Въпросът дали основно образование да се завършва след осми клас е поставена на дискусия. Това каза в Стара Загора министърът на образованието Красимир Вълчев.
Той уточни, че Министерство на образованието и науката вече има един анализ, „поръчали сме втори, имаме достатъчно наблюдения, а и всеки родител има такива върху децата си". Според него "от днешна гледна точка, десет години след като приехме тази образователна структура, смея да твърдя, че надделява мнението, че тя е донесла много повече негативни, отколкото позитивни резултати“.
Министър Вълчев допълни, учениците са стресирани. "На 14 години ги караме да правят най-важния избор в живота си. Свалихме материал от горните класове надолу, което води до пропускане и липса на време за затвърждаване, осмисляне и по-задълбочено учене. Направихме прекалено амбициозни профили, жертвахме общообразователна подготовка. Мисля, че цялото това нещо като формула беше грешно от гледна точка на перспективата за децата. Бъдещите професии ще изискват много по-широк комплекс от знания и умения, които дават общообразователните дисциплини. Трябва да се върнем към по-широката общообразователната основа, като жертваме част от профилираната подготовка. Това предлагам на обществено обсъждане. Това кореспондира с образователната структура, с националните външни оценявания кога след кой клас ще има такива. Следващите месеци ще организираме дискусии по темата“, обясни още министърът на образованието и науката в Стара Загора.
От думите му стана ясно, че не е задължително основно образование да се завършва в осми клас. „Може, в резултат на дискусията, да вземем решение и в девети клас да се завършва основно образование. Ако погледнете други страни, правили реформи, то посоката е винаги разширяване на основното образование. Профилираната и професионална подготовка и сега е в 11 и 12 клас, в предните класове децата не учат за професия, изборът може да бъде когато са по-подготвени. Искаме всички ученици да усвоят максимума на общообразователни компетенции, голяма част от тях са до 10 клас. Приоритизирали сме чуждоезиково обучение, а резултатите са ниски заради математиката и природните науки“, заяви още Вълчев. Според него „това е голямото отстъпление в образователната система. Децата живеят много повече в чуждоезикова среда, но най-голямото ни отстъпление са математиката и природните науки. Във висшите заведения много малко са кандидатите в инженерните и природо-математически направления, а реалните ни индустрии зависят от наличието на ученици с такива знания“, каза Красимир Вълчев.
Той обясни, че от 50 хиляди зрелостници едва 2000 избират матура по математика, а по 200 – по химия и физика, но само секторът по химични технологии е сред тези с най-висок дял в добавената стойност в страната, а единици учат за това. Най-голямата инвестиция ще е в ядрената енергетика, а единици учат за ядрена физика и ядрена енергетика.
Образователният министър коментира, че има липса на учители по математика, физика и химия. „Ние трябва да направим всичко възможно да подобрим резултатите по математика и природни науки“, каза Вълчев. И поясни, че са предвидени комплекс от мерки, анонсирали сме някои от тях – както увеличаване на броя на часовете, подготовка на повече преподаватели, стимулиране на кандидатстването с матури по математика, физика и химия, увеличаване на приема в математически гимназии и превръщането им в специализирани училища.
„За ерата на изкуствения интелект те ще са много по-важни, защото трябват хора със задълбочени знания по математика“, посочи още Вълчев. Според него трябва да се направи корекция на учащите тях. „Има необяснимо увеличение на студентите в социални, стопанските и правните науки, където избуя нерационалното търсене на висше образование - само за едната диплома, лесно висше образование. По тази причина провеждах тази политика и за четири години между 2017 и 2021 година намалихме приема в тези специалности“, допълни той.
От думите на Красимир Вълчев стана ясно, че е публикувана концепция за промяна в учебните програми, отваряме за реформа оценяването и Закона за предучилищното и училищното образование. Ние трябва да направим така, че то да ги стимулира да учат с разбиране- да ги изпитват дали са разбрали и могат да прилагат знанията, а не да са заучени.
/ТС/
Моля потвърдете купуването на избраната новина
