Президентът на Украйна Володимир Зеленски заяви вчера, че има напредък в преговорите със Съединените щати за прекратяване на войната с Русия, а европейски лидери от своя страна лансираха идеята за многонационални сили, които да гарантират мира в Украйна, предаде Франс прес.
В центъра на вчерашните разговори в Берлин беше защитата, която Украйна ще получи от американците след евентуално прекратяване на огъня, за да бъде възпирана Москва да предприеме ново нашествие. Зеленски говори за „напредък“, германският канцлер Фридрих Мерц приветства „забележителните“ американски предложения, а Съединените щати заявиха, че предлагат „много силни“ гаранции за сигурност, които според тях са приемливи и за Русия.
Освен Зеленски и Мерц, в срещите взеха участие финландският президент Александер Стуб, полският премиер Доналд Туск, френският президент Еманюел Макрон, пратениците на САЩ Стив Уиткоф и Джаред Къшнър, италианският премиер Джорджа Мелони, норвежкият премиер Йонас Гар Стьоре, генералният секретар на НАТО Марк Рюте, датската министър-председателка Мете Фредериксен, председателката на ЕК Урсула фон дер Лайен, нидерландският премиер Дик Схоф и шведският премиер Улф Кристершон.
МНОГОНАЦИОНАЛНИ МИРООПАЗВАЩИ СИЛИ
Лидерите на 10 европейски държави и на ЕС заявиха снощи, че предлагат разполагането на многонационални мироопазващи сили в Украйна под европейско ръководство.
Този контингент „ще подпомага възстановяването и обновяването на украинските сили, осигуряването на украинското въздушно пространство и подкрепата за по-безопасни морски пространства, включително чрез операции на територията на Украйна“, се казва в съвместното изявление. Гаранциите за сигурност ще включват и механизъм за наблюдение на спазването на прекратяването на огъня, ръководен от Съединените щати, който да осигурява ранно предупреждение за бъдещо нападение и да реагира при нарушения.
Преговорите в германската столица породиха известен оптимизъм сред европейските лидери за път към край на най-смъртоносния конфликт в Европа от Втората световна война насам, отбеляза Ройтерс.
„Опитваме се да го постигнем“, каза Тръмп пред журналисти в Белия дом, имайки предвид споразумение за прекратяване на войната. „Имахме многобройни разговори с президента на Русия Владимир Путин и мисля, че сега сме по-близо, отколкото сме били когато и да било, и ще видим какво можем да направим“, добави Тръмп.
Европейските лидери предпазливо приветстваха очевидната промяна в подхода на администрацията на Тръмп по въпроса за гаранциите за сигурност за Украйна. Форматът Украйна – САЩ – Европа е прецедент от представянето на американски план през ноември, смятан на Стария континент за твърде благоприятен за Москва, допълни АФП.
„За първи път от началото на войната възможността за прекратяване на огъня е мислима“, написа в Екс германският канцлер Фридрих Мерц, който беше домакин на срещите.
„Днес имах чувството за първи път, че всички се държат като съюзници от един лагер“, каза полският премиер Доналд Туск пред репортери в самолета си след отпътуването от Берлин. „За първи път чух от устата на американски преговарящи, че Америка ще се ангажира с гаранции за сигурност за Украйна по такъв начин, че руснаците да нямат никакво съмнение, че американският отговор ще бъде военен, ако руснаците нападнат Украйна отново“, допълни той.
Шведският премиер Улф Кристершон каза, че въпросът за гаранциите за сигурност е станал „по-ясен и по-достоверен“, което той определи като важна стъпка към устойчив мир. „Но остават много трудни въпроси – не на последно място за териториите и дали Русия изобщо иска мир“, каза Кристершон в изявление след разговорите в Берлин.
ТЕРИТОРИАЛНИ ОТСТЪПКИ
Зеленски каза след разговорите, че ще поиска от САЩ да наложат на Русия санкции и да предоставят на Украйна повече оръжия, включително с голям обсег, ако Москва отхвърли предложенията, обсъждани между Киев, Вашингтон и европейските лидери.
„Мисля, че Америка ще приложи санкционен натиск и ще ни даде повече оръжия, ако той (Путин) отхвърли всичко“, каза Зеленски пред репортери в чат в УотсАп.
Киев подкрепя идеята за прекратяване на огъня, по-специално по отношение на ударите по енергийни обекти, през коледния период, добави той.
Съединените щати оказват натиск върху Киев да изтегли силите си от източната Донецка област, каза запознат с въпроса представител, което би било огромна отстъпка и може да предизвика яростна реакция в Украйна, посочи Ройтерс.
Зеленски, който по-рано нарече въпроса за териториалните отстъпки „болезнен“, повтори след разговорите, че Украйна няма да признае Донбас за руски нито „де юре“, нито „де факто“.
Американски представители казаха на репортери по време на телефонен разговор, че са постигнали съгласие по 90% от въпросите. Макар дългогодишните териториални проблеми да остават, един от тях посочи: „Имаме множество различни решения за преодоляване на различията, които предлагаме“.
Украйна вече е заявявала, че няма да отстъпва територия на Русия, която е завзела почти 20% от страната в източната и южната ѝ част след пълномащабното нахлуване през февруари 2022 г.
Европейски източник, запознат с последните разговори, каза, че Русия все още не отстъпва от териториалните си искания. „Атмосферата е добра, но целите остават доста далеч една от друга по същината“, каза той.
Основните пречки в преговорите са въпросите за следвоенната сигурност на Украйна и съдбата на окупираните територии. Зеленски подчерта, че всякакви западни гаранции за сигурност трябва да бъдат правно обвързващи и подкрепени от Конгреса на САЩ. Междувременно Русия заяви, че няма да приеме на украинска територия да бъдат базирани войски от държави от НАТО, отбеляза Асошиейтед прес.
Зеленски нарече вчерашните разговори „съществени“ и отбеляза, че остават различия по въпроса за територията. Той заяви готовност Украйна да се откаже от кандидатурата си за членство в НАТО, ако САЩ и други западни държави предоставят на Киев гаранции за сигурност, подобни на тези за страните членки на НАТО. Предпочитанието на Украйна обаче остава членството в НАТО като най-добрата гаранция за сигурност, която да предотврати по-нататъшна руска агресия.
Украйна продължава да отхвърля американския натиск да отстъпи територии на Русия. Руският президент Владимир Путин иска Украйна да изтегли силите си от частта на Донецка област, която все още е под украински контрол, като ключово условие за мир.
ГАРАНЦИИ ПО МОДЕЛ НА НАТО
Освен с европейските лидери, Зеленски проведе разговори в Берлин с американския пратеник Стив Уиткоф и със зетя на Тръмп Джаред Къшнър.
Американски представител каза по-късно на репортери, че според обсъжданото в Берлин споразумение Украйна ще получи гаранции за сигурност, подобни на тези по член 5 от договора на НАТО, който задължава алианса да се притече на помощ на всеки член, който бъде нападнат.
Друг американски представител каза, че Русия е отворена за присъединяването на Украйна към Европейския съюз и че Тръмп иска да предотврати по-нататъшно навлизане на Русия на запад в Европа.
Едно от длъжностните лица каза, че основният фокус на разговорите са били гаранциите за сигурност, включително предотвратяване на инциденти и надзор върху евентуална сделка, и че гаранция, подобна на член 5, е нещо, което Тръмп смята, че може да накара Москва да приеме.
Зеленски заяви, че документът за обсъжданите гаранции за сигурност е подробен, а не просто рамка, макар да добави, че все още се нуждае от доработка.
Очаква се работни групи да се срещнат в САЩ през идния уикенд, вероятно в Маями, каза един от американските представители. „Готови ли сме да отидем в Русия, ако е необходимо? Абсолютно“, добави той.
В Москва говорителят на Кремъл Дмитрий Песков каза пред репортери, че искането на Русия Украйна да не се присъединява към НАТО е фундаментален въпрос в разговорите за възможно мирно споразумение. Той добави, че Русия очаква информация от Съединените щати след преговорите в Берлин.
ЗАМРАЗЕНИТЕ РУСКИ АКТИВИ
Паралелно ЕС се опитва най-сетне да постигне съгласие за използване на десетки милиарди замразени руски активи, основно в Белгия, за подпомагане на украинската армия и за възстановяването.
В петък миналата седмица държавите членки на ЕС приеха с голямо мнозинство безсрочното замразяване на руските активи на стойност 210 млрд. евро и по този начин премахнаха първото препятствие пред отделянето на средства за репарационен заем за Украйна, отбеляза ДПА.
Белгия, където се намира по-голямата част от руските активи във финансовия депозитар „Юроклиър“, както и други европейски държави обаче се противопоставят на плановете за репарационен заем.
Мерц призова партньорите си да действат, като подчерта, че Украйна е преграда срещу руската заплаха.
При липса на споразумение „способността на Европейския съюз да действа ще бъде сериозно компрометирана“, подчерта канцлерът, който се опасява, че европейците ще се окажат „неспособни“ да действат в „толкова решаващ момент от (тяхната) история“.
Володимир Зеленски призова тези активи „да служат изцяло“ за отбраната на Украйна.
НОВИ ЕВРОПЕЙСКИ САНКЦИИ
Европейският съюз реши вчера да санкционира 40 плавателни съда от „сенчестия флот“ на Русия и одобри други наказателни мерки, целящи да изчерпят финансовите източници на Москва, заяви върховната представителка на ЕС по въпросите за външната политика Кая Калас, цитирана от ДПА.
„Сенчестият флот на Русия остава нейното финансово спасително въже и сега ние ще го прережем“, посочи Калас след среща на министрите на външните работи от държавите членки на ЕС в Брюксел. Санкционираните плавателни съдове няма да могат да влизат в европейски пристанища и няма да могат да получават застраховки.
ЕС наложи също така санкции срещу логистични компании и лица, свързани с петролните компании „Роснефт“ и „Лукойл“, заяви Калас.
„Сенчестият флот“ е отговорът на Русия на международния таван на цените на петрола, наложен върху руския износ на изкопаеми горива. Москва се опитва да скрие произхода на своя нефт посредством разнообразни методи, включително изключването или манипулирането на сателитни приемници или прехвърлянето на петрол между танкери в открито море, уточни ДПА.
/ПТА/
Моля потвърдете купуването на избраната новина
