site.btaИзложбата „Скрит модернизъм“ се открива утре във виенския музей „Леополд“

Изложбата „Скрит модернизъм“ се открива утре, 4 септември, в музея „Леополд“ във Виена, съобщава АПА.

Експозицията е посветена на езотерични идеологии и движения от началото на XX век, стремящи се да създадат „новия човек“ в противовес на доминиращия рационализъм на епохата, информират от музея.

Голямата есенна изложба разглежда не толкова стилистични особености, колкото културната история на едно време, изпълнено с предчувствие за катаклизъм. Тя представя онези, които се противопоставят на материализма, доверието в науката и вярата в прогреса. Сред изследваните фигури са окултисти, спиритуалисти, реформатори на живота, както и проторасистки гурута.

Кураторите Матиас Дусини и Иван Ристич подчертават, че разнообразните концепции за „новия човек“, създавани като контрамодел на хиперрационализма, впоследствие се превръщат в основа на фашизма. „Изложбата цели да покаже именно тази амбивалентност“, казва Дусини. Обща нишка за много от тези движения са философията на Фридрих Ницше и музиката на Рихард Вагнер – възприеман едновременно като визионер на пацифизма с „Парсифал“ и като пионер на вегетарианството.

„Не заемаме страна, а представяме пълното разнообразие на епохата“, подчертават кураторите. Те извеждат на преден план т.нар. оф-движение – обединяващо женското движение, антиколониализма, борците за правата на животните, както и националистически и антисемитски мислители. Един от ключовите представители е художникът Карл Вилхелм Дифенбах – не само създател на нови художествени образи, но и основател на комуна. „Комуната Дифенбах е нещо като първичната супа на модерността“, отбелязва Дусини. В нея намират място ясновидци, социални реформатори като Мари Ланг и спиритуалисти като Гертруда Хонзатко-Медиз.

Стилистично изложбата е също толкова пъстра: минималистичните абстракции на Ерих Малина съжителстват с експресивните цветни платна на Георг Юнг и мрачните видения на Дифенбах. Вдъхновените от Вагнер картини на Ханс Макарт се излагат редом със сецесионистите – апологети на концепцията Gesamtkunstwerk („Цялостно произведение на изкуството“). Място намират и автори като Рихард Герстл и Егон Шиле. „Целта е да се разбере как отделните феномени се преплитат“, обобщава Иван Ристич.