За живота си след „Времеубежище“, за връзката с баща си и за новата си книга „Градинарят и смъртта“ говори българският писател Георги Господинов в интервю за неделното издание на гръцкия вестник „Вима“ по повод на излизането на книжния пазар на гръцкия превод на последната му книга „Градинарят и смъртта“.
На въпрос за промените в ежедневието му след „Времеубежище“ и за успеха му, Господинов отговаря: „Нищо от важните неща не се промени. Още се чувствам удобно със себе си само когато пиша. Просто стана по-трудно да се скрия някъде, за да пиша. Ако знаете някое добро скривалище в Гърция, моля, кажете ми“.
Писателят изразява все пак радост, че толкова много хора в България и на целите Балкани са се зарадвали за Международната награда „Букър“, която той получи за „Времеубежище“ заедно с преводачката на романа на английски език Анджела Родел.
„Сега е по-лесно да си запазя час при лекари, защото ме разпознават. Наскоро ми позволиха да оставя колата си на един пълен паркинг. Пазачът там ме поздрави и ми каза: „Чел съм ви преди наградата“. Смях се много“.
Господинов разказва за новата си книга, която е дошла неочаквано заради смъртта на баща му, за последните дни, които е прекарал заедно с него, за думите и жестовете му, които е записал в бележника си.
„Хората не просто избягват да говорят за нея (смъртта), а се опитват дори да не мислят за нея, да се свият, да вкоравят чувствата си. Това, което исках да кажа с книгата, е, че когато говорим за смъртта на един любим човек, всъщност говорим за живота – неговия и нашия. И това е нашата малка победа, утехата ни, вълнението, което могат да ни предложат думите“.
Гръцкият превод на „Градинарят и смъртта“ е в книжарниците от няколко дни. Той е издаден от издателство „Икарос“, а преводач на Господинов отново е Александра Йоаниду.
/ТС/
Моля потвърдете купуването на избраната новина
