Загубите на вода по мрежата и намаляването на количествата на подпочвени води са основни проблеми за водоснабдяването на населението. Около това мнение се обединиха учени по време на кръглата маса "Безводие и предизвикателства пред водоснабдяването", организирана от Университета по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ).
Доц. Галина Димова от УАСГ посочи, че водоснабдителните системи в България са много стари, което се отразява на качеството на питейната вода. Ако питейната вода не отговаря на нормативните изисквания, това е форма на скрито безводие, която може да доведе до трайно увреждане на здравето на потребителите, отбеляза тя.
По думите й средно авариите на 100 км мрежа са около 60 броя, като варират в различните места на страната.
Доц. Димова посочи, че загубите на вода са пряко свързани с управлението на налягането в мрежата. Там, където има добро управление на налягането, загубите на вода са с най-нисък процент, обясни тя.
Според нея липсва ефективен мониторинг и контрол над водните количества, като едва 44 на сто от водоизточниците имат водомери. Тя обърна внимание и на липсата на ефективен мониторинг на качеството на питейната вода, като обясни, че лабораториите, които могат да измерват нормативно определените показатели съгласно европейското законодателство, се броят на пръсти.
Доц. Димова определи като проблем и слабото взаимодействие между науката и бизнеса.
Тя изтъкна още, че един от тревожните фактори е намаляването на населението. Този фактор е важен за ВиК операторите, защото намаляващото население означава по-малко приходи, но при прогресивно нарастващи разходи за поддържка на системата, за енергийни нужни и за осигуряване на качеството на водата, каза тя.
Според нея в населените места с малко жители не може да се осигури финансовото покритие на ВиК услугата.
Проф. Димитър Аличков от УАСГ посочи, че загубите на вода са около 60 на сто и на дневен ред стои въпросът доколко и за колко време може да се реши този въпрос ефективно.
Според него проблемът е още по-сериозен през летните месеци, когато в малките населени места водата се използва и за напояване.
Според Марин Иванов от Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ) се наблюдава намаление на захранването от подземни води, като това се отразява пряко на някои региони като Добруджа, където за водоснабдяване се разчита основно на подземни води. През 2023 г. и 2024 г. тенденцията на намаление на подпочвените води продължава, като той.
По думите на доц. Лили Бочева от НИМХ засушаването през тази година не е толкова голямо, колкото 2023 г. и 2022 г., и няма драстично намаление на количествата на валежите.
/ВЙ/
news.modal.text
