site.bta„Театър 199“ е сакрално място, в което се случва нещо много особено, интересно, различно, нестандартно, казва директорът Боян Желязков

„Театър 199“ е сакрално мазе – място, в което се случва действително нещо много особено, интересно, различно, нестандартно, казва пред БТА новоназначеният директор на театъра Боян Желязков. Преди обявяването на конкурс, в продължение на близо година, той беше изпълняващ длъжността.

„Основното ми намерение е да продължа един успешен модел на управление, дефиниран и създаден от Валентин Стойчев, директор на нашия театър от 1991 до 2007 година, и продължен от Ани Монова в периода 2007-2024 година. Иска ми се да съхраним паметта, защото е много важно, когато искаме да надграждаме, да пазим паметта за това, което са оставили нашите предшественици“, посочва Желязков.

Трябваха много силни, мощни, ярки, талантливи индивидуалности и актьорски умения, за да се изиграе този спектакъл, който се помни още премиерата му през 1986 г. с други трима знаменити български актьори – Васил Михайлов, Наум Шопов и Доротея Тончева, казва той по повод премиерата на „Последната нощ на Сократ“ – кулминацията на честванията на 60-годишнината на театъра. „Имахме много високо вдигната летва, която трябваше да се опитаме да достигнем. Заради това ни трябваше силен актьорски тандем – именно заради това изборът се спря на тези прекрасни, талантливи и обичани български актьори – Ивайло Христов, Ирини Жамбонас и Атанас Атанасов“, допълва той.

Не предвиждаме голям основен ремонт, тъй като е имало такъв през 2006 година, когато изцяло са ремонтирани сцената, салонът, фоайетата, административната част, каза още директорът на „Театър 199“. За момента се опитваме да осъвременяваме озвучителната и осветителната техника, както и съвсем леки освежителни дейности, свързани с комфорта на зрителите, добавя той.

Боян Желязков пред БТА, в разговор с Даниел Димитров – за първите му спомени от театъра, за първия контакт с Анна Монова, за нейните завети и наследство, за 60-годишнината на театъра и предстоящата кулминация на честванията, за визията му за развитието на театъра в следващите години, за основните му приоритети като директор и репертоарната политика, за промени в творческия и административния екип. И още: Как изглежда идеалният „Театър 199“? С какво би искал да бъде запомнено началото на неговия мандат? Кой е спектакълът, който би искал непременно да се случи на сцената на „Театър 199“? Какво е за него добрият театър днес, в България? Какъв театър би искал да предаде след време на следващия директор?

Г-н Желязков, помните ли първото си влизане в „Театър 199“ – като зрител, като артист или като професионалист?

- Първите ми спомени са свързани, най-вероятно, с първите ми посещения на детските му представления – като зрител. На по-късен етап също съм посещавал много от спектаклите, но най-осезаемите и ясни спомени са, когато започнах работа там преди 15 години – на билетната каса, като билетопродавач. Тогава още бях студент. След това минах през различни позиции - експерт по връзки с обществеността, заместник-директор, и бавно, и полека, опознах всеки ъгъл, всяко кътче на театралното подземие на „Театър 199“.

Помните ли първия си контакт с Анна Монева?

- Да. Първият контакт беше на интервюто ни за работа. Като първо впечатление мога да кажа – човек, който много обича театъра, много отдаден, много фин като натура и изключителен професионалист, прецизен в работата си. Човек, с когото впоследствие работихме заедно като екип много дълги години и споделяхме много вълнуващи моменти в театъра.

Как се отрази загубата на Анна Монева на екипа? Какви остави тя като завети и наследство?

- Всяка една загуба е шок за всички наоколо, за всички близки хора, които са споделяли заедно моменти с конкретен човек.

В „Театър 199“ Анна Монова остави много светлина, много прекрасни спектакли и моменти, които си спомняме с изключителна обич и топлина. Остави един екип – много задружен, тъй като тя умееше да създава театрално семейство и да обединява хората. И ни научи, специално мен, как действително се обича истински, как човек се отдава на кауза и приема театъра като своя единствен смисъл.

Заедно започнахте подготовката за 60-годишнината на театъра. Имахте ли концепция и конкретни идеи за това отбелязване, или всяко едно от събитията бе автономно?

- Ани Монова мечтаеше за 60-ия юбилеен сезон и го подготвяше с изключително внимание и много прецизен подбор на заглавията. Разбира се, в процес на работа настъпваха промени и различни ежедневни предизвикателства, с които и ние впоследствие трябваше да справяме, след нейната загуба през август 2024 година. Беше замислен като действително един специален сезон, с който да ознаменуваме тези 60 години, в които страшно много творци са отдали таланта и вдъхновението си на камерната ни сцена. Вярвам, че се получи един много различен и вълнуващ театрален сезон за нашия театър – и с премиерите, и с юбилейните представления, и със съпътстващите събития, които успяхме да организираме.

Театралният сезон започна с премиерата на „Тортила Флет“, съвместно с театър „Кредо“, режисьор – Нина Димитрова, след това „Морето след теб“ с режисьор Марий Росен, „Швейцария“ с режисьор Владимир Люцканов, „Животът пред теб“ с режисьор Катя Петрова. И сега предстои премиерата на „Последната нощ на Сократ“ – кулминацията на честванията. Режисьор е Съни Сънински.

Събирате три от най-големите именна в съвременния български театър...

- Трябваха много силни, мощни, ярки, талантливи индивидуалности и актьорски умения, за да се изиграе този спектакъл. Той се помни още премиерата му през 1986 г. с други трима знаменити български актьори – Васил Михайлов, Наум Шопов и Доротея Тончева. Имахме много високо вдигната летва, която трябваше да се опитаме да достигнем. Заради това ни трябваше силен актьорски тандем – именно заради това изборът се спря на тези прекрасни, талантливи и обичани български актьори – Ивайло Христов, Ирини Жамбонас и Атанас Атанасов, които успяха да осъществят една много приятна и вълнуваща творческа колаборация и взаимоотношение.

Като човек, който не малко години е в „Театър 199“ и като току-назначен за директор, не мога да не питам за Вашата визия за развитието в следващите няколко години? Как изглежда идеалният „Театър 199“? Кои ще са основните Ви приоритети – нова драматургия, класика, млад театър, международни партньорства? Ще се промени ли репертоарната политика на театъра? 

- Основното ми намерение е да продължа един успешен модел на управление, дефиниран и създаден от Валентин Стойчев, директор на нашия театър от 1991 до 2007 година, и продължен от Ани Монова в периода 2007-2024 година.

Иска ми се да съхраним паметта, защото е много важно, когато искаме да надграждаме, да пазим паметта за това, което са оставили нашите предшественици. Както всички директори, като започнем от първия Николай Савов, Лена Ченчева, Енчо Енчев, Катя Зехирева, след това Валентин Стойчев и Анна Монова, през всички творци, които са отдали сърцето и душата си, и са създали така болезнено, красиви и вълнуващи светове на камерната ни сцена. Така че ми се иска да съхраняваме паметта, за да можем действително да продължим да развиваме достойно и адекватно за времето си „Театър 199“.

Намерението ми е „Театър 199“ да продължи да бъде бутиков театър с качествен репертоар, да събира едни от най-талантливите и всеотдайни български творци, да формира на проектен принцип своята репертоарна политика, качествената драматургия – както българска, така и съвременната световна. Иска ми да се отглеждаме, да развиваме, да привличаме нови публики, да ги възпитаваме да бъдат критични към това, което гледат – като театрално изкуство и по някакъв начин да залагаме, колкото и амбициозното звучи, тенденции. Да можем да развиваме адекватно за времето и за средата нашия театър, включително и с международна дейност, която още през следващия сезон ще се опитаме да интегрираме. Да бъдем един театър, който пази творческата свобода и творческата атмосфера, и творците да имат необходимостта да работят в „Театър 199“.

С какво бихте искали да бъде запомнено началото на Вашия мандат?

- Искам „Театър 199“ да бъде запомнен като място, в което могат да се гледат изключително вълнуващи, интересни, съвременни спектакли, реализирани от талантливи творчески екипи. Място, в което качествената драматургия има своя дом, и като място, в което всяка вечер зрителите могат да гледат нещо, което да ги развълнува, да ги замисли – нещо, в което те да бъдат съпричастни или критични.

Как бихте искали да развиете връзката със зрителите на „Театър 199“?

- „Театър 199“ от години развива и репертоар за деца, и се опитва да отглежда нови аудитории – и чрез репертоара си, чрез различни заглавия за различни таргетирани публики. Разбира се, една от основните цели, освен да работим активно с аудиторията, която е вярна на нашия театър, да разработваме политики и за привличане на нови публики, за нови аудитории, които са от различни възрасти.

Вярвам, че нашият репертоар е едно широко ветрило от жанрове и естетики, които привличат и развиват нови публики, чрез привличане на нови творци, които са интересни за конкретни аудитории.

Ще има ли промени в творческия или административния екип? Имате ли желание да поканите конкретни артисти, с които да работите?

- По отношение на административния и художествено-технически екип мога да кажа, че има едно ядро от изключителни професионалисти, които работят много дълго време в нашия театър. Има нови, които са привлечени да работят, така че по-скоро ще гледаме да поддържаме високото професионално ниво на екипа, да се развиваме и да ставаме по-добри в това, което правим, и да поддържаме едни добри стандарти на работа, и едно темпо, което е своеобразно с динамиката и възможностите на театъра.

Ще търсим както популярни, обичани имена, така и нови, току-що завършващи, които имат необходимостта да създават качествен и смислен театър.

Кой е спектакълът, който бихте искали непременно да се случи на сцената на „Театър 199“?

- Следващият спектакъл винаги е най-желаният и най-мечтаният да се случи.

Какво е за Вас добрият театър днес, в България?

- Мястото, в което можем съвсем искрено да споделяме емоции, да имаме чисти взаимоотношения, искрени взаимоотношения, да бъдем самокритични към това, което правим, да бъдем отдадени професионалисти, да обичаме с цялото същество и сърце това, което правим, защото театърът изиска именно това отдаване. Разбира се, изисква и много други неща, като емоционална интелигентност, но е много важно да създаваме действително атмосфера, която да мотивира, да вдъхновява и да предполага интензивно и смислено творческо взаимодействие.

Какво бихте казали на публиката, която тепърва ще влиза в „Театър 199“?

- „Театър 199“ е сакрално мазе – място, в което се случва действително нещо много особено, интересно, различно, нестандартно. Тук можете да преживеете действително красиви мигове. Мигове, които могат да осмислят, могат да ви дадат отговори на много въпроси, могат да ви накарат да летите или да ви приземят.

Единствените неремонтирани и неосвежавани сцени в София останаха тези на „Театър 199“ и на кукления театър. Предвиждате ли нещо в тази посока, като се има предвид трудността от тяхното разположение и труден достъп?

- За момента не предвиждаме голям основен ремонт, тъй като е имало такъв през 2006 година, когато е направен изцяло ремонт на сцената, на салона. Местата от 199 са редуцирани на 169 – за по-голям комфорт на зрителите, и увеличаване на сцената. Гримьорните също са ремонтирани, фоайетата, административната част. За момента се опитваме да осъвременяваме озвучителната и осветителната техника, както и съвсем леки освежителни дейности, свързани с комфорта на зрителите, но основен ремонт за момента не предвиждаме.

Какъв театър бихте искали да предадете след време на следващия директор?

- Искам да предам, или поне си мечтая, „Театър 199“ да остане един оазис, едно място, в което действително работят хора, които го обичат всеотдайно, които са професионалисти, които разбират смисъла на този театър. Иска ми се запазим и да съхраним атмосферата и, качественият репертоар винаги да е едно от отличителните му качества. 

Има ли дума, която най-добре Ви определя като човек?

- Вълнение и „Театър 199“.

Как бихте продължил изречението „Аз съм човек, който обича…“?

- „Театър 199“. В него съм израснал. Възпитан съм в неговата естетика, в неговите взаимоотношения. Мога да кажа, че съм продукт именно на този театър, тъй като съм преживял – именно в сакралното мазе – едни от най-вълнуващите си мигове от срещите с театралното изкуство и творците, които са работили при нас. И публиката.