site.btaПредизвикателствата и възможностите за подкрепа на малкия и средния бизнес у нас в условията на еврозоната бяха обсъдени на дискусия в София

Предизвикателствата и възможностите за подкрепа на малкия и средния бизнес у нас в условията на членство в еврозоната бяха обсъдени на кръгла маса в София.

Организатори на дискусията са Стратегическият институт за национални политики и идеи (СИНПИ) и Министерството на икономиката и индустрията. Тя беше открита от министъра на икономиката и индустрията Петър Дилов.

Председателят на Комисията по икономическа политика и иновации в парламента Петър Кънев акцентира на необходимостта от реални действия за подпомагане на малките и средни предприятия у нас, както и на микробизнеса. 

При това правителство и този парламент се случват две неща, които не могат да бъдат отречени - Шенген и еврозоната, каза Кънев.

В еврозона или без еврозона проблемите на микробизнеса, на малкия бизнес стоят, посочи Кънев. По думите му причина за това не е Брюксел и добави, че никой не ни пречи да си решим вътрешни проблеми. Според Кънев нещо трябва да започне да се прави, тъй като години наред се говори, а няма решение по проблеми за тези бизнеси, свързани например с патентен данък, срокове за присъединяване към електрическата мрежа за получаване на разрешително за строителство, намаляване на административна тежест.

Малките и средните предприятия могат някак си да се оправят в тази сложна бюрократична система, но микропредприятията са нещо, което е абсурдно, каза Кънев, отбелязвайки, че въпросът за тях се поставя години наред в икономическата комисия и до този момент няма развитие. Той посочи, че микропредприятия у нас (предприятия до 9 човека) са 440 000 и ако се сметне, в тях работят общо 748 000 човека или в едно микропредприятие работят 1,7 човека. Това е малкият бизнес, това са гаражите, ресторантчетата, в които работят почти 800 000 човека и всяка една такава микрофирма трябва да отговаря на всички условия, на които отговарят малките и средни фирми, отбеляза той. В тази връзка Кънев каза, че една от първите му задачи, когато преди години е председател на икономическа комисия, е да се види какви документи са необходими за една микрофирма и да се направи опит да бъдат минимизирани.

Кънев посочи още, че малкият бизнес у нас е в същата ситуация и добави, че това са 24 000 предприятия. Той цитира данни за заетостта в малкия и среден бизнес по региони -  най-много заети има в Югозападния регион или в Южна България работят 1 600 000 души, а в Северна България - 580 000 души като по думите му се вижда как България е "отрязана" от Стара планина на две.

Председателят на УС на СИНПИ Калоян Паргов каза, че е важно да се обсъдят ползите, ефектите и рисковете, които стоят пред българския бизнес след 1 януари 2026 г. Паргов посочи, че те са на различни нива и са свързани например с инфлационни рискове, ниво на конкурентоспобност на малкия и средния бизнес. Важни теми, по които трябва да се търсят решения, са също регионалните дисбаланси в страната, кадровото обезпечаване, нуждата от професионални кадри, демографията, административната тежест за бизнеса, посочи Паргов.

Даниела Везиева, бивш служебен министър на икономиката и индустрията, която беше модератор на дискусията, посочи, че въпреки, че имаме доста добри практики, системните предизвикателства и структурните слабости на нашите малки и средни предприятия ще ни накарат да направим цялостна политика, която да подпомогне бизнеса в прехода към еврозоната и в рамките на еврозоната.

Тя цитира данни от европейски доклади, които показват, че малките и средни предприятия в България изостават спрямо тези в еврозоната. Според тях българските малки и средни предприятия представляват над 99 процента от общите фирми и икономика на страната и осигуряват 75 процента от заетостта у нас. В същото време показваме производителност на труда при малки и средни предприятия над два пъти по-ниска от средната за ЕС. Данните показват още, че малко над 10 процента от малките и средни предприятия у нас се считат за иновативни спрямо 30-40 процента от тези в еврозоната, както и че само 18 процента от тези предприятия в България продават онлайн спрямо над 35 процента от тези в еврозоната. 

Показателят, по който се сравняват малки и средни предприятия у нас с еврозоната са дигитализация - тя е доста ниска, иновационната активност - която е изключително слаба, ограниченият достъп до пазари и до финансиране, скромният мащаб на българските малки и средни предприятия в рамките на глобалното позициониране, каквото европейските предприятия представляват в голяма форма, отбеляза Везиева.