Историята помни онези, които бранят държавността си с характер, заявиха от "Величие" по случай 153-тата годишнина от гибелта на Васил Левски

Историята помни онези, които бранят държавността си с характер, заявиха от "Величие" по случай 153-тата годишнина от гибелта на Васил Левски

Николай Трифонов

В Народното събрание се провежда заседание на парламента. На снимката: Лариса Савова от "Величие". Снимка: Христо Касабов

София,

19.02.2026 09:50

(БТА)

Историята помни онези, които бранят държавността си с характер, заяви депутатът Лариса Савова в декларация в Народното събрание от името на парламентарната група "Величие" по случай 153-тата годишнина от гибелта на Апостола на свободата Васил Левски.

Истинският Левски не беше икона, а движение, посочи тя.

"Не беше лозунг. Беше риск. Не беше омраза. Беше саможертва. Саможертвата не е само бесилото. Саможертвата е отказът да предадеш принципа. Да не яхнеш властта, когато тя е в разрез с морала. Да изпълниш дълга си дори когато знаеш, че няма да има награда. Историята не прощава на народи, които превръщат своите бунтари в украса. Историята помни онези, които бранят държавността си с характер", каза Савова.

Депутатът попита дали сме достойни за жертвата, която Левски направи. Народното дело, за което живя и умря, то не беше романтика, възторг. Беше организация, отговорност, равенство пред закона, чиста и свята република. Той не искаше тълпа роби. Искаше народ свободен, каза Савова.

По думите й Левски не е искал поклонници, а съмишленици. Днес образът му е стилизиран, удобен, безопасен. Погледът му е превърнат в икона, но защо не докосва съвестта, попита Савова и добави, че политиците не се страхуват от този поглед, защото са го обезвредили. А държавата на бунтарите? Завладяна, разпродадена, обезличена. Народът оставен сам да мълчи, да търпи и да робува, каза депутатът от "Величие".

Ако днес трябва да назовем условията, без които една нация не се обезличава, те са четири, добави Савова. Първо - справедливост. Без равенство пред закона няма народ, има поданици, посочи тя. Второ - памет. Без историческа памет лесно народът приема подмяната за истина. Трето - солидарност. Без взаимна защита няма общност, а разпилени индивиди. Четвърто - съвест, защото без съвест и справедливостта, и паметта, и солидарността се превръщат в празни думи, каза още депутатът. "Народе, четирите въпросителни още тежат. Отговорът е наш", добави Лариса Савова.

/НН/