Среща на тема „Сътрудничество между Конвенцията за опазване на световното наследство на ЮНЕСКО и Глобалната рамка за опазване на биоразнообразието Кунминг-Монреал“ се проведе в централата на Организацията на ООН за образование, наука и култура (ЮНЕСКО) в Париж днес. Събитието бе организирано от Центъра за световно наследство - Секретариат към Конвенцията за опазване на световното наследство на ЮНЕСКО с подкрепата на българското Министерство на околната среда и водите (МОСВ).
Форумът бе в рамките на 47-ата сесия на Комитета за световното наследство на ЮНЕСКО, която е председателствана от България.
Целта на срещата бе да се представят резултатите от експертна работна среща, проведена на остров Вилм в Германия. Там са били обсъждани възможностите за сътрудничество между Конвенцията за опазване на световното наследство на ЮНЕСКО и Глобалната рамка за опазване на биоразнообразието Кунминг-Монреал, каза пред БТА Мирослав Калугеров, директор на дирекция „Национална служба за защита на природата“ в Министерството на околната среда и водите (МОСВ).
Той отбеляза, че ведомството е подпомогнало цялостната организация на събитието по отношение на програма, участници, цялостна логистика, тъй като България е председател на тазгодишната сесия на Комитета за световното наследство на ЮНЕСКО и всички събития се координират с участието на българската страна.
По думите на Калугеров докладите на междуправителствената научно-политическа платформа за биоразнообразието ясно показват, че сме изправени пред безпрецедентни темпове на загуби на биологично разнообразие на световно ниво и в този смисъл трябва да бъдат предприети много адекватни и навременни действия. „В тази връзка през 2022 г. бе приета Глобалната рамка от Кунминг-Монреал, която поставя четирите глобални цели за опазване на биологичното разнообразие и съответно набелязва 23 мерки, които трябва спешно да се предприемат до 2030 г.“, каза той.
Калугеров уточни, че целта е да се постигне задоволително ниво на екосистемите. Те трябва да бъдат опазени, за да могат да предоставят изключително важните за оцеляването на човечеството екосистемни услуги и да се спре загубата на биологичното разнообразие. От друга страна, Конвенцията за опазване на световното наследство на ЮНЕСКО е един от най-успешните инструменти за защита най-ценните и значими природни обекти по целия свят.
„България приветства продължаващите усилия за изграждане на по-силна връзка между Конвенцията за опазване на световното наследство и Глобалната рамка за опазване на биоразнообразието. Това е неизменна възможност да се съгласуват приоритетите, да се мобилизират ресурси и да се действа заедно за хората, природата и културата. В този глобален контекст България остава твърдо ангажирана с опазване, както на природното, така и на културното наследство. Както знаете, приносът на България в опазване на биологичното разнообразие е огромен. Националната екологична мрежа на България защитава над 35 процента от националната територия“, каза още Мирослав Калугеров.
В срещата участваха директорът на Центъра за световно наследство към ЮНЕСКО Лазаре Елунду Асомо, извънредният и пълномощен посланик на България във Франция Радка Балабанова, която е и постоянен представител на страната ни в ЮНЕСКО, Найджъл Кроухол от ЮНЕСКО, Соня Пеня Морено от Международния център за опазване на природата (IUCN).
В речта си Балабанова наблегна на най-големите заплахи пред биологичното разнообразие, като подчерта приоритетите на България в тази посока - опазване, устойчиво използване на биологичното разнообразие и справедливо разпределение на ползите от генетичните ресурси. Друг приоритет е опазване и възстановяване на екосистемите и обезпечаване на екосистемните услуги, които предоставят, както и поддържане и ефективно управление на националната екологична мрежа, включваща защитени територии и зони от НАТУРА 2000.
Балабанова подчерта, че Конвенцията за опазване на световното наследство на ЮНЕСКО е един от най-значимите международни договори, тъй като целта й е съхраняването за бъдещите поколения на най-уникалните и представителни културни и природни обекти от целия свят.
Както БТА писа, 47-ата сесия на Комитета за световното наследство на ЮНЕСКО, председателствана от България, ще продължи до 16 юли в централата на ЮНЕСКО в Париж. В рамките на сесията България ще представи културни и природни елементи от своето наследство. На тазгодишната сесия Комитетът ще разгледа предложенията за 30 нови обекта за вписване и разширяване на два, които вече са в списъка, както и ще направи преглед на състоянието на опазване на 248 обекта, които вече са вписани в Списъка на световното наследство.
Организацията на ООН за образование, наука и култура (ЮНЕСКО) е създадена на 16 ноември 1945 г. България става член на 17 май 1956 г., а същата година е създадена и Националната комисия за ЮНЕСКО. Комисията координира дейности между българските институции и ЮНЕСКО.
Комитетът за световно наследство на ЮНЕСКО е един от двата органа, управляващи Конвенцията за опазване на световното културно и природно наследство. Той е съставен от представители на 21 държави, избрани от 196-те държави-страни по Конвенцията.
/ТС/
Моля потвърдете избраните снимки. Това действие не е свързано с плащане. Ако продължите, избраните снимки ще бъдат извадени от баланса на вашите активни абонаментни пакети.
Моля потвърдете изтеглянето на избраните снимката/ите
Моля потвърдете купуването на избраната новина
