site.btaПисателят Джон Дос Пасос, роден преди 130 години, създава мащабна социална панорама на Америка от първата половина на ХХ век

Джон Дос Пасос, определян от изследователи от Oxford Research Encyclopedia of Literature като един от радикалните новатори в американския роман на ХХ век и ключова фигура на литературния модернизъм, е роден на днешния ден – 14 януари, преди 130 години, в Чикаго, щата Илинойс.

С мащабните си социални романи и експериментални повествователни техники Дос Пасос се утвърждава като един от най-влиятелните писатели на поколението, оформено от травмата на Първата световна война, се посочва в The New York Review of Books по повод трилогията му U.S.A.

Писателят произхожда от заможно и образовано семейство. Баща му е известен адвокат с португалски корени, а майка му – културна и независима жена. Джон се ражда като извънбрачно дете на двойката, която по-късно сключва брак. Детството му преминава между САЩ и Европа. Посещава Франция, Англия, Италия, Гърция и Близкия Изток. Това формира ранния му интерес към литературата, изкуството и политиката. Получава елитно образование, завършва Харвард през 1916 г., където се насочва към писането и журналистиката.

По време на Първата световна война Дос Пасос служи като шофьор на линейка и санитар във Франция. Това оставя дълбок отпечатък върху мирогледа му. Натрупаният опит се превръща в основа на „Трима войници“ (1921). „Енциклопедия Британика“ описва творбата като „горчив антивоенен роман“, който се откроява със своя реалистичен и критичен образ на Първата световна война. Книгата носи на Дос Пасос първото широко признание в литературните среди. 

През 20-те и 30-те години Дос Пасос е активен журналист, пътува из Европа, Латинска Америка и Съветския съюз, следи отблизо социалните конфликти на времето и поддържа връзки с леви интелектуални кръгове. В 1930-те г. работи в комисията Дюи - обществена група, разследваща обвиненията срещу Троцки на Първия московски процес (1936). Участва като доброволец в Гражданската война в Испания (1936-1039), пише „Литературен свят“.

Стремежът му е литературата да бъде социално ангажирана, да показва не отделния герой, а механизмите на обществото, властта и капитала, посочва онлайн изданието The Rumpus.

Най-големият му проект е трилогията U.S.A., която включва романите The 42nd Parallel, 1919, The Big Money. Трилогията е замислена като панорама на американския живот през първата половина на ХХ век. Произведението съчетава класически разказ с документални колажи, биографии на реални личности и откъси, изградени като поток на съзнанието, които предават субективните впечатления на автора от историческите събития. Това превръща трилогията не просто в роман, а в „литературен архив на Америка“, според Oxford Research Encyclopedia of Literature.

Особено място в творчеството на автора заема романът „Манхатън“ (1925). Той представя Ню Йорк като жив, задъхан организъм. Чрез фрагментарен разказ, вътрешни монолози и монтажен принцип Дос Пасос изгражда образа на мегаполиса като символ на модерния капиталистически свят, пише академичното издание De Gruyter.

Личният живот на писателя е белязан от нестабилност и финансови трудности, особено в по-късните му години, когато политическите му възгледи се отдалечават от левите идеи, донесли първоначално популярност на творчеството му. Промяната в политическата му позиция води и до частично отчуждение от литературния елит, което допринася за спада на интереса към него след Втората световна война, отбелязват изследователи от Oxford Research Encyclopedia of Literature.

Първият брак на Дос Пасос завършва с развод. От втория си брак има дъщеря – Пени Дос Пасос. Семейният му живот е белязан от парични проблеми и раздели заради честите му пътувания, но той поддържа близки отношения с дъщеря си.

Френският философ и писател Жан-Пол Сартър в свои критически текстове от края на 30-те години на ХХ век, публикувани в La Nouvelle Revue Française и по-късно включени в сборника Situations I, определя Джон Дос Пасос като най-значимия американски писател на своето време и подчертава социалната острота на неговата проза. Сартър подчертава способността му да показва как капиталистическото общество превръща човешките съдби в безлични механизми.

Джон Дос Пасос умира на 28 септември 1970 г. в Балтимор, щата Мериленд, оставяйки богато литературно наследство - четирсет заглавия в различни жанрове, от които петнайсет романа. Творчеството му и днес е предмет на нови интерпретации и академични дебати. Изследователите му обаче са единодушни, че той се стреми литературата да отразява истинския живот, да разобличава несправедливостите и да предлага социален анализ, а не просто развлечение.

Наред с експерименталните си романи, Дос Пасос завещава на читателите си и редица есета, стихове, пиеси, пътеписи, социологически статии и журналистически текстове. Книгите му продължават да влияят на писателите и читателите с детайлната, критична картина на американското общество от първата половина на миналия век.