Войната е една гигантска манипулация, в която определни кръгове печелят от страданието на хората. Това каза в интервю за БТА писателят и преподавател Георги Бърдаров, който беше гост на Пролетния салон на изкуствата във Варна, за да представи последния си роман „Absolvo te”, носител на Европейската награда за литература. От издателството съобщиха, че през следващия месец на автора му предстои гостуване в десет града в Германия.
Бърдаров сподели, че книгите му са инспирирани от работата му като преподавател в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, където води лекции по етно-религиозни конфликти. Той е убеден пацифист и смята, че хората в същността си са еднакви, но се хвърлят в междуособици в резултат от манипулация. Като пример, който потвърждава думите му, той приведе Похода на надеждата, за който според него не се говори по медиите. В инициативата хиляди жени, близки на безследно изчезнали в арабо-израелския конфликт, извървяват пеша пътя от Северен Израел до Юдея в Палестина, като израз на общата им молба за мир. В похода участват еврейки, мюсюлманки и християнки, каза Бърдаров.
Ето какво каза още той пред БТА за причините и следствията от войните:
Може ли да се каже, че при войната в Украйна има по-цивилизовано отношение на човечеството в сравнение с Втората световна война?
- Не. Тази война, в която ежедневно се избиват и осакатяват хора, е пример за същите явления, които наблюдаваме и във Втората световна война. Насилието си е същото, параметрите не се променят. Това, че хората реагират малко по-адекватно е факт, но не е белег на цивилизованост, а на гонене на икономически, геополитически и геостратегически интереси. Не смятам, че с увеличаването на процента на образованите и културни хора по света и достъпа до повече информация намалява степента на насилие и жестокостта на военните конфликти.
Войната в Украйна също ли е плод на гигантска манипулация или е виновен един човек?
- Ясно е, че този човек, когото визираме, е виновен и никой не може да свали вината от него, но да субективизираме, казвайки, че войната се дължи на конкретна личност, както е при Адолф Хитлер, е абсурдно, тъй като много хора, кръгове и страни носят отговорност за нея. Този човек няма да бъде оневинен, но много други също носят вина и не може да я прехвърляме само върху един човек. Моето лично убеждение е, че всяка война е просто бизнес, разпределение на пазари, пари, ресурси. Хората умират, вярвайки че го правят за кауза, но такава няма. Кауза може да бъде единствено човешкият живот. От тази война в момента отново печелят определени кръгове под различна форма. Нас ни манипулират за каузата, която стои зад даден конфликт, но това са просто интереси и бизнес. Някой печели, но друг умира.
Кой печели сега?
- Не е ясно дали ще разберем това някога. Миналата година с моите студенти бяхме стигнали до лекциите за Втората световна война, когато започна конфликтът в Украйна и аз естествено прекъснах другото, защото всички се вълнувахме от събитията. Направих презентация с десетина слайда, за да ги коментираме и казах на студентите, че през юни пак ще ги погледнем, за да видим какво се е случило. Те отвърнаха, че дотогава войната ще е свършила, но аз ги предупредих, че няма да е така, въпреки че те са млади и вярват в това. На единия слайд съм написал, че знаем и ще знаем по-малко от десет процента за това, което предизвика тази война, кой носи отговорност и кой печели. Това са различни кръгове, свързани с енергоносителите и оръжията, но никога няма да разберем имена, истинските печеливши остават като някакви маски. Някой винаги печели от страданието на хората. Така е било и така ще бъде.
Сега, вече една година по-късно, отново ли нищо не сме научили?
- Няма как да научим, защото това е информация, до които имат достъп ограничен кръг от хора, ние никога няма да ги знаем. Може би след много години ще излязат архиви, както сега за Втората световна война, но и досега не знаем цялата истина за бивша Югославия. Не знаем кой е дал заповедта за блокадата на Сараево. Така и тук няма да научим. Ние като човечество се стресираме, когато се случи нещо, но после много бързо забравяме, както беше и с пандемията. Тогава все ме питаха в интервюта ще станем ли по-добри и емпатични, защото си помагаме повече. И тогава казвах, че това е в момента, но утре ще си бъдем същите. Така е и с всяка война и затова те се повтарят.
На какво се дължи това, че има хора, които дават живота си заради религиозни убеждения, които всъщност не се изповядват в религията им?
- Те също са плод на манипулация, тъй като убийството в името на Бог, е убийство на самия Бог. Няма религия, която да оправдава насилието в каквато и да е степен, за каквато и да е цел. Аз имам лекции за арабо-израелския конфликт и съм вадил профили на джихадисти от изследвания на хора, които се занимават с антитероризъм. От тях може да се направи конкретен разрез. В единия случай става дума за млади и необразовани хора, без надежда за бъдеще; в другия - за млади и образовани, но преживели насилие спрямо техни близки и жадни за отмъщение; в третия са млади и образовани, но генериращи омраза към Запада заради действията в Близкия Изток, които искат да върнат блясъка на халифата. Има различни профили, но всичко минава през манипулацията.
Може ли хората да се срещнат, при условие, че изкопаните пропасти са толкова големи?
- Културните разлики винаги ги е имало и ще ги има. Били са и по-големи – вижте европейците и индианците при завладяването на Америка. Аз съм водил много сериозни спорове с изключителни капацитети. Един от тях счита, че имаме различен код и няма цивилизационна плоскост, на която да живеем заедно. Аз вярвам в обратното, че всички сме еднакви. Има културни разлики, живеем при различни условия, но сме еднакви. Мога да дам пример от един филм, от който разбрах, че през 1953 г. в Корейската война е изпратен турски полк, в който е главният герой. Влизат в едно село, което е разрушено до основи и всички са избити, с изключение на двегодишно дете. Турчинът го осиновява и учи на Корана. В същността си ние нямаме разлики, един е човешкият род, останалото са културни вариации. Това е моята теза.
Тези истории за индивида, попаднал в цивилизационен сблъсък, ли печелят големите литературни награди?
- Не, всяка история, която е разказана добре, в която вярваш и си искрен, стига до хората. Може да направиш феноменален разказ и за листо, което пада от дървото. Най- важно е да си честен и искрен с читателя.
/АКМ/
news.modal.text
