site.btaАудиогид и добавена реалност са включени в изложбата „Повелителите на солта: Провадия-Солницата 5600 – 4350 г. пр. Хр.“ в НАИМ-БАН

Аудиогид и добавена реалност са включени в изложбата „Повелителите на солта: Провадия-Солницата 5600 – 4350 г. пр. Хр.“ в НАИМ-БАН
Аудиогид и добавена реалност са включени в изложбата „Повелителите на солта: Провадия-Солницата 5600 – 4350 г. пр. Хр.“ в НАИМ-БАН
Отляво надясно: Акад. проф. Васил Николов, доц. Христо Попов и гл. ас. д-р Галина Самичкова. Снимка: Ваня Сухарова/БТА

От днес можем да зарадваме посетителите с аудиогид и добавена реалност към изложбата „Повелителите на солта: Провадия-Солницата 5600 – 4350 г. пр. Хр.“. Това обяви на пресконференция днес доц. Христо Попов, директор на Националния археологически институт и музей на Българската академия на науките (НАИМ - БАН). Изложбата ще бъде официално открита тази вечер в НАИМ-БАН.

Изложбата се организира по повод 20-годишнината от началото на археологическите проучвания на най-стария  праисторически солодобивен и градски център в Европа Провадия-Солницата и се посвещава на 155-годишнината на Българската академия на науките. „20 години за историята са нищо, но 20 години за археологията са много“, каза доц. Христо Попов, директор на НАИМ-БАН. Ще има и каталог на изложбата, отбеляза още той.

„Аз съм щастлив, че в институцията, в която работя 40 години, успяхме да направим една изложба, в която да покажем нещо, което в момента е изключително интересно и важно не само за българската праистория, а и за европейската праистория“, каза акад. проф. Васил Николов, ръководител на проекта от самото му начало. 

„Провадия-Солницата заслужава своята голяма изложба. От 20 години насам говорим за уникалността на този археологически обект и се стремим да го популяризираме пред широката общественост. Изложбата „Повелителите на солта: Провадия-Солницата 5600 – 4350 г. пр. Хр.“ в Националния археологически музей води обекта по-близо до хората“, каза още той.

ЕКСПОНАТИТЕ

Временната изложба представя над 530 находки, открити при проучванията на солодобивен и градски център Провадия-Солницата. Експонатите датират от късната праистория (VІ и V хилядолетие пр. Хр.), като са представени и предмети от късноелинистическия период и Античността. Те свидетелстват за мащабното развитие на единствения в региона ранен солодобив, търговията със сол, натрупването на богатства от общностите в района, необходимостта от тяхната защита зад масивните каменни стени и социалната йерархия на комплексното праисторическо общество в периода от 5600 до 4350 г. пр. Хр. Сред най-интересните експонати са: красиви керамични съдове, керамични антропоморфни фигурки, керамични култови масички и съдове, костени инструменти,  гривни от мида спондилус, върхове на стрели, сечива, разказа гл. ас. д-р Галина Самичкова, куратор на изложбата. Включено е и представяне на могилата чрез добавена реалност, отбеляза още тя.

РОЛЯТА НА СОЛТА

Шестото и петото хилядолетие е времето на ранните земеделци и скотовъдци. Но тези хора започват да произвеждат нещо различно. Само те започват да произвеждат сол. Те имат нужда от друга обредност, от други сили, които да ги подпомагат, да ги защитават по някакъв начин. Големият страх на тези хора е дали няма да пресъхнат тези извори, от които добиват солта. Освен това солта е била основната търговия на тези хора, каза проф. Николов.

Представяме и един много кратък период между 4700 и 4600 година преди Христа, около сто години с много впечатляваща материална култура, въпреки че тогава солницата претърпява две много тежки земетресения, допълни той.

Повече от хиляда години разсолът от изворите е изпаряван с топлина от изгаряне на дърва, в последните стотина години климатът става много горещ, пък и горите са далече, затова изпаряването започва в един басейн при самата селищна могила, нещо като късните солници на Черноморието, обясни той.

Проф. Николов каза, че често го питали защо не са използвали морската вода. „Ами, защото Черно море е било почти сладководно. Тогава, в шесто - пето хилядолетие е било около 13-14 промила“, каза той.

КАКВО ПРЕДСТОИ В НАИМ-БАН

Директорът на Националния исторически институт с музей - БАН Христо Попов анонсира и предстоящите изложби в музея. По думите му  се очертава активен музеен сезон в НАИМ-БАН. В края на юни ще бъде представена постерна изложба за изключително важен средновековен манастир, който се намира на територията на днешна Румъния. Той е от времето на първото българско царство, пряко свързан с него.  

„Вероятно есента ще можем да открием една представителна изложба за културно-историческото наследство на Република Хърватска“, каза доц. Попов. В средата на месец ноември се очертава откриване на една нова, голяма изложба, посветена на средновековното въоръжение“, каза още директорът на НАИМ-БАН. За първи път ще може да бъдат видени неща по отношение на технология, на украса, на различните форми на мечовете и сабите през годините от началото на Ранното средновековие до Късното средновековие и Османския период“, отбеляза той.  

В същото време Националния исторически музей дава изложби. Техни експозиции гостуват във Враца и Шумен, а през есента голяма изложба, посветена на древна Тракия, ще бъде разположена в музея „Джон Пол Гети“ в Лос Анджелис.  

/ХТ/

В допълнение

Избиране на снимки

Моля потвърдете избраните снимки. Това действие не е свързано с плащане. Ако продължите, избраните снимки ще бъдат извадени от баланса на вашите активни абонаментни пакети.

Изтегляне на снимки

Моля потвърдете изтеглянето на избраните снимката/ите

news.modal.header

news.modal.text

Към 00:43 на 20.07.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация