site.btaРежисурата е сложна професия, трябва да разбираш от култура, философия, естетика, психология, казва днешният рожденик проф. Пламен Марков

Режисурата е много сложна професия. Трябва да разбираш от култура, от философия, от естетика, от психология, и то практическа психология. Режисьорът трябва да има и много качества, за да успее. Първото качество е на лидер, защото той трябва да води цялата група. Думите са на проф. Пламен Марков, който днес празнува 70-годишен юбилей.

Той е роден на 10 октомври 1955 г. в София. Израства във Варна, където завършва Първа английска гимназия. Запознава се с театралното изкуство в драматичния състав на гимназията, където талантът му е забелязан от проф. Надежда Сейкова. Тя го съветва да кандидатства във Висшия институт за театрално изкуство „Кръстьо Сарафов“ (ВИТИЗ, днес Национална академия за театрално и филмово изкуство „Кръстьо Сарафов“ – НАТФИЗ).

През 1974 г. започва своята подготовка - първо при известния комик Илия Пенев, а след това при Сия Папазова. Именно тя, виждайки характеровите му особености, го насочва към режисурата. При първото си кандидатстване не е приет и влиза в казармата, за да отбие военната си служба. При втората му година там получава правото да кандидатства в чужбина, в страни от социалистическия блок, и е приет да следва „Международни отношения“ в Полша. За да се подготви за следването е уволнен по-рано от казармата, но вместо към Полша, Марков още веднъж се насочва към ВИТИЗ – този опит успешно. Приет е в класа на проф. Сашо Стоянов, в който през 1980 г. завършва режисура за драматичен театър. Пламен Марков се дипломира с постановката „Албена” на Йордан Йовков (1980). 

По време на следването си той трупа режисьорски опит в редица столични театри, а в театрите във Враца и Велико Търново се опитва да прави и свои постановки. Работи като асистент-режисьор, черпи опит от имена като Леон Даниел, Младен Киселов и Красимир Спасов. Специализирал е арт мениджмънт в Сити юнивърсити, в Лондон, Великобритания (1996-1997), и филмова и телевизионна режисура  в НАТФИЗ при акад. Людмил Стайков (2004-2006).

След дипломирането си Пламен Марков е поканен на работа от режисьора Красимир Спасов в Драматичния театър „Стефан Киров“, Сливен. Там е режисьор в периода 1980-1985 г., а от 1983 до 1985 г. негов художествен ръководител. Именно там е професионалният му дебют с постановката „Училище за жени” на Молиер през 1981 г.

Кариерата си той продължава в театър „Българска армия“ от 1985 до 1989 г., а от 1989 до 1996 г. е директор и главен художествен ръководител на Държавния сатиричен театър „Алеко Константинов“. От 1996 г. е режисьор на свободна практика. От 2004 до 2007 г. е художествен консултант на Драматичния театър „Гео Милев”, Стара Загора. От 2012 г. проф. Пламен Марков е главен режисьор на Драматичния театър „Стоян Бъчваров“, Варна. От октомври 2024 г. работи съвместно с Музикално-драматичния театър „Константин Кисимов“, Велико Търново, а от октомври 2025 г. е и негов художествен консултант и ръководител на драматичния отдел в културната институция.

Преподавателската му кариера започва през 1986 г. във ВИТИЗ. От 1991 г. е доцент, а от 1999 г. – професор по актьорско майсторство и режисура за драматичен театър. От 2009 до 2021 г. е декан на факултет „Сценични изкуства“ в академията, където е преподавател и до днес. Избран е за член-кореспондент на Българската академия на науките през 2015 г.

„Ако си добър ученик, може да вземеш от много учители. Във взаимоотношенията учител–ученик по-важен е ученикът. Моите студенти знаят много повече, защото са постоянно в интернет и могат да проверят всичко и навсякъде. Те имат не по-малко информация от мен, даже имат повече информация от мен. Въпросът е тази информация да бъде канализирана, за да може да се вземе от нея най-същественото, което би свършило работа“, казва проф. Марков.

В периода от 1984 до 1988 г. той е председател на секцията „Млади театрални творци“ към Съюза на артистите в България, в рамките на която организира фестивалите на младата режисура в Ловеч и инициативата „Младежка сцена“ в Сливен. От 2001 до 2005 г. е заместник-председател на Българската асоциация на режисьорите в театъра. От 2007 до 2010 г. е председател на обществения съвет за театър към Министерството на културата, а след това е бил и член на управителния съвет на фонд „Култура“ към министерството.

ТЕАТЪР, КИНО, ТЕЛЕВИЗИЯ

Проф. Пламен Марков има над 60 театрални постановки. Сред тях са „Солунските съзаклятници“ от Георги Данаилов (1984), „Еленово царство“ от Георги Райчев (1985), „Явява се разносвачът на лед“ от Юджийн О’Нийл, „Нощно съжителство“ от Маргарит Минков (1986), „Посещение на старата дама“ от Фридрих Дюренмат (1990), „Портиерът“ от Харолд Пинтър (1993), „Зидарите и попа” по авторски текст по поп Минчо Кънчев, Софроний Врачански и П. Ю. Тодоров (1998), „Бившата мис на малкия град“ от Мартин Макдона (1999), „Контрабасът” от Патрик Зюскинд, „Рондо“ на Шницлер (2001), „Ричард ІІІ” на Шекспир (2011), „Танго“ от Славомир Мрожек (2020), „Юн Габриел Боркман“ от Хенрик Ибсен (2023), „През октомври без теб“ по пиеса на Константин Илиев (2024).

Пламен Марков е режисирал телевизионни и кино продукции. Негов е документалният филм за актьора Никола Анастасов – „Шарения от спомени и роли“ (1992), както и филм, посветен на 70-годишнината на проф. Димитрина Гюрова.

Негови постановки са представяни в редица чужди театри и са участвали в много международни фестивали по цял свят - Москва, Торонто, Виена, Тел Авив, Бостън, Скопие, Белград, Пекин, Варшава. В международната му дейност присъстват и много курсове по режисура. 

ПРИЗНАНИЕ

Спектакли на Пламен Марков са отличавани за цялостна реализация, режисура и техническо изпълнение. Дългогодишната му дейност успешно съчетава театралната педагогика и режисурата. Работата му в НАТФИЗ върви ръка за ръка с активна творческа практика, която не само оформя сценични образи, но и изгражда нови поколения театрални творци. Творчеството му е свързано с редица престижни отличия и номинации, присъдени на актьорите, сценографите, костюмографите и композиторите, работили по негови постановки.

Носител е наградата на Съюза на артистите в България за млад режисьор през 1983 и 2001 г., „Аскеер“ за режисурата на„Зидарите и попа" (1999), „Награда на София“ (1987, 1988), Националната награда „Добри Чинтулов“ за цялостно творчество (2001), „Златен кукерикон“ за цялостно творчество (2021), званието „Почетен гражданин на Сливен“ (2001).

/ДД

/СЗ/АЯ/отдел „Справочна“

Използвани източници: /БТА,ВИНФ,8.4.21; 13.1.22; Кой кой е в България, 1998, с. 442; Голяма българска енциклопедия, 2012, т. 7, с. 2733; в. „Труд“ от 10 октомври 2015 г.; https://www.bta.bg/bg/news/lik/886183-velikotarnovskiyat-teatar-e-selektiran-za-uchastie-v-mezhdunarodniya-festival-d; https://www.bta.bg/bg/news/lik/954337-shestima-vazpitanitsi-na-prof-plamen-markov-ot-posledniya-vipusk-na-natfiz-vech; https://natfiz.bg/member/plamen-markov/; https://duma.bg/?go=news&p=detail&nodeId=93404; https://litvestnik.com/2020/10/28/пламен-марков-аз-съм-режисьор-хамел/; https://radiovelikotarnovo.com/проф-пламен-марков-поема-ръководство/; https://bnr.bg/varna/post/101763909/plamen-markov; https://kultura.bg/web/има-глад-за-режисьори/; https://web.apis.bg/