site.btaНа 17 февруари 1964 г. се състои премиерата на българския исторически филм „Ивайло“

На 17 февруари 1964 г. се състои премиерата на българския исторически филм „Ивайло“
На 17 февруари 1964 г. се състои премиерата на българския исторически филм „Ивайло“
София (4 декември 1963) Новият български филм „Ивайло“ разказва за голямо антифеодално народно въстание през 13-и век ръководено от свинаря Ивайло. Сценарият е написан от Никола Вълчев и Евгений Константинов. Режисьор-постановчик е Никола Вълчев. На снимката: Сцена от филма. Първия от ляво надясно е артистът Богомил Симеонов в ролята на Ивайло. Снимка: БТА, репродукция Стефан Попов/архив

На 17 февруари 1964 г., в столичния кинотеатър „Димитър Благоев“, се състои премиерата на българския исторически игрален филм „Ивайло“. На събитието присъстват първият заместник-председател на Комитета по културата и изкуството Борис Вапцаров, завеждащият отдел „Изкуство и култура“ на ЦК на БКП Венелин Коцев, културни и обществени дейци, киноработници и граждани.

Филмът „Ивайло“ е създаден по романа на Евгени Константинов „Тлееща жарава“. Създаването на продукцията се изпълнява в контекста на вълната от заснемане на исторически филми през 60-те години на 20-и век, които целят да представят ключови събития от Българското средновековие през призмата на социалистическия светоглед. В случая чрез филма „Ивайло“ е представено в развитие въстанието на „селския“ цар от 1277–1280 г.

Режисьор на историческия филм е Никола Вълчев, който заедно с Евгени Константинов е и сценарист на продукцията. Цар Ивайло е изигран от Богомил Симеонов, а освен него участват актьорите Гинка Станчева, Иван Братанов и Луна Давидова.

По време на Четвъртия фестивал на българския филм във Варна (дн. „Златна роза“) „Ивайло“ печели награда за мъжка роля, присъдена на актьора Богомил Симеонов и приз за операторско майсторство, който е връчен на Константин Янакиев за умелите визуализации на мащабните военни сцени, в които взимат участие хиляди статисти – военнослужещи от Българската армия. 

За премиерата на филма „Ивайло“ четем в бюлетините на БТА „Вътрешна информация“ и „Пресбюро“:

„Ивайло“

София, 14 февруари 1964 г. /Дончо Хитров, БТА/ След „Калоян“ новият български цветен филм „Ивайло“ отново ни връща към нашето средновековие, за да ни разкрие една епоха, изпълнена с величие и с трагизъм.

Първото в Европа, завършило с победа антифеодално селско въстание, предвождано от самобитния, но гениален народен пълководец – необикновения свинар Ивайло Бърдоквата, е историческият материал, върху който сценаристът Евгени Константинов и режисьорът Никола Вълчев са изградили сюжета на своя първи игрален филм.

Възползвали се от оскъдните сведения за Ивайло и неговото време, намерили място в тридесетте страници на летописа на гръцкия историк Пахимер. Авторите много вярно са разкрили характерните черти на епохата и на образа на народния вожд Ивайло. Те са подчертали волята на народа в борбата срещу гнета на болярите-феодали и царя и много умело са преплели неговата съдба със съдбата на Ивайло.

Филмът не проследява живота на Ивайло от ранните му години; той обхваща определен откъс от живота му, свързан с един от най-драматичните периоди от нашата история. На екрана ние виждаме Ивайло Бърдоквата вече начело на многохилядната въстаническа селска армия, успяла да разгроми и прогони от българските земи татарските нашественици, нанесла в края и няколко тежки поражения на елитните части на византийските завоеватели.

На голямо историческо платно се откроява и развива образът на Ивайло. Идеята за „добрия“ цар и за „добрите“ боляри, с която той повежда своята армия срещу болярите-грабители и безволевия цар Константин-Асен, не може да прерасне в идея за държава без цар, не може да изпревари общественото развитие и в това се състои личната трагедия на Ивайло. По своя път към царския трон той изпада в дълбоки вътрешни противоречия и колебания, сблъсква се с много подлост и интриги, отрича се и от личното си щастие, само и само да даде на своя народ справедливост и благоденствие.

В изпълнението на актьора Богомил Симеонов, Ивайло изпъква като волеви и мъдър пълководец. На екрана той не е образ-тезис, а въплътил най-добрите черти на българския народ, е жизнен човек, който с упорита настойчивост преследва своята голяма цел и увлича народа след себе си. Артистът Богомил Симеонов се е слял с образа на своя герой и с една богата гама от детайли предава дълбоките вълнения на тази неспокойна натура.

Следвайки отблизо хронологията на историческите събития от онази епоха, авторите са успели да изведат на преден план цяла поредица от характерни образи – приближени на Ивайло, бойци от неговата армия, а така също и образи на хората от царския двор, с което придават убедителност на художествения разказ. Естествено, че образът на Ивайло доминира над останалите, някои от които са очертани само с няколко щрихи – любимата на Ивайло – Калина – артистката Гинка Станчева пресъздава с много нежност и топлота. Добър образ пресъздава и артистът Цвятко Николов в ролята на воеводата Момчил, който също изживява дълбоки колебания за пътя на борбата. Колоритен е образът да поп Манол (арт. Иван Братанов) и на неговия неразделен приятел Шишко (Трифон Джонев). Заслужилата артистка Луна Давидова в ролята на царица Мария Палеолог с проникновение разкрива сложния душевен мир на властната византийка, царица, майка и жена.

Макар и дебютанти в игралния филм, сценаристът и режисьорът, подпомогнати от консултантите по исторически въпроси проф. акад. Кръстю Миятев и проф. Ангелов, от художник-постановчика К. Русаков, от арх. Р. Рейдов, са създали епична историческа кинокартина с големи художествени достойнства, която с увереност можем да наредим до най-добрите творби от този жанр.

Особено впечатление прави голямата мащабност, размах и убедителност на баталните сцени, както и правдивото възстановяване на епохата от XIII век с типичната архитектура на древния град Търново.

Във филма „Ивайло“ ние се срещаме с отличната операторска работа на Константин Янакиев, който с усета на истински художник на камерата е постигнал много добри портрети, динамизъм в отделните кадри, интересни детайли и много добро цветово решение.

Със своя патриотичен заряд филмът „Ивайло“ ще намери несъмнено дълбок отзвук сред нашите зрители и особено сред подрастващото поколение.

*** 

Премиера на новия български филм „Ивайло“ 

София, 17 февруари 1964 г. /БТА/ От днес в няколко столични кинотеатри започна прожекцията на новия български цветен филм „Ивайло“, който разкрива страници от бурната епоха в историята на нашата държава през 13-ти век. Авторите на сценария Евгени Константинов и Никола Вълчев, който е и режисьор на филма, както и целият творчески колектив са работили в голяма любов и усърдие, за да пресъздадат живота и борбите на народа под водачеството на селския син Ивайло срещу своите и чужди потисници.

Тържествена премиера на филма се състоя тази вечер в кинотеатър „Димитър Благоев“, на която присъстваха първият заместник-председател на Комитета по културата и изкуството Борис Вапцаров, завеждащият отдела „Изкуство и култура“ на ЦК на БКП Венелин Коцев, културни и обществени дейци, киноработници и много граждани.

След прожекцията на филма на присъстващите е представен творческият колектив, създател на новия наш цветен исторически филм „Ивайло“.

/ДС/

В допълнение

Избиране на снимки

Моля потвърдете избраните снимки. Това действие не е свързано с плащане. Ако продължите, избраните снимки ще бъдат извадени от баланса на вашите активни абонаментни пакети.

Изтегляне на снимки

Моля потвърдете изтеглянето на избраните снимката/ите

Потвърждение

Моля потвърдете купуването на избраната новина

Към 06:02 на 19.02.2026 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация