site.btaГеорги Господинов и Биляна Курташева представиха в Ямбол книгата „Вирхов блус“ на поетесата „бунтарка“ Мария Вирхов

Георги Господинов и Биляна Курташева представиха в Ямбол книгата „Вирхов блус“ на поетесата „бунтарка“ Мария Вирхов
Георги Господинов и Биляна Курташева представиха в Ямбол книгата „Вирхов блус“ на поетесата „бунтарка“ Мария Вирхов
Снимки: БТА, Мира Безус

Георги Господинов и Биляна Курташева представиха в Ямбол книгата „Вирхов блус“ на поетесата „бунтарка“ Мария Вирхов – Маша. Изданието излезе на книжния пазар през 2021 г., когато се навършиха 10 години от смъртта ѝ. В него са събрани нейна поезия и преводи. Някои от творбите за първи път излизат в антологията. Съставител и редактор на „Вирхов блус“ е Биляна Курташева.

„Вирхов е повече от име, Вирхов е парола за бунт, взрив в подмолите на езика, блус и пънк, футуризъм и дада – всичко в едно, както беше възможно през 90-те. Нейните текстове имат способността да ни надвесят внезапно над ръба на поносимото и позволеното“, е записано в предговора на книгата.

Георги Господинов разказа за първите им срещи с Мария, с която заедно са „мерили“ ямболските улици като деца и за общото им пробуждане към литературата. По думите му градът без големи атракции прави хората поети, защото те оставя на въображението. 

„Мисля, че заедно станахме поети тъкмо в Ямбол. Разбира се, на мен ми е много трудно да говоря, но всички тук трябва да преодолеем това и да си говорим естествено, както естествено тя действаше и говореше. Маша беше непредвидима, неочаквана, странна. Познавахме се още от 10 – 11-годишни. Тогава започнахме да се срещаме с големия ямболски писател Георги Братанов. Заедно слушахме музика и имахме един спор – Владимир Висоцки или Булат Окуджава. Мисля, че това беше типично за цялото ни поколение. Тя харесваше Окуджава повече, а аз – Висоцки“, разказа той.

Млади театрали от местната школа „Палечко“ представиха четене на част от стиховете на Мария Вирхов. Прозвуча и изпълнение на китара на любима нейна песен на Ник Кейв. 

„Всъщност тя страшно много щеше да хареса на младите хора днес, които не я познаваха, защото беше по-радикална, по-различна“, допълни Георги Господинов.

Според литературния критик Биляна Курташева, Мария Вирхов е майстор на странните филологически игри, със страхотен ритъм, не само в поезията, а и в прозата – изненадващи, напълно нови и носещи авангарда от края на 80-те години на миналия век и пънк поколението. 

„Самото ѝ поетическо име – Вирхов е едно стихотворение в миниатюра. Срещата ѝ с това име е едно от най-големите чудеса, които естествено и така почти случайно стават около Маша. Не знаем точно, дали то я намира или тя го намира, но се случва докато Маша пилигримства из Русия и стига чак до Тюлмен на първия пънк фестивал, с руска група, на която е беквокал. След това се връща в Ленинград, където също живее в кипящи от хора и случвания неща. Там някъде от Мария Стефанова става Мария Вирхов. Но отново можем само да гадаем за това име“, разказа още тя.

По думите ѝ Павел Голдин, който съставя предговора на стихосбирката на руски език „Никомея“ на Мария Вирхов, също много мъдрува върху името ѝ. Той го свързва с любопитната история за живелия в края на 19-ти век в Берлин патоанатом Рудолф Вирхоф, създал там съществуващия и до днес музей на патоанатомията.  

„Идеята е, че тя е своеобразен патоанатом спрямо езика. Прави непрекъсното едни неочаквани, диагонални срезове и след това съшива някакви нови франкенщайнови думи и ритми“, обясни още тя. 

„Маша може да ти покаже ужаса директно, за малко. Може да отвори някаква врата, да погледне ужаса, да му се изплези, а след това да затвори вратата и да се засмее. Това е за мен Маша – тази, която можеше да отвори вратата и после да продължи напред“, каза Георги Господинов. 

Според Биляна Курташева този том е първи опит да съберем и си върнем изгубената Мария Вирхов, един от най-мощните и трагични гласове в българската поезия.

 

Мария Вирхов (1969 – 2011) е авторка е на стихосбирките „Жълта поезия“, „Вятърът мъртъв език“ и „Танци“. През 2010 г. в Москва излиза на руски стихосбирката ѝ „Никомея“. Превежда от руски и английски текстове на Хлебников, Манделщам, Маяковски, Янка Дягилева, Павел Голдин, Ник Кейв, Том Уейтс, Дейвид Боуи. Има и три значими театрални превода от руски, реализирани на сцена от Явор Гърдев – „Чайка“ на Чехов, „Верона“ на Алексей Шипенко (Народен театър, 2000 г.) и „Руска народна поща“  на Олег Богаев (Театър на българската армия, 1999 г.).

/ТС/

news.modal.header

news.modal.text

Към 05:33 на 05.10.2022 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация