site.btaДванадесет служители на полицията трябваше да дължат отговори за Трагедията от "Хилзбъро", ако все още бяха на служба, твърди доклад

Нов мащабен доклад, посветен на Трагедията от "Хилзбъро", заради която между 1989 и 2021 година загинаха 97 привърженици на Ливърпул, показа, че 12 висшестоящи, но вече бивши полицаи дължат отговори за това как се е стигнало до най-кървавия момент в историята на британския спорт.

През април 1989 година хиляди фенове на Ливърпул опитват да влязат на стадион "Хилзбъро" в Шефилд, за да гледат мача между любимците си и Нотингам Форест от полуфиналите за Купата на Англия. Огромното скупчване на хора довежда до блъсканица, при която 94 души загиват в същия ден, един почива в болница няколко дни по-късно, а двама други получават увреждания, от които никога не се възстановяват. Още над 760 други запалянковци са ранени.

Първата реакция на полицията е да обвини пияни фенове на мърсисайдци за инцидента, но това твърдение бе отхвърлено както от оцелелите, така и близките на загиналите, а в последствие и от серия доклади по случая. Въпреки това нито един служител на полицията не бе осъден. Полицейският командир Дейвид Дъкенфийлд, който отговаря пряко за мача, е признат за невинен, макар през 2019 година срещу него да започва ново разследване за непредумишлено убийство.

В новото разследване, публикувано във вторник от Независимата служба за полицейско поведение (IOPC), се проследява 13-годишно разследване и общо 352 жалби, а изводът е същият - феновете не са причинили трагедията, докато в същото време 327 показания на служители по сигурността са били изменени впоследствие, тъй като полицията се е опитала да отклони вината и да оневини колегите си.

Според доклада на IOPC 12 служители, включително началникът на полицията в Южен Йоркшър Питър Райт, биха имали основания да отговарят за грубо нарушение, ако все още бяха на служба, и че 92 жалби срещу полицейски действия са били уважени или биха изисквали от лицата да обяснят действията си. Въпреки товa, не са открити доказателства, че активисти и семейства на жертвите са били подслушвани или са били поставени под наблюдение, нито че е имало по-широка конспирация или прикриване от членове на тайното общество на масоните.

Заместник-генералният директор на IOPC Кати Кашел заяви, че всички, които са били убити или засегнати от бедствието, са били многократно разочаровани.

"Това, което са трябвало да изтърпят повече от 36 години, е източник на национален срам", каза тя, цитирана от Ройтерс.