site.btaОБНОВЕНА Майският брой на сп. ЛИК, чиято тема е „Българската наука на Антарктида“, ще бъде представен днес в пресклубовете на БТА в страната и в чужбина

Майският брой на сп. ЛИК, чиято тема е „Българската наука на Антарктида“, ще бъде представен днес в пресклубовете на БТА в страната и в чужбина
Майският брой на сп. ЛИК, чиято тема е „Българската наука на Антарктида“, ще бъде представен днес в пресклубовете на БТА в страната и в чужбина
Майският брой на списание ЛИК е посветен на българската наука на Антарктида

„Българската наука на Антарктида“ е темата на майския брой на списание ЛИК. Днес, 30 май, той ще бъде представен чрез видеовръзка в пресклубовете на БТА в страната и в чужбина.  

Събитието може да бъде проследено на живо във фейсбук  - на български и на английски език.  

Изданието на Българската телеграфна агенция (БТА) разказва за второто плаване на военния научноизследователски кораб (НИК 421) „Св. св. Кирил и Методий“ до Ледения континент и обратно, като акцентира върху научните проекти, които бяха част от 32-рата българска антарктическа експедиция. 

С официална церемония на 8 ноември миналата година НИК 421 отплава от Морската гара във Варна за Антарктида. Завърна се в България в началото на месец април. По време на плаването БТА публикува отново в рубриката „България – Антарктида: Корабният дневник на БТА“ подробна информация за цялото плаване на кораба, за престоя му на Ледения континент и връщането му обратно, като в част от маршрута на борда е и специалният кореспондент на БТА Емил Граничаров.

В списание ЛИК са поместени акценти от публикациите, излизали в емисиите на БТА в рамките на второто плаване на НИК 421. 

По време на 32-рата българска експедиция до Антарктида БТА публикува видеоинтервюта с български антарктици всеки вторник и четвъртък. Тя представя всички научни проекти с видео, снимки и текстови материали, подготвени заедно с учените още преди заминаването им. Специалният кореспондент на БТА Емил Граничаров успя да вземе интервюта от някои от учените и на терен – по време на техните антарктически изследвания. За сп. ЛИК журналисти от БТА разговаряха с част от тях и след завръщането им, за да се проследи какви са резултатите от проучванията им на Ледения континент.

Изданието на БТА разказва за проектите на микробиолога и биотехнолог гл. ас. д-р Снежана Русинова, биолога Кирил Кандиларов, геолога гл. ас. д-р Ралица Събева, физика инж. Цветан Паров, биолога доц. Тихомир Стефанов, морския геолог доц. д-р Райна Христова, специалиста в областта на хидробиологията доц. Любомир Кендеров, ихтиолога и хидробиолог проф. Елиза Узунова, музиковеда Марина Великова, доктора по електроника Петър Сапунджиев, биохимика проф. д-р Албена Александрова и медика доктор Атанас Пелтеков. Сред интервютата с учените може да се открие информация как се отразява промяната на климата на Ледения континент, налага ли се на рибите да ядат микропластмаса и как се отразява дългото пътуване в океана върху човешкия организъм и емоции. 

В рамките на 32-рата антарктическа експедиция, която се проведе в края на 2023 г. и началото на 2024 г., успешно беше завършен и строежът на основната сграда на новата модерна научна лаборатория на българската база на остров Ливингстън. Това се случи благодарение помощта за доставката на материали от българския военен научноизследователски кораб „Св. св. Кирил и Методий“. За новата лаборатория проф. Пимпирев казва, че се строи така, че да може да се ползва и през 22-ри век. 

„Разбирах какво търсят учените на Антарктида – съвършеното знание за бъдещето на човека. Него търсят от 1988 г. насам и българските учени вече 32 антарктически експедиции до българската антарктическа база „Свети Климент Охридски“, която се намира на 13 800 километра от българската столица София на полуостров Хърд на българското крайбрежие на вътрешния залив Емона, който е част от Южния залив на остров Ливингстън от Южните Шетландски острови“, пише във въведението на броя генералният директор на БТА Кирил Вълчев. „България е сред 29-те страни, които съгласно Антарктическия договор участват в управлението на континента, който може да се окаже новата земя с новото небе за човечеството“, допълва той. В своя текст Вълчев споделя моменти от участието в три антарктически експедиции и разказва за откриването в началото на годината на национален пресклуб на агенцията в българската база на остров Ливингстън. 

„В Антарктика ме отведе професията“, пише за читателите на ЛИК инж. Йордан Йорданов – участник в 18 български антарктически експедиции и член е на Управителния съвет на Българския антарктически институт. Той разказва историята на „българския дом в Антарктика“ – базата „Свети Климент Охридски“ и как тя се е развивала през десетилетията. „С годините настъпват видими промени в начина на живот на хората на Антарктида. Навлиза напредъкът на науките и технологиите“, посочва авторът. 

„В света никой не прави наука сам“, казва в интервю за изданието проф. Христо Пимпирев, ръководител на 32-рата антарктическа експедиция и доайен на българската антарктическа програма. „Наука в Антарктида не може да се прави, без да е логистично осигурена: тоест да имаме функционираща полярна база и да хора, които да осигуряват учените в тяхната работа по трудните ледени терени извън базата“, допълва ученият. По думите му „има симбиоза между учени и логистици, което е изключително важно за успешния край на всяка антарктическа експедиция“.

„Екипажът на НИК 421 се включи активно в подпомагането на научните проекти със своята креативност“, споделя капитанът на военния научноизследователски кораб „Св. св. Кирил и Методий“  Николай Данаилов. „Със сигурност в направление „Научни проекти“ ние успяхме да предложим нашата военна креативност, за да може да осигурим всичките научни проекти. Естествено, научната апаратура, която беше на борда, способства за това те да бъдат изпълнени. Но пак това, че екипажът е военен, наложи своята креативност, тъй като ние трябваше да способстваме в това да усъвършенстваме различните изделия, така че да бъдат използвани максимално“, допълва капитанът.

Флотилен адмирал Боян Медникаров, началник на Висшето военноморско училище „Никола Йонков Вапцаров“ във Варна, заявява в интервю за списание ЛИК, че „НИК 421 оправдава многократно финансовата инвестиция за закупуването му“. „Това е изключително уместна целесъобразна инвестиция, направена в една национала научна инфраструктура“, допълва той.

В корабния дневник на БТА и списания ЛИК могат да се прочетат и любопитни истории от плаването, като например как в новогодишната нощ НИК 421 взема участие в операция по оказване помощ на бедстващата моторна яхта El Doblon на подходите на пролива Дрейк. Или как български полярни геолози попадат на останки от разбил се през 1976 г. самолет от Аржентинските военноморски сили, които екипажът на НИК 421 отнася в Аржентина и получава специални благодарности за това. 

Списание ЛИК вече е със свободен достъп и може да бъде изтеглено в електронен формат от интернет страницата на БТА. Броят, посветен на българската наука на Антарктида, можете да откриете на следния линк - https://www.bta.bg/bg/lik-magazine.

/ТС/

news.modal.header

news.modal.text

Към 10:35 на 22.07.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация