Представяне на новия брой на ЛИК: Българската наука на Антарктида

site.btaДългосрочният престой на Антарктида е свързан с нарушаване на бариерната функция на кожата, разказа проф. Развигор Дърленски

Дългосрочният престой на Антарктида е свързан с нарушаване на бариерната функция на кожата, от една страна, и също така с увеличаването на пигментацията ѝ. Това каза в интервю за БТА проф. Развигор Дърленски, участник в 30-та юбилейна българска антарктическа експедиция по повод публикуването на новият брой на списание ЛИК, който е на тема „Българската наука на Антарктида“.

„Участието ми в 30-тата юбилейна българска антарктическа експедиция не беше самоцелно. Продължават изследванията върху адаптацията на кожата в Антарктика, чието начало постави проф. Николай Цанков, мой учител.  Впоследствие аз заедно с моя колега доц. Иван Богданов спечелихме научен проект към Института за полярни изследвания и имахме възможност да направим доста интересни и доста разнообразни изследвания върху адаптацията на кожата към климатичните условия на Ледения континент. Това включва не само визуализиране с най-съвременни методи, включително електронно-микроскопски, но също така и изследвания върху микробиома. Този генетичен материал на бактериалните микроорганизми, които живеят върху нашата кожа. Все пак кожата не е стерилна, а има около един килограм бактерии, които всеки един от нас носи на кожата си. С оглед на това ние искахме да проследим какво се случва с разнообразието на тези добри бактерии, намиращи се върху кожната повърхност‘, разказа той.

От думите на учения стана ясно, че „всъщност резултатите са доста интересни и в момента са в процес на публикуване, няма да ги представя напълно, но най-интересното всъщност е изследването на някои параметри с оглед на защитата на кожата в Антарктика. Нашата хипотеза е, че това е един защитен механизъм на кожата спрямо ултравиолетовото лъчение там и спрямо адаптацията на климата“.
Проф. Дърленски добави, че юбилейната експедиция е била съставена от много интересна и разнообразна група от учени. "Хора, с които може да говориш за сътворението на света, за наука и вечер да се смеете и да пиете по питие в предверията на Българската антарктическа база. Изключително съм щастлив, че имах този шанс в живота да отида на Белия континент и да се докосна до неговата магия“, допълни той. И допълни, че „цялата експедиция за мен като учен беше сравнително кратка, около месец и половина  като времето прекарано на самата българска антарктическа база е не повече от 17-18 дни. Най-силно впечатление там ми направи лунния пейзаж и изключителната тишина, флората, фауната. Това е един различен свят от този, който сме свикнали да виждаме в нашето ежедневие“.

Ученият разкри в аванс, че в момента „заедно с доц. Богданов и доц. д-р Карен Мануелян, който също е преподавател в Тракийски университет, сме подготвили нов научен проект, с който искаме да изследваме микроморфологията на кожата и адаптацията ѝ в Антарктика. Във връзка с това се надявам още веднъж да имам възможност да се отдам на прегръдката на „бялата любовница“. Очаква се, ако спечелим грант, още тази година да пътува доц. Мануелян, а аз да пътувам догодина“.

Изданието на списание ЛИК беше представено официално в Националния пресклуб на БТА във Варна днес, а чрез видеовръзка всички останали 28 пресклуба в страната и шест в чужбина също взеха участие. В Стара Загора специални гости бяха Милена Дженева, старши учител по история и география във Второ Основно училище "П.Р. Славейков". „Антарктида определено е много интересен континент за учениците. Това е един от петте континента, които те изучават в шести клас“, посочи преподавателят. Тя обясни, че „това е континент, който е много различен от познатия ни свят. Децата знаят много неща за него- за откриването му, за природата там, за българската научна база на остров Ливингстън, но винаги са любопитни за това какво се крие под ледената броня на Антарктида“, каза още Дженева.

Новости за Ледения континент научи по време на представянето и шестокласникът от Второ Основно училище Ясен Николов. Той обясни, че най-голям интерес у него е предизвикало самото достигане до континента. „Интересно ми беше как са достигнали до континента, заради суровите климатични условия, както и какво  изследват българските учени там“.  

/АКМ/

news.modal.header

news.modal.text

Към 03:31 на 18.06.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация