site.btaУсещането, че далаверата е същината на живота, се оказа масово споделено след 1989 г., каза пред БТА проф. Александър Кьосев

Усещането, че далаверата е същината на живота, се оказа масово споделено след 1989 г., каза пред БТА проф. Александър Кьосев
Усещането, че далаверата е същината на живота, се оказа масово споделено след 1989 г., каза пред БТА проф. Александър Кьосев
Премиерата на „Вера и далавера“ на проф. Александър Кьосев е на 14 юни. Снимка: Владимир Шоков / БТА (архив)

Усещането, че далаверата е същината на живота, се оказа масово споделена, в някакъв смисъл, след 1989 г. Това каза пред БТА проф. Александър Кьосев, който ще представи новата си книга – „Вера и далавера“, на 14 юни в „Каза либри“.

Заглавието на сборника носи името на едно от есетата, публикувани в него. По думите на автора то описва как вместо думата „измама“ използваме „далавера“, като текстът застъпва и темата как усещането, че животът е далавера, е антропологически фон на нашия живот. „От една страна са високите идеали, вярата и мечтите за една истинска, демократична, щастлива и благоденстваща България, каквито имаше в 89-а година, нашето поколение ги помни тези мечти. От друга страна е това, което се получи, за което обвиняват обикновено бившите комунисти, обвиняват мутрите, обвиняват олигарсите, криминалните мрежи и т.н. Да, те безспорно имат вина, въобще не подценявам това нещо. Обаче българското население позволи на тези хора да си развяват байрака“, каза проф. Кьосев.

Според него предстои да се види какво ще бъде съотношението в бъдеще. „Това е въпрос и на смяна на поколения вече. Новите поколения идват със своите каузи. Те са екологични каузи, джендър каузи, каузи, свързани по някакъв начин с трансформацията в градовете, с климатичните промени и т.н. Много от тези каузи обаче оставят редица пластове от българското население студени и дори ги ядосват, възникват конфликти и културни войни. По същия начин патриотизмът е разделен между показно патриотарство, жонглиращо със символи, и по-дълбок патриотизъм, който трябва да се справи с проблема за това, че съвременните хора са глобални. А не просто жители на едно конкретно място“, посочи проф. Александър Кьосев.

МОЗАЕЧНА ИСТОРИЯ НА ПРЕХОДА

В книгата „Вера и далавера“ са събрани кратки публицистични текстове на автора, писани от 2000 г. досега. За нея авторът разказва, че е в някакъв смисъл биография, но същевременно с това е и мозаечна история на прехода, както в България, така и извън нея.

„Биографичният момент не е свързан с някакви конкретни събития от моя живот, а по-скоро е свързан с неща, за които аз съм се замислял. Тоест, това е история на размисли по един или друг повод, които непрекъснато променящият се шарен свят около нас ми е давал“, обясни проф. Кьосев. Той разказа, че част от тези теми, които са го вълнували през годините, са изследвани от него като учен. „Но човек не може да изследва всичко, той може да фокусира своите научни усилия в някаква конкретна област. Има безброй други неща, които събуждат любопитството на любопитния и които дават повод за размисли. И те не могат да бъдат в жанра научно изследване, а са, нека ги наречем, свободни размисли или есета“, посочи директорът на Културния център на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. По думите му книгата е шарена и заедно с това в нея има интелектуално приключение.

Текстовете във „Вера и далавера“ не са подредени хронологично, а – по теми. Общо има седем тематични раздела, свързани с типажите и религиите на прехода, паметта, социализма и проблемът за демонизацията или носталгичната идеализация на онова време, патриотизма и патриотизмите, новите технологии.

Един от разделите е озаглавен „По света и у нас“ и има по-глобално измерение, посочва авторът. Друга част от книгата събира впечатленията му от шестмесечния период, в който е преподавал в Колумбийския университет в Харлем. Отделен раздел е посветен и на т.нар. симпли (или „простотии“, както са описани на корицата на книгата – б.а.).

СЪВРЕМЕННАТА РИТОРИКА НА ПИСАНЕ ИЗИСКВА ЧИТАТЕЛЯТ ДА БЪДЕ СЪБЛАЗНЯВАН

Симплите, събрани във „Вера и далавера“, са всъщност публикации, които проф. Александър Кьосев е писал във Фейсбук през годините. „Там отначало пишех много дълги писания и хората ми казаха, че това не е жанрът на социалните мрежи и че тук никой не чете дълги текстове. И аз се ядосах и казах: „Тогава ще ви пиша простотии“, или казано по-претенциозно, на латински – симпли. Написах между 12 и 14 симпли. Някои от тях съм ги публикувал, защото някои от тях ми харесват“, разказа той. 

Според него по-кратките форми стигат по-лесно до читателя днес. „Съвременният читател страда от тежък attention disorder syndrome (синдром на разстройство на вниманието – б.а.), тоест, има проблеми с концентрацията на вниманието и по някакъв начин интензивността на това внимание. И той трудно бива съблазнен да навлезе в един текст“, каза проф. Кьосев.

Според него читателите днес са атакувани в такава степен от бързи форми на комуникация – дигитални и визуални, че традиционните словесни форми на комуникация ги изкушават трудно. Още по-трудно те инвестират усилия, за да проникват в един текст, смята професорът по история на модерната култура.

Съвременната риторика на писане изисква читателят да бъде съблазняван, което невинаги ми харесва, но съм се опитвал да го правя, отбеляза той.

Проф. Кьосев посочи, че не е възможно технологичният прогрес да бъде върнат назад, с което да се върнат назад и читателските навици на хората. „Мобилните телефони и компютрите са технологичната инфраструктура на настоящето и бъдещето. Сега в тази картина се намеси и изкуственият интелект и става още по-сложно. В моята книга нищо не пише за изкуствения интелект, защото тя е писана преди него. Така че той е след скобата, така да се каже“, каза той.

По думите му хората трябва да се научат да живеят по нов начин и да откриват оазиси и ситуации, в които да могат да контролират своето интензивно внимание, да четат в дълбочина, когато трябва, и т.н. „А който не се научи на това, ще се присъедини към огромната кохорта на обикновените потребители на информация. Тя нараства все повече и повече“, обясни Александър Кьосев.

Той даде пример с две групи хора – тези, които използват екрана на компютъра и тези, които го програмират. „Хората, които използват екрана на компютъра, използват едни лесни иконки. Те са user friendly (удобни за потребителя – б.а.), както се казва, може да ги използва и бебе. От друга страна, тези, които правят кодовете на компютъра и които програмират компютъра, работят с все по-усложняващи се модели, от които хората разбират много малко. Тоест, културната компетентност се разделя между една маса, която ползва лесни user friendly кодове и сигнали, и други хора, които са специалисти и които проникват в изключителна дълбочина. И тази културна пропаст ще нараства“, каза още авторът на „Вера и далавера“.

Александър Кьосев е професор по история на модерната култура. Изследователските му интереси обхващат културната история на тоталитаризма и прехода, теория и история на четенето и визуалната култура на града. Издал е четири книги на български език, бил е ръководител и редактор на колективни изследвания, негови научни статии са превеждани на почти всички европейски езици. Като публична фигура е писал колонки във вестник „Сега”, публикувал е статии и интервюта в „Култура” и други издания.

/ТС/

news.modal.header

news.modal.text

Към 03:57 на 21.07.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация