Две хиляди четиристотин двадесет и четири години от последната нощ на Сократ пред чашата с отрова. Стефан Цанев говори за нея и за стара Гърция, за България през 1986 г., за България през 2025 г., може би за света утре, това разказват от „Театър 199“ по повод премиерата тази вечер на „Последната нощ на Сократ“ по едноименната пиеса на Цанев.
В постановката на режисьора Съни Сънински участват Ивайло Христов, Атанас Атанасов и Ирини Жамбонас.
„Трябваха много силни, мощни, ярки, талантливи индивидуалности и актьорски умения, за да се изиграе този спектакъл, който се помни още от премиерата му през 1986 г. с други трима знаменити български актьори – Васил Михайлов, Наум Шопов и Доротея Тончева, казва пред БТА директорът на театъра Боян Желязков. Припомня, че това представление е кулминацията на честванията на 60-годишнината на театъра. „Имахме много високо вдигната летва, която трябваше да се опитаме да достигнем. Заради това ни трябваше силен актьорски тандем – именно заради това изборът се спря на тези прекрасни, талантливи и обичани български актьори“, допълва той.
Стефан Цанев е роден на 7 август 1936 г. Автор е на повече от 50 книги – стихосбирки, романа „Мравки и богове“, трактата Ars poetica, сборници с есета и с драматургия, „Анини приказки“, „Български хроники“ в 4 тома. Написал е повече от 30 пиеси, между които „Истинският Ивайло“ (1962), „Процесът против богомилите“ (1969), „Разпята събота“ (1971), „Любовни булеварди“ (1982), „Животът – това са две жени“ (1983), „Тайната вечеря на дякона Левски“ (1987), „Страшният съд“ (1988), „Другата смърт на Жана д‘Арк“ (1990), „Величието и падението на Стефан Стамболов“ (1994), „Тайното евангелие на Йоан“ (1995), „Пир по време на демокрация“ (1996), „Адът – това съм аз“ (1997), „Конят на Александър Велики“ (2003), „Всички луди ме обичат“ (2004), „Деца на света“ (2011), „Духът на поета“ (2011), „Заговорът на Калигула“ (2014), „Плач на ангел“ (2015), „Цигуларката на Бога“ (2016), „Убийството на Богородица“ (2021).
Сократ е роден (около 470 г. пр.н.е.) в Атина, в дома Алопеке. Баща му Софрониск е скулптор, а майка му Фенарета – акушерка. Като млад Сократ има близки отношения с философа Анаксагор, но философията му е повлияна от неговите разбирания само дотолкова, доколкото Сократ не отчита влиянието на боговете в човешкия живот, а смята, че човек е този, който прави живота си.
Занимава се със скулптура в младостта си и е поканен от Фидий да извае трите харити на Акропола, който по това време се изграждал отново. Това е времето на впечатляващ културен, интелектуален и политически подем на Атина, която изживява разцвета си под управлението на Перикъл – велик стратег и радетел за развитието на полиса. Сократ живее с чувството за принадлежност към Атина и атинския народ и прекарва живота си в постоянен контакт с полиса и народа в него. Жени се за Ксантипа, за която се говори, че е зла и проклета жена, но, имайки предвид факта, че Сократ нито печели пари (той никога не взима пари за разговорите си), нито допринася с нещо за благополучието на семейството си, е твърде възможно Ксантипа често да е била сърдита и недоволна.
Философът не успява да докаже невинността си на скалъпения процес и бива осъден на смърт чрез отравяне с бучиниш. Приятелите му се опитват да го накарат да избяга в друг полис (при това те уреждат бягството му), но той отказва и остава твърдо на позицията си, че ако направи това, ще обезсмисли целия си живот, защото това би значело да се откаже от всичко, което е казвал и в което е вярвал. И тъй идва денят на неговата смърт: 15 февруари 399 г. пр. н. е.
Сценографията в „Последната нощ на Сократ“е на Никола Тороманов, костюмите са на Ясмин Манделли, музиката – на Милен Кукошаров. Следващите представления са на 29 юни, 1 и 2 юли.
/ДД
