иран заради предполагаема роля в протестите срещу правителството.

Ако Нобеловия комитет за литература реши обаче да не нагазва в иранското блато, то Нобеловият комитет за мир би могъл да връчи наградата на ирански правозащитници и активисти,  а отличието за  литература най-после да бъде отиде при японския писател Харуки Мураками. Неговото име се споменава ежегодно сред фаворитите, но литературният Нобел винаги му се изплъзваше досега. В трилогията си „1Q84” Мураками засяга такива теми като алтернативна реалност, обсебващ религиозен култ и борбата срещу насилието над жените в домашна среда. А това са все теми, които станаха особено актуални през отминалите две години ковид пандемията.

/ПТА/

news.modal.header

news.modal.text

Към 05:29 на 09.12.2022 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация