site.btaМиналото и неговото присъствие днес бяха основна тема в дискусията на срещата с писателя Георги Господинов на "Аполония"

Миналото и неговото присъствие днес се превърнаха в основна тема на срещата с писателя Георги Господинов в Художествената галерия в Созопол, организирана като част от тазгодишното издание на Празниците на изкуствата „Аполония“. Събитието беше посветено на четири книги на автора – „Инвентарна книга на социализма“, „Времеубежище“, „Градинарят и смъртта“ и „Невидимите кризи“. Срещата беше водена от журналиста и поет Димитър Кенаров. Събитието събра много почитатели на автора, общественици и писатели, сред които бе и Яна Генова, съавтор на „Инвентарна книга на социализма“. Сред гостите бяха генералният директор на Българска телеграфна агенция Кирил Вълчев и главният редактор на списание ЛИК доц. Георги Лозанов.

„Как се чете литература днес, когато изчезват общите референции и споделената памет?“, попита Кенаров, задавайки тон на вечерта. Пред публиката Господинов припомни за първото си участие в „Аполония“ през 1995 година. „Тогава представихме една шантава книга – „Българска христоматия“. Скандална книга за времето си. Тридесет години по-късно отново съм тук“, каза той. Миналата година писателят отново беше в Созопол на първи септември, когато представи книгата си „Градинарят и смъртта“. Господинов коментира и загубата на споделената памет.

„Губим общите книги между поколенията. Изгубваме общата споделена памет. Литературата може да бъде лепилото на общо пространство, в което да говорим и да се разбираме“, каза писателят, подчертавайки, че разпадането на паметта на отделни парчета е основният проблем на съвременното общество. Господинов обърна внимание на промяната на носталгията от пространствена към „хроносталгия“ – копнеж не към определено място, а към времена.

„Нашата носталгия вече е по отминали времена. Не е носталгия по селската къща например, а по моменти от живота ни“, обясни той. Като пример авторът цитира пасаж от „Времеубежище“, описващ социалистическото ежедневие.

Темата за символите и историческия кич също беше дискутирана. Господинов отбеляза, че „всяко повторение на символ го превръща в исторически кич“, а историческият кич често се използва от партии за политически цели.

Той разказа за преводите на своите книги, за реакциите на чуждата публика и за стереотипите, които са съществували за България.

„Вече няма големи очаквания. Слава Богу, тези стереотипи вече не работят“, каза писателят. Георги Господинов посочи, че силната литература е условие за силна култура и кино и даде примери с преводи на български класики на датски и други езици. Дискусията засегна и индивидуалните книги на автора. „Градинарят и смъртта“ беше описана като най-личната му творба, която вкарва в българската литература директно писане за интимните истории на поколенията, без срам и страх. „Невидимите кризи“ събира есета, в които малките, тривиални неща от ежедневието разкриват много за времето и обществото – от черешови топчета до етажерки за книги.

Господинов обсъди идеята за „времеубежище“ – място, където спомените се събират, както лични, така и колективни. „Това не е моя идея, но мисля, че човек, обсебен от една идея, може да стане тоталитарен. Затова е важно да се справяме с миналото чрез уважение и литература“, обясни той. По думите му книгите са не просто произведения, а средства да си припомняме общото пространство, общите истории, иронията и човешкия опит.

За да допълни събитието с музикална атмосфера, на срещата бе и тромпетистът Михаил Йосифов.