site.btaГеорги Господинов: Малките истории за обикновените неща си струва да бъдат разказани

Георги Господинов: Малките истории за обикновените неща си струва да бъдат разказани
Георги Господинов: Малките истории за обикновените неща си струва да бъдат разказани
снимка: Мира Безус, БТА

„Мирисът ми на детството е свързан с липите и техният аромат след юнски дъжд. Най-запомнящи са безкрайните залези тук“, каза снощи в родния си Ямбол световноизвестният български писател Георги Господинов. След като беше удостоен с престижната награда „Премио Стрега Еуропео“ и се срещна с читатели и почитатели в Рим, Венеция, Берлин, Цюрих и други европейски градове, той посвети литературна среща-разговор и на ямболската публика. На срещата бяха представени три от книгите му, излезли през последните три години – романът „Времеубежище“ (2020 г.), литературните истории „В пукнатините на канона“ (2021 г.) и сборникът с разкази „Избрани истории“ (2022 г.).

„Преди 10 ноември 1989 г. и падането на „Желязната завеса“ ние много дълго убеждавахме себе си, че нашата литература просто е неконвертируема и не се разбира на запад. Романът на Георги Господинов „Времеубежище", както и "Физика на тъгата" показаха нещо много важно – за да те разбират, просто трябва да пишеш разбираемо за всички, конвертируемо. И неслучайно действително предизвикаха „бум“ и докоснаха съзнанието и душата на всички онези, които четат“ – с тези думи ямболският писател и носител на редица литературни награди Христо Карастоянов откри срещата.

 „Времеубежище“ – случайни пророчества и истории за паметта

 „Времеубежище“ е книга, писана в продължение на три години преди пандемията от COVID-19, но съвсем случайно се оказва пророческа, обясни Георги Господинов. По думите му, тя е писана за друг вирус – този на миналото.

„Когато пишех книгата не подозирах, какво ще се случи. Романът излезе в първите дни на локдауна. Затвориха всички книжарници и хората си поръчваха книгите директно по пощата. Тогава помолих разпространителите да ми изпратят списък, къде е поръчана книгата. Чуден е тоя списък – от селата Градище и Росен у нас до градовете Цюрих и Мюнхен зад граница. Беше много хубаво да видиш, как ние не пътувахме, но книгите пътуваха. Това може би е един по-добър вариант на света, защото книгите не правят поразии“, пошегува се Господинов.

Той допълни, че много се е чудил дали да включи последната глава в книгата си. Не е предвиждал, че и тя ще се окаже „дежа вю“.

„В нея става дума за една армия и възстановка на първия ден на Втората световна война. Армия в реални размери, каквато е била на 1 септември 1939 г., е разположена по границите на Полша и само чака сигнал. Разбира се, това би трябвало да е честване на Втората световна война. Някакъв куршум обаче избухва, танковете влизат в страната и започва Трета световна война. И когато на 24 февруари се случи това с войната в Украйна, един приятел ми се обади и ме попита, какво съм направил“, разказа още Господинов.

Книгата е за повторимите неща от историята и урок против зациклянето в тях.

 „Ние си мислим, че нищо никога не се повтаря, а всъщност е обратно на това, което Хераклит казва, че никой не може два пъти да влезе в една и съща река. Особено в последните 30 години, постоянно ни се случва да влизаме в една и съща река. Всеки път, уж се парим, а всеки път не разбираме от какво сме се опарили. Йосиф Бродски казва, че бъдещето е пропаганда, но миналото също може да бъде пропаганда“, допълни Георги Господинов.

„Времеубежище“ е и за паметта, за която ние не си даваме сметка. Паметта, която се учи и не се дава даром. Паметта, която не е нещо абстрактно. Паметта, която носят телата ни – и за доброто, и за лошото.

 „Помня първите протести след промените през 1989 г. Тогава бях студент на 21 години. Вървяхме с моя съкурсник и усещахме, че нямаме памет в телата си, как се движи протестиращият човек. Дотогава ние имахме памет само за манифестиращия човек. Трябваха ни месеци ходене по онези павета, за да усетим, че страхът от телата ни си тръгва. Приятели в Германия ми казваха, че 15 – 20 години след падането на Стената, когато погледнат някой, който се движи, могат да разберат, от коя нейна страна е живял – източната или западната“, сподели още той.

„В пукнатините на канона“ – академичност и малки истории от лексикона

Появилата се миналата година книга „В пукнатините на канона“ само на пръв поглед е чисто академична, според Христо Карастоянов. По думите му, в нея Георги Господинов умело „съживява“ някогашния Ямбол – с авангардизма, футуристичното списание „Кресчендо“ и Кирил Кръстев.

„Тази книга показва, че България не е била тъмното петно на Европа в литературно отношение. Показва, че в България е вряло и кипяло, и то главно през 20-те години на миналия век, но не само. Аз мечтая и тази книга да бъде преведена и издадена във всички европейски страни“, каза Карастоянов.

Георги Господинов допълни, че в нея е изследвал задълбочено и лексиконите – с леко наивистичните въпроси, но и даващи отговори, отвъд ограниченията на заобикалящата реалност и системата някога. „Такива малки неща, пукнатини, какъвто е лексиконът, са много важни за да имаме образа си оттогава“, каза още той.

Според него една малка история от някой, отключва друга малка история у друг. Малките истории за обикновените неща си струва да бъдат разказани. „Те вървят срещу официалната памет и идеологиите, които обичат колективни истории. Слава Богу, човек е същество, направено от детайли, от всекидневие, от подробности“, допълни Георги Господинов.

След срещата, продължила около два часа, пред зрителната зала на Общината в Ямбол се изви дълга опашка за автографи. Георги Господинов успя да скъси още повече дистанцията, не само чрез творчеството си. Докато подписваше книгите, той с внимание и търпение изслушваше още „малки истории“ на всеки от своите съграждани.

/ГИ/

news.modal.header

news.modal.text

Към 20:35 на 08.08.2022 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация