site.btaКалин Сърменов: Целият политически елит е вкаран в кабарето на Сатирата

Актуалността тази година е разделението и начинът, по който се разделяме като общество, казва пред БТА директорът на Сатиричния театър – Калин Сърменов. Той е режисьор на „Политическо сатирично кабаре – 2025. В името на народа!“. Премиерата е тази вечер, 17 октомври.

„Всеки измисля логики на базата, на които ти да бъдеш убеден – че в тази държава има някакъв смисъл, а след това резултатът е абсолютна липса на всякакъв смисъл. Изграждат се безумни притчи, които ни се смилат, и се слагат на масата, след което някои почват да се хранят и да задоволяват собствените си представи за света. И изведнъж всичко това рухва“, коментира Сърменов. 

По думите му целият политически елит е вкаран в разказа на кабарето. „Ние нямаме конкретни и директни обиди. Не унижаваме никого. Аз много държа на това. Унижението е привилегия на една среда, която е с много по-ниско ниво на мислене. Може би сме малко крайни и малко по-остри, но това са езикът и перото на Сатирата“, допълва Калин Сърменов.

Според автора Богдана Костуркова, която е и драматург на Сатирата, кабарето развива потенциала на трупата. „Артистите ни, освен че играят образи, пеят, танцуват, участват като студенти първи курс – с такава готовност и енергия, каквато никъде другаде не съм виждала да се случва. Това е наистина проверка как един театър съществува“, казва тя.

Калин Сърменов допълва, че в спектакъла има много силни моменти, в които „хем се смееш, хем ревеш“. „Когато свърши представлението, адреналинът е такъв, че всички крещят отзад в буквалния смисъл, прегръщат се и се целуват. Защото всички гледат колегите си, всички участват и пеят, и съпреживяват това, което се случва на сцената. Което е велико!“, коментира той.

„Политическо сатирично кабаре – 2025. В името на народа!“ е постановка на Николай Младенов. Сценичната среда и костюмите са на Теодора Лазарова, хореограф е Татяна Янева, а музикален ръководител – Мартин Каров. Освен целият състав на Сатирата, участват студенти от класа на Калин Сърменов в колежа „Любен Гройс“.

Авторът Богдана Костуркова и режисьорът Калин Сърменов пред БТА, в разговор с Даниел Димитров – за кабарето през годините и формулата за неговия успех, за политическите последствия от политическото кабаре, за кабарето като тиймбилдинг, за музиката и новите актьори в трупата на Сатирата.

Как се разви кабарето през годините?

Калин Сърменов: Това е петото кабаре от 2020 г. насам, в което развиваме една идея. Започнахме да го изчистваме и в един момент намерихме формата – политическо кабаре, което да говори на днешния език. Исках да има отделен екип, защото политическите събития са толкова динамични, че ние, каквото и да правим, винаги изоставаме. Всяка година има ново политическо кабаре, защото политическата логика се сменя и развива. Много благодаря на Богдана Костуркова, защото тя осъвремени старите текстове. Намерихме нов ключ, абсолютно нова гледна точка.

Какво гоните като актуалност този път? 

Калин Сърменов: Актуалността тази година е разделението и начинът, по който се разделяме като общество. Всеки обещава някакви неща. Всеки измисля логики на базата, на които ти да бъдеш убеден – че в тази държава има някакъв смисъл, а след това резултатът е абсолютна липса на всякакъв смисъл. Изграждат се безумни притчи, които ни се смилат, и се слагат на масата, след което някои почват да се хранят и да задоволяват собствените си представи за света. И изведнъж всичко това рухва. 

Целият политически елит е вкаран в нашия разказ, но имаме и тяхната позиция. Например, позицията за това какво се случи в курорта Елените.

Ние не говорим на един език в България и затова идеята за „В името на народа“ е да няма народ, защото това е продължението от миналата година – България без народ. Махаме народа и да се приключва! 

Как си обяснявате, че това политическо кабаре винаги остава без политически последствия? Няма разсърдени политици и гневни реакции.

Калин Сърменов: Напротив, има много политици, които идваха миналата година, за да гледат. 

Ние все пак сме демократична държава и се надявам, че чувството за хумор се уважава, по някакъв начин. Е, сигурно някой мечтае за диктатура… Ние нямаме конкретни и директни обиди. Не унижаваме никого. Аз много държа на това. Унижението е привилегия на една среда, която е с много по-ниско ниво на мислене. Може би сме малко крайни и малко по-остри, но това е езикът и перото на Сатирата.

Прави впечатление, че в кабарето винаги се включва почти целият екип на Сатирата. Това кауза ли е, или възможност всички да сте заедно на сцената…

Калин Сърменов: Точно така, това е най-добрият тим билдинг. Това е мястото, където всеки работи за всеки. Едно от нещата, които аз изповядвам като философия, откакто съм дошъл тук, е, че екипът трябва да работи непрекъснато. Една машина, едно предприятие, едни хора, които се събират на едно място, трябва да създават, особено когато става въпрос за изкуства. Тогава те се развиват, стават отбор, всеки може да скочи на сцената, образно казано, в горящия котел заради другия. И това са изгражда само по този начин. Нищо друго не спасява. Разбира се, има и маркетингова част, която води до това, че хората са готови да опитват различни неща и колкото по различни неща им предлагаме, толкова те стават хипотетично лоялни към Сатиричния театър. Защото лоялност на потребителите в днешно време е абсурд да направим, но ние можем да направим така, че да им привличаме интереса всеки път с нови неща. 

Това е енергията при нас! Когато свърши представлението, адреналинът е такъв, че всички крещят отзад в буквалния смисъл, прегръщат се и се целуват. Защото всички гледат колегите си, всички участват и пеят, и съпреживяват това, което се случва на сцената. Което е велико!

Музиката е другият елемент от кабарето, който публиката винаги аплодира силно...

Калин Сърменов: Развиваме я всеки път. Музиката, която правим, е продължение на психологическите и на емоционалните линии, които развиваме в сюжета. Мартин Каров е човек, който е толкова предан, толкова морален към професията, толкова отдаден, толкова смислен в това, което прави, че наистина съм благодарен, че се срещам с него. Имаме нови песни – на братя Аргирови, „Ритон“, „Трик“, „Контрол“ … 

Тях ги чухме и на наградите „Златен кукерикон“… 

Калин Сърменов: Да. Една от формулите, по които работим, е много хитър маркетингов ход. Пишем разни неща за „Кукерикон“-ите, но церемонията е само една вечер. И всичките добри неща, които се случват там, ги взимаме и имплантираме в новото кабаре, което играем цяла година. Хубаво е, защото на наградите пробваме и виждаме какво се случва, след което успешните неща ги подреждаме в пъзела на кабарето.

Богдана Костуркова: Кабарето разви потенциала на артистите. Вече втори клас студенти на Калин Сърменов влизат на дълбокото. Участват като масовка, но масовка с индивидуални задачи. И артистите ни, освен че играят образи, пеят, танцуват, участват като студенти първи курс – с такава готовност и енергия, каквато никъде другаде не съм виждала да се случва. Това е наистина проверка как един театър съществува. На репетицията днес може би пет човека от трупата не бяха в салона… 

Калин Сърменов: В екипа на Сатирата има и двама нови колеги – Тони Минасян и Ралица Попова. В кабарето той играе министър-председателя, а тя е министър на културата. 

Кабарето го използваме и за бързо влизане на хората в екипа. Тази екипна работа, която е необходима за правенето на театър, в най-чистата си форма е в кабарето. Суперполезно е и супердобре действа за емоционалната нагласа, за професионалния комфорт на младите хора, които идват при нас. 

Богдана Костуркова: Освен това, в кабарето има артисти, които са минали вече през няколко роли. Първо са министър-председателя, после министър на културата. Има въртене. Ти оставаш да играеш в кабарето, но минаваш на друга роля. Сменяш задачата. И това държи сетивата будни, което е много важно. 

Калин Сърменов: Най-хубав е преходът на Боби Турбото, който тръгна от бай Ганьо и сега завършва с Делян Пеевски. В кабарето е и Мая Манолова, и Любен Дилов-син, и Веско Маринов, и Софи Маринова. С уважение към всички тях. Силвия Лулчева чете този път записаните текстове. Първият така го е прочела, че направо настръхваш… Хем се смееш, хем ревеш – толкова е силно.