site.btaЕвродепутатът Елена Йончева: Медийната свобода не е даденост, а ежедневна битка

Медийната свобода е битка: на всеки един журналист, на всяка една медия, по всяка една тема. Въпросът е, когато водим тази битка и се чувстваме застрашени, да видим, че има един медиен акт, който може да ни помогне в тази битка. Медийният акт няма да ни гарантира победата, но ще ни помогне да вървим по този път. Това каза евродепутатът Елена Йончева (ДПС, независим) за „ЕС право БГ“, подкастът на БТА, който разяснява как се приема европейското законодателство и как се прилага в България. Темата на интервюто бе Европейският акт за свободата на медиите – първият общоевропейски регламент, който цели да защити независимостта на медиите и журналистите в Европейския съюз (ЕС). Законът влезе в сила на 7 май 2024 г., но повечето от неговите разпоредби започнаха да се прилагат на 8 август 2025, а чл. 20-и ще влезе в сила на 8 май 2027 г.

Регламентът, по думите на Елена Йончева, която беше негов докладчик в сянка при дебатите в Европейския парламент, представлява „амбициозна рамка“, която за първи път въвежда общи правила за защита на редакционната независимост и медийния плурализъм във всички държави членки на ЕС.

Според Елена Йончева, която има поглед от две страни: като евродепутат, но и като дългогодишен журналист, три са ключовите елементи на Европейския акт за свободата на медиите. Първият е защитата от политическа намеса и ограничаването на използването на шпионски софтуер срещу журналисти. Регламентът предвижда пряка забрана за влияние върху редакционните решения, както и строги условия, при които могат да се правят изключения, свързани с националната сигурност и тежки престъпления.

Вторият важен елемент е прозрачността на медийната собственост и концентрацията на пазара. Актът въвежда изисквания за публично оповестяване на реалните собственици на медиите и за оценка на влиянието на големите сливания и придобивания върху медийния плурализъм. Елена Йончева отбелязва, че в регламента има и слаби места, тъй като част от мерките са препоръчителни и не са подкрепени с достатъчно строги санкции.

Третият основен аспект засяга отношенията между медиите и големите онлайн платформи. Европейският акт за свободата на медиите въвежда специален режим за медийното съдържание в платформи като Meta, YouTube и X, включително задължение за предварително уведомяване при премахване на съдържание и възможност за приоритетно разглеждане на жалби.

Дебатите по приемането на Акта за свободата на медиите в Европейския парламент бяха трудни, посочи Елена Йончева. Споровете, по думите ѝ, често са били между национални делегации, а не между политически групи, като най-острите разногласия между страни от Западна и Източна Европа са се откроили по темата за националната сигурност и допустимостта на наблюдение над журналисти.

Европейският акт за свободата на медиите е все още във своя ранен етап на прилагане. Затова по думите й въздействието му върху редакционната независимост, върху това как работят медиите, как се чувстват журналистите относно тяхната журналистическа свобода, засега е неясно. „Смятам, че е твърде рано да се даде категорична оценка. Засега законът изглежда по-скоро като добра рамка“, посочи евродепутатката.

„Медийният акт има амбицията да се противопостави действително на разпространението на дезинформация. Има амбицията максимално да намали държавния контрол, политическия контрол върху медиите, да намали спада на загубата на журналистическа независимост, включително в редица държави в Европейския съюз“, изтъкна Елена Йончева.

По повод прилагането на Европейския акт за свободата на медиите в България Йончева посочи, че процесът по привеждане на националното законодателство в съответствие с регламента все още не е приключил. Тя подчерта необходимостта от по-ясни правила за защита на журналистите, по-строг контрол върху използването на специални разузнавателни средства и по-голяма прозрачност на собствеността на медиите.

„Законът изисква пълна прозрачност на реалния собственик, не само на номиналния, трябва действително да има пълна прозрачност чия е собствеността“, посочи Елена Йончева. При концентрация, според нея, трябва да има оценка за плурализъм. „В България това все още е голям проблем. Много медии са собственост на офшорни компании, свързани фирми или непрозрачни холдинги. Нужни са нови стъпки, например електронен публичен регистър -  на реалния собственик, не само на номиналния - на всички медии. Трябва да има задължение за ежегодна актуализация. Трябва да има санкции при укриване, глоби, спиране на лиценза“, изтъкна Елена Йончева.

Гледайте целия разговор с нея в Ютуб

Слушайте в Спотифай и Саундклауд 

Следете и рубриката „ЕС право БГ“ 
По темата „Европейският акт за свободата на медиите“ прочетете и интервю с председателя на СЕМ Симона Велева