Писателят трябва да бъде също и читател, каза пред БТА Иван Димитров, който проведе лекции по творческо писане във Варна в рамките на програмата „Собствена стая“ на Младежка фондация „Аморфа“. Неговата работилница бе посветена на писането на възкратки разкази, драматургичен диалог и монолог. Той имаше занимания и в Първа Езикова гимназия и Средно училище „Димчо Дебелянов“, където младежите са имали възможност да изпълняват различни творчески задачи.
Димитров сподели, че е насърчил младите хора да следят интервюта с големите имена на световната литература и да опознават опита им, за да черпят полезни идеи от тях. Надявам се, че това ще отключи интереса им и за запознаване с творчеството на авторите, каза той.
Следва пълния текст на интервюто с Иван Димитров:
Успяхте ли да разберете при своите работилници във Варна какво обичат да четат младите хора и за какво искат да пишат?
- Голяма част от младите хора възприемат писането като тип себеизразяване и не искат да се влияят в него от други автори. Дори и да четат някакви неща, те не ги ползват за своето творчество и това важи изобщо за пишещите млади. Затова мисля, че трябва да им обръщаме внимание, че писателят е на първо време читател, и то такъв, който чете тройно повече, отколкото пише. Надявам се да сме предизвикали интерес в това отношение с нашите занимания, тъй като, когато говоря с тях, неизменно им казвам, че най-доброто помагало, с което разполагаме, като пишем, са другите творци и опитът, който те ни споделят. Посъветвах ги да намират интервюта с писатели, особено в моментите, когато четат техни книги, за да измъкват повече информация как тече при тях процесът.
Някои от младежите, с които работих, споделиха, че харесват научна фантастика или любовни романи. Едно момиче беше чело книгата на Стивън Кинг за творческо писане, която е много добра.
Как подходихте към заниманията - конкретни теми ли им давахте да разработват?
- Да, давахме им задачи, защото смятам, че е твърде сложно за изпълнение, ако някой ти поръча просто да напишеш нещо. Мисля, че това затруднява и установените автори и те не биха могли да се запалят от такава задача. Случвало ми се е и на мен, когато режисьор на моя драматургия ме помоли „да пипна нещо“. По-лесно ми е, когато ми кажат конкретно искането си, което има точни параметри.
За трите занятия, които водих, избирах теми, които се старах да дадат възможност и за разговори за писането. Едната беше фокусирана върху сънищата на учениците, с конкретизиран стил на съчинението, и всички бяха заинтригувани от нея. Друга беше шеговита, например как ще преживеят един динамичен ден, ако сутринта си изпуснат телефона в тоалетната. Това го проиграхме и в училище „Димчо Дебелянов“, където учениците трябваше да съчиняват текстовете си в новинарски стил. С тях направихме и упражнение, в което всеки получи листче с различна тема и задача, например да пише с варненски диалект, или като таксиметров шофьор, който постоянно коментира шофьорските умения на другите, или да използва паразитната дума „естествено“. Като резултат чухме доста достойни текстове, макар че в началото някои бяха учудени или недоволни от задачите си. Чрез подобни конкретни примери се върши доста работа, защото те отключват интерес. Едно от децата беше работило по свой сън, който го травмира, и това показва, че писането може да ни помогне да преживеем по-добре нещата около нас.
Давахте ли им примери от литературата - какво би било полезно да четат?
- Да, точно такава посока им дадох с предложението да следят интервюта на писатели. Говорихме за автори, имащи похвати, които ползват редовно в работата си, и този инструментариум работи при тях. Няма двама еднакви творци и всеки открива нещата, които му вършат работа. Аз лично задължително препоръчвам, независимо дали за начинаещи или напреднали, списанието „Paris Review“, което от 50-те години на ХХ век публикува в специална рубрика интервюта с писатели с илюстрация страница от техен ръкопис. От тези материали може да се научи много. Има големи имена като Ърнест Хемингуей, Харолд Пинтър, Алън Гинзбърг, Едуард Олби, Харуки Мураками, Мишел Уелбек, Габриел Гарсия Маркес. Някои споменават похвати, които работят безотказно, сред които имам няколко любими. Надявам чрез тези интервюта да се отключи интерес у младите за запознаване и с творчеството на автори от такъв ранг.
Кога разбира един човек, че младежкият му порив да пише като себеизява прераства в това, с което иска да се занимава през своя живот?
- Според мен става с времето. Организирал съм доста литературни четения и съм следил хора, които постепенно отпадат от тези занимания. Ако човек поддържа интерес към писането, то става по органичен начин. Има хора, които винаги са искали да се занимават с това и идва преломен момент, в който решават дали да споделят творбата си със света, да търсят ли възможности за публикуване. Трябва да се приеме и фактът, че работим с редактори и нещата могат малко да се променят.
Вярно ли е, че поезията е по-спонтанно изкуство, а прозата трябва да се пише всеки ден с работно време?
- В писането всичко е относително. Има и доста работливи поети, които са много продуктивни. Когато човек се занимава с това редовно, той влиза в режим, търси вдъхновение и черпи от света около себе си. Прозата наистина е жанр, който изисква повече часове за писане, но и в поезията е така, там се отделя време за синтез и натрупване. От друга стана, и прозата не е задължително да се работи всеки ден. Има автори като Мураками, които стават в пет часа сутринта и пишат дълго. Има и такива, които казват, че отделят два часа, но ние не знаем колко редактират след това. Различен е Хавиер Мариас, към когото имам афинитет. Той твърди, че пише приблизително по страница, и то не всеки ден. При него нещата са флуидни, с поток на съзнанието. Той смята, че не бива да се връща назад да поправя текста си, защото не се случва така в живота, а отиграва ситуацията по някакъв начин.
Трябва ли писателите да бъдат любознателни, с широко отворени сетива за всичко около себе си?
- Да, човек трябва да наблюдава света. Не всички са енциклопедисти, не могат да се интересуват от всичко, от машиностроене да кажем, обаче от друга страна, Тери Пратчет споделя, че докато писал една от книгите си, чел много за влаковете и това му свършило добра работа. Тоест имаме любознателност, която не изглежда съвсем практична, но задейства някакви механизми, полезни за автора.
Иван Димитров е български писател, драматург и журналист. Носител е на национални и международни отличия, сред които наградата за поезия „София: Поетики“, има номинация за престижната Награда за литература на Европейския съюз за своя роман „Софийски дует“. Отличен е за драматургия във фестивала „HotInk at the LARK“ в САЩ, след което пиесата му е поставена в „New Ohio Theatre“. Редактор е в популярната медия за изкуство и култура „ВИЖ!“
Писателските работилници „Собствена стая“ срещнаха младежи от Варна още с поета Александър Христов. Идната седмица предстоят лекциите на литературния критик Антония Апостолова, а в края на месец ноември ще гостува поетесата Мария Гетова, съобщи на директорът на Младежка фондация „Аморфа“ Мария Баджакова.
/ХТ/
news.modal.text
