Представяне на новия брой на ЛИК: Българската наука на Антарктида

site.btaСпециално за БТА: Флорика Топърчану - първата румънка биолог, която изследва живота на Ледения континент

Като дете тя ненаситно чете книги за пътешествия и мечтае да стигне до далечни земи. Години по-късно мечтата става реалност. Флорика Топърчану стъпва на Антарктида, където прекарва 44 дни и става първата румънка биолог, която изследва живота на ледения континент. Тя посети националния пресклуб на БТА в Букурещ и даде интервю по повод представяното на новия брой на списание ЛИК от май 2024 година „Българската наука на Антарктида“.

Следва пълният текст на интервюто. 

Госпожо Топърчану, добре дошли в пресклуба на БТА в Букурещ. Разкажете ни за първите стъпки на Румъния, а и за вашите първи стъпки на Антарктида. Кога и как започна това приключение?

Румъния има стара традиция на Антарктида. Всичко започва от първия биолог в света, който изучава живота на Антарктида. Казва се Емил Раковица. Той е румънец и е бил част от екипа на белгийската експедиция - първата международна научна експедиция на Антарктида. Аз, от дистанцията на 108 години, имах щастието, а може би е чудо, да бъда вторият румънски биолог на Антарктида. Това е благодарение на нашия колега инженер д-р Теодор Георге Негоица, който ръководеше румънските полярни изследвания в периода от 1990 до 2011 г., когато почина. Той представляваше Румъния в системата на така наречения Антарктически договор и основа две частни полярни организации - Румънския институт за полярни изследвания през 1994 г. и Румънската антарктическа фондация през 1996 г. Теодор Георге Негоица формира екипи с изследователи от над 15 държавни института от Румъния, сред които бях и аз - от началото на 2004 г. 

Как се стигна до организацията на първата експедиция за полярни изследвания на Румъния на Антарктида?

Теодор Негоица се открои чрез своя принос в рамките на системата на Антарктическия договор и по-специално в Комитета за защита на околната среда към Антарктическия договор още в първата година от основаването му - 1998. Спечели оценката и доверието на чуждестранните си партньори и споделяйки желанието си Румъния да има станция на Антарктида, успя след преговори, продължили над две години, да подпише на 15 юни 2005 г. в Стокхолм меморандум за разбирателство за общото използване на базата на Австралия на източна Антарктида - хълмовете Ларсеман, зона, която, както можете да видите от снимките, е без лед, но в близост до ледените козирки. Това е много изгодна позиция за изследователите, защото в тази зона без лед има над 150 езера и хълмове. Тези езера са от голямо значение за науката. Можем да изследваме флората и фауната от тази зона без лед, която на практика е един оазис.

Вижте как е ерозирал релефът (показва снимки). Какви интересни форми. И в този, бих казала, запустял пейзаж, съществуват примитивни форми на живот. Мъхове, лишеи, водорасли. Във водораслите, микроорганизмите, в почвата, както и във водите на тези езера. Във водите на езерата от хълмовете Ларсеман има слой от метър и половина цианобактерии, със значителна дебелина, защото тези езера са праисторически, имат стара фауна и флора, стари форми на живот, каквито са съществували преди милиони години.

Какво научихте за антарктическите риби? Защото сте изследвали и тях.

Те съдържат протеин, който функционира като антифриз - предпазва кръвта им от замръзване. Идеята е да могат да издържат на минусови температури. Тези протеини, изолирани и пречистени в лаборатория, могат да се използват в производството на сладолед с кремообразна консистенция, без вода. 

А чували ли сте за перилни препарати, които действат със студена вода? Това е едно приложение на един микроорганизъм, който има ензими, адаптирани да функционират на студ, на ниски температури. Много микроорганизми на Антарктида са изследвани и заради тяхната екологична стойност в биоремедиацията на почвата. 

Какъв е животът на Антарктида и вие какво още открихте там?

Някои форми на живот са микроскопични. Събрахме проби от лед, от водата в езерата, от почвата, които след това анализирахме, когато се прибрахме в страната. Някои съдържаха микроорганизми, които можем да видим само с микроскоп, но други се виждаха с просто око. 

В същото време, на този сух и скалист терен, където е разположена станцията, трябва да бъдеш много внимателен. След като гледаш няколко дни внимателно пейзажа, започваш да забелязваш точки - hot spots - горещи точки. Мънички, оцветени в оранжево, в зелено. Всъщност това са лишеи, които растат по скалите или мъхове. Зони с мъхове, които растат през лятото, когато има и дни със слънце. Облечен си като за зима, а слънцето изгаря лицето ти, все едно си на плажа. Затова на терен трябваше да бъдем със слънчеви очила, някои дори носят маска, ако стоят по-дълго. Знаете ли, че на Антарктида не бива човек да излиза сам на терен?

Защо?

Защото не знаем какво може да се случи. Могат да се случат инциденти на терен. И ако ти се случи нещо, трябва да има кой да ти помогне. Там много бързо идват и бурите. Почти непредвидено. На терен си, денят е хубав, и изведнъж небето почернява, може да се появят ветрове, бури и урагани. Аз минах и през ураган. 

Как се случи?

В онзи ден регистрирах дневната температура, правим го два-три пъти на ден и в онзи ден казах на моя колега Теодор Неогица: “Не знам какво се случва, защото температурата не варира. Все е два градуса”. Струваше ми се твърде много, защото обикновено температурата е под нулата, а нощем е минус 15 - минус 18 градуса. И той ми каза “Чакай малко. И ще дойде”. И наистина - започна да духа вятър, който ставаше все по-силен, докато не премина в ураган. Знаете ли как е на Антарктида? Нямаш право да оставяш нищо там. Не оставяш нищо след себе си. Ние имахме кутии с храна, съхранявани навън. И под станцията. Много станции са на крачета. За да минава вятърът отдолу. Бурята започна и вятърът отнесе някои от кутиите. Имахме късмет, че тази зона беше с толкова много скали и храната влезе в дупките на скалите. Така успяхме да ги съберем обратно. Но като цяло нямаш право да оставиш картон или какъвто и да е предмет. Дори и когато ходиш до тоалетната. Всичко се пакетира. И след това или се изгаря, или се връща в страната. При нас например нямаше инсинератор, тъй като беше сезонна станция, и ходехме в китайската станция да изгаряме. Нищо не се оставя на Антарктида. Средата е безупречна. Трябва да остане безупречна.

Споменахте 2005 г. Това ли е годината, в която започнахте да си сътрудничите с България и с професор Пимпирев?

Колегата ми, доктор инженер Теодор Негоица, имаше възможност да се запознае с професор Пимпирев от самото начало на дейността си от 1998 г. Аз едва от 2005 г., когато за първи път участвах в консултативната среща на Антарктическия договор. Тогава станах свидетел на това колосално събитие - подписването на меморандума между Румъния и Австралия. В събитието, което се проведе в посолството на Австралия в Стокхолм, участва и България. Тя също подписа споразумение за сътрудничество с Австралия. Аз направих снимките. По онова време не знаех, че ще стигна до Антарктида. 

Теодор Негоица ме покани да участвам в първата експедиция на тяхната станция “Раковица” като биолог. Беше сътрудничество не само с Австралия, но и с Китай. Протоколът за защита на околната среда към Антарктическия договор предвижда в чл.6, че могат да се правят сътрудничества за общото ползване на станциите и оборудването на Антарктида. Тоест ние, Румъния, като държава, която не е консултативна, нямаме станция и ледоразбивачи, имахме възможност да си сътрудничим с държави, които имат такива съоръжения - Австралия и Китай. 

Това е символичният ключ (показва снимки), даден от Австралия за общото използване на станцията. Беше много емоционална церемония. Тогава бе осъществен и един полет над съответната зона и имахме възможност да видим не само това, което е около нас, на терен, но от въздуха да видим как изглежда цялата тази зона. Всъщност за първи път в живота си се качих на хеликоптер на Антарктида (смее се).

Но понеже ме попитахте за сътрудничеството с България, то е и в сферата на полярното образование, и в сферата на научните изследвания. Когато се върнахме от Антарктида, участвахме в едно национално състезание за проекти. Спечелихме три проекта - Теодор Негоица два, аз един, в рамките на които организирахме първите симпозиуми за полярни научни изследвания в Румъния. Те бяха с международно участие. От България имахме един участник - Виктория Гешева, която изследва биоразнообразието на организмите от антарктическите почви. Тя участва и в трите симпозиума, представляваше Българския антарктически институт. Това е научното сътрудничество. 

Що се отнася до сътрудничеството в сферата на образованието, през 2015 г. България организира консултативна среща на Антарктическия договор в София, където участваха страните по договора, включително Румъния. Тогава се проведе първата работна среща за образование. И беше основана антарктическа консултативна международна група. Така започна нашето сътрудничество с тази група, която и до днес е водена от България. 

В България бе издадена и книга за антарктическата кухня, в която с данни се включиха различни държави. И ние имаме няколко страници в тази книга, включително една много хубава случка.

Кой би помислил да получи козунак на Антарктида? Наша колежка в екипа имаше проблеми със здравето и руския и китайския лекар дойдоха при нас. Руският лекар искаше да ни зарадва и ни донесе от готвача на руската станция козунак със стафиди, направен в тенджера за супа. Поднесе ни го много красиво. Върху бяла кърпа, каквато е нашата традиция. Това изключително много ни впечатли. Лично мен ме впечатли и Северното сияние. То е нещо фантастично. 

/ВН/

В допълнение

Избиране на снимки

Моля потвърдете избраните снимки. Това действие не е свързано с плащане. Ако продължите, избраните снимки ще бъдат извадени от баланса на вашите активни абонаментни пакети.

Изтегляне на снимки

Моля потвърдете изтеглянето на избраните снимката/ите

news.modal.header

news.modal.text

Към 10:42 на 24.06.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация