site.btaЦелта е учениците не да заучават материала, а да решават практически задачи, каза министър Красимир Вълчев

Основният проблем на българската образователна система е, че продължава да доминира културата на заучаване – тя се възпроизвежда както от амбициозните учебни програми, така и от оценяването, за сметка на разбирането и усвояването на умения. Това каза министърът на образованието и науката Красимир Вълчев по време на пресконференция, на която представи предложения за промени в образователната система, националните изпити, рамковите учебни планове и календара за учебната 2025/2026 година.

Министър Вълчев посочи, че се предвижда от следващата година в националното външно оценяване след 7-и и 10-и клас да бъдат включени задачи, в които ще се изискват базови знания и умения, свързани с природните науки. Той уточни, че не става дума за класическа интеграция между предмети, а за изпит по математика, който ще включва така наречените „интегрални задачи“.

„Тези задачи ще изискват, за да бъдат решени, в крайна сметка математически алгоритми и математически изрази. Но това ще бъдат в общия случай по-прости математически изрази и алгоритми“, обясни министърът. Той добави, че "целта не е да направим изпитите по-трудни или по-лесни, целта е да ги направим по-практични, като увеличим степента на практическите задачи".

Министърът подчерта, че ще бъдат публикувани примерни задачи до или след началото на учебната година, така че учениците да имат девет месеца за подготовка. 

Министър Вълчев отбеляза, че резултатите на българските ученици в международните изследвания са най-слаби именно по математика, физика и химия. „В биологията са ни малко по-добри образователните резултати, но имаме проблеми с изучаването на биология. Също така и в биологията имаме много натрупване и възпроизвеждане на културата на заучаване“, каза той.

Той допълни, че промените ще започнат с математиката и природните науки, а от следващата учебна година ще се обсъжда включване на подобни задачи и в изпитите по български език и литература, както и по обществените науки. Като пример за задачи министърът посочи такива задачи, които да имат приложимост в ежедневието на учениците.

Втората основна тема, която министърът представи, беше свързана с рамковите учебни планове. Той отбеляза, че през последните 25 години броят на учебните предмети и часовете по профилирана и чуждоезикова подготовка значително са се увеличили. „Учениците и учителите препускат, нямат време за затвърждаване на знания, формиране на умения, и това води до демотивация“, каза той.

„Ние предлагаме краткосрочна промяна в рамковите учебни планове в гимназиалния етап“, каза министърът. Според него в прогимназиалния етап няма толкова голямо изкривяване, но в гимназиалния часовете по първи чужд език са повече, отколкото по български език и литература, а часовете общо по чужд език са доста повече, отколкото по български език и литература, и повече отколкото часовете по математика и природни науки, взети заедно.

„Предлагаме увеличение на часовете по български език и литература с 12%, което ще даде повече време от 9-ти до 12-ти клас за упражнения, дискусии, подготовка на есета, включване на повече автори по преценка на учителя, ако учениците нямат нужда от затвърждаване на знания. Повишаване на часовете по математика е с 25%, без да се увеличава учебното съдържание“, обясни той.

„Ние няма да предложим днес или следващите дни проект за изменение на наредбата за учебните планове, а предлагаме единствено текст като основа за обсъждане. Тоест това не е крайният вариант, който предлагаме“, каза министър Вълчев. Той добави, че в предложените промени изрично е подчертано, че този документ е единствено основа за дискусия за конкретни промени.

„Ние правим срещи с представители, с учители по различните предмети, продължаваме обсъжданията, така че тепърва – след тези обсъждания, ще предложим конкретни промени“, каза още министър Вълчев.

Третата част от изложението, което беше представено по време на пресконференцията, беше посветена на календара за учебната 2025/2026 година. „Основното ни ограничение, когато правим графика на учебното време, е, че ние имаме относително дълга лятна ваканция спрямо другите страни, заради по-късното започване на учебната година“, каза министър Вълчев.

Календарът предвижда следващата учебна година да има четири неучебни дни около 1 ноември и още четири около 3 март, сливане на великденската и пролетната ваканция 4 до13 април, както и провеждане на националното външно оценяване след 7-и и 10-и клас в един и същи ден. 

Министър Вълчев увери, че няма да се увеличава броят на учебните дни. „Целта е по-добър баланс между учебно време и почивки, така че да се даде възможност за по-качествен образователен процес“, каза той.