site.btaВъзможностите и предизвикателствата пред прилагането на новата директива на ЕС за енергийните характеристики на сградите обсъдиха експерти

Какви са възможностите и предизвикателствата пред прилагането на новата директива на Европейския съюз (ЕС) относно енергийните характеристики на сградите обсъдиха експерти на кръгла маса по време на форума "Green Transition Forum 5.0: Конкурентоспособност и иновации в страните от Централна и Източна Европа (ЦИЕ)" в София.

Събитието е организирано за пета поредна година от "Грийн транзишън форум" (Green Transition Forum) и Dir.bg в "София Ивент Център" (Sofia Event Center). БТА е медиен партньор.

Славчо Нейков, член на Комисията по стратегическо прогнозиране, каза, че директивата залага твърде много задачи за твърде много играчи – държавни институции, местна власт, бизнес, анализатори, наука, неправителствения сектор. "Става дума за една многопластова директива и въпреки че все още има срокове в аванс, в енергетиката те минават много бързо", отбеляза Нейков.

Изпълнителният директор на Агенцията за устойчиво енергийно развитие (АУЕР) Ивайло Алексиев припомни, че директивата за енергийните характеристики на сградите е част и подпомага директивата за енергийна ефективност, като и двете имат отношение към директивата за енергията от възобновяеми източници. 

Алексиев посочи, че едно от първите изисквания е приетата дългосрочна стратегия за обновяване на сградния фонд да се превърне в национален план за саниране на сгради. Този план изисква много повече детайлност, информация, анализи и конкретни стъпки, подкрепени с конкретни източници на финансови ресурси, как ще бъдат реализирани тези мерки, коментира Алексиев. Той допълни, че като част от плана е необходимо да бъдат включени и прогнозите, свързани с минималните стандарти за енергийни характеристики на нежилищните сгради, както и траектория за обновяване на жилищния сграден фонд.

По думите на Алексиев системата за сертифициране на сградите не се променя революционно, така че остава в действие с някои минимални допълнения за това, какво още е необходимо да бъде включено в сертификатите. Определянето на минималните енергийни характеристики е свързано с доста аналитична работа, която следва да се извършва периодично, на около четири години. То е свързано с все по-голямото повишаване на изискванията към строителния бранш, обясни Алексиев. 

Изискванията са с различни срокове за тяхното прилагане и са различни като срокове за жилищните и нежилищните сгради, посочи Алексиев.

Той подчерта, че минималните стандарти и траекторията на обновяване няма пряко да се отразят на бизнеса, "по-скоро това е план как държавата ще подкрепя, подпомага и насърчава сградния фонд да върви в правилна насока, така че до 2050 г. да бъде емисионно неутрален", каза експертът.

По думите на Алексиев сред предизвикателствата е всички нови сгради трябва да са проектирани така, че да има оптимален потенциал за генериране на слънчева енергия, като първият срок в тази насока е 31 декември 2026 г. за новите обществени и нежилищни сгради, по-големи от 250 квадратни метра.

В директивата има също много изискания към техническите сградни инсталации, които трябва да имат системи за управление и автоматизация и да позволяват комуникация със свързани технически сградни инсталации и друго оборудване в сградата. Изисквания има и за определен брой зарядни точки и паркоместа във връзка с бъдещо изграждане на зарядни точки. Въвежда се насърчаване на зарядни устройства, които могат да комуникират и да бъдат двупосочни, обясни Алексиев.

По думите му целта е сградата да може да работи като синхронизиран механизъм с мрежите, към които е включена.

Алексиев отбеляза, че към това се добавят кадрите, които трябва да бъдат подсигурени, обученията, които трябва да бъдат направени, като не на последно място е и необходимото финансиране.

Членът на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) Таско Ерменков посочи, че КЕВР може да съдейства за изпълнението на директивата най-вече с регулаторни, пазарни, информационни механизми, както и координация с другите институции. По-конкретно можем да допринесем, като стимулираме инвестиции в енергийна ефективност, коментира Ерменков.

Според него, за да говорим за инвестиции в енергийна ефективност, те трябва да отговорят кумулативно на четири изисквания. На първо място това е намаляване на енергийната интензивност на сградния фонд. Второто е това намаляване да не доведе до намаляване на енергийния комфорт, а до неговото увеличаване. Освен това е важно мерките, които се финансират, да бъдат откупувани от спестените средства за енергия. За да може това да се случи, срокът на откупуване на всяка мярка не трябва да надхвърля жизнения цикъл на сградата, подчерта Ерменков.

По думите му КЕВР може да помогне също за насърчаване на децентрализираното производство на енергия, най-вече чрез намаляване на административната тежест. Ще съдействаме и на законодателната власт за създаването на регулаторни рамки за енергийни общности и проактивни потребители, посочи Ерменков. Той допълни, че целта на директивата е устойчива политика, която да доведе до модерен сграден фонд в държавата.

Представителят на КЕВР каза още, че е важно чрез тарифни и пазарни мерки да се насочат дружествата към подобряване на мрежовата инфраструктура и цифровизацията, защото без тях не би било възможно управление на енергопотреблението с цел постигане на нулеви емисии в общност. Цифровизацията на мрежите, освен че е важна за постигане на целите на директивата, е задължително условие за либерализацията на пазара на електроенергия, защото само по този начин можем да постигнем така наречените овластени потребители, посочи той.

"Говорим за предизвикателства, но ние предпочитаме да ги разглеждаме като възможности", каза управителят на "ЕнЕфект Консулт" Станислав Андреев. По думите му в новата директива няма нищо радикално ново. Въпросът е по-скоро какво искаме да постигнем – дали да излъжем Европейската комисия, че сме много изрядни, или значително да подобрим сградния фонд, с който разполагаме, смята Андреев.

Според него не се използва максимално ефективно потенциалът, с който страната ни разполага за постигане на по-висока енергийна ефективност. Той изказа мнение, че процесът на енергийно обследване може да се съкрати многократно, което би подобрило процеса на сертифициране и би го направило по-масов.

Според анализатора по енергетика и климат в Центъра за изследване на демокрацията Калина Цолова препоръки има, стъпките са ясни, това, което липсва към момента, е воля тези промени да бъдат приети.

Директивата е широкоспектърен документ, който засяга както енергийните общности, така и енергийната бедност, отбеляза Цолова. Тя цитира данни от 2021 г., според които 46 процента от сградите в България са необитаеми. Така че говорим за сгради, но имаме сграден фонд, който почти наполовина е празен. В тази връзка таргетираното обновяване на сградите следва да бъде на база данни. Тук идва ролята на местната власт, посочи Цолова, допълвайки, че това, което липсва, е дигитализацията.

Славчо Нейков каза в заключение, че в сградите има огромен потенциал за намаляване на енергийното потребление. Той изказа мнение, че трябва да се предприемат действия за привличане на частно финансиране, защото иначе задачата е непосилна.