site.btaКато част от Европейската блокчейн асоциация, ПАН Блокчейн Асоциация ще участва активно в процесите около цифровото евро

Новоучредената ПАН Блокчейн Асоциация (PAN Blockchain Association) се обяви за открито сътрудничество и активен диалог с Комисията за финансов надзор (КФН), Националната агенция за приходите (НАП), Българската народна банка (БНБ) и Министерството на финансите (МФ) при подготовката и внедряването в българското законодателство на европейския Регламент относно криптоактивите (MiCA). Крайният срок за това е 31 декември 2024 година. Засега от КФН са заявили готовност за обединяване на усилията по работата за готвената наредба. С регулацията се цели узаконяването на всички в сектора, които се занимават с крипто активи, така че крипто вече да не е лоша дума, а да означава нови дигитални финанси и всичко това да бъде напълно законно и лесно за използване в България. Това каза в интервю за БТА Евгени Нончев, съосновател на ПАН Блокчейн Асоциация. 

Няколко са точките, на които от блокчейн асоциацията ще държат на срещите си с представителите на българските власти, сред които признаването на крипто за актив, на облекчено данъчно облагане и на облекчени регулации за потребителите. 

Мисия на учредителите на новата асоциация е да превърнат България в блокчейн разпределителен център на Балканите, с максимално отворен достъп за чужденци, желаещи да създадат в страната лицензирана и отговаряща на всички европейски норми компания. А обединявайки усилията на бранша в асоциация, от сдружението се надяват да положат основите и на следващия проект-еднорог (компания, чиято оценка надхвърля 1 млрд. щ. д. - бел. авт.) в България. ПАН Блокчейн Асоциация предстои да стане член на Европейската блокчейн асоциация, където ще бъдат активни участници в процесите около цифровото евро. 

Новата асоциация беше официално представена на широката публика в София на 26 април. Евгени Нончев е убеден, че в България се намират едни от най-добрите блокчейн специалисти в света.

Следва пълният текст на интервюто:

Казват, че ако ти трябва блокчейн специалист, идваш в България. Пресилено ли е това изказване? 

- Не е. В България действително са едни от най-добрите блокчейн специалисти. Неслучайно се стартираха много компании. Целта на нашата асоциация е да обединим повече хора и компании, да създадем началото на следващия проект – еднорог, който да представи България на съвсем друго ниво. 

Тоест създаването на този еднорог да е плод на колективни усилия?

- Да, защото блокчейн е сериозна технология и е необходимо да се направи по-цялостна екосистема, която да работи като един цял организъм, а не някакви отделни части от него, както всъщност са компаниите тук. Поради тази причина ние сме както обединители на компании. Помагаме и за внедряването на MiCa и спазване на регулаторните промени, необходими за сектора. 

Само да уточним – MiCA (Markets in Crypto-Assets – бел. авт.) е регулацията на европейско ниво, нали така? 

- Точно така. Това е регулацията, която се налага от Европейския парламент за всички страни членки на ЕС и България като част от Общността следва да приложи разпоредбата. Крайният срок за прилагането ѝ е до края на тази година. Наредбата цели да узакони всички в сектора, които се занимават с крипто и с крипто активи, така че крипто вече да не е лоша дума, а да означава нови дигитални финанси и всичко това да бъде напълно законно, лесно за използване в България. 

Каква може да е причината за налагането на българската блокчейн екосистема сред водещите в международен план? 

- Наше проучване сред членовете, които имаме в асоциацията ни, показа, че има компании, които са от България и са работили по значими проекти, Например има компания, която е работила по част от "Етериум" мрежата. Тя е направила много подобрения за тази мрежа, която е всъщност една от най-големите мрежи в блокчейн. Има други компании, които са създали собствен блокчейн тук в България, изграден само с български специалисти. Смятам, че има всички предпоставки секторът да се развива още по-добре. 

В какви направления развиват регистрираните в България компании блокчейн технологията и за целите на кои индустрии? 

- Блокчейн може да бъде приложен във всички индустрии. Но това, което лично съм виждал, в България се тръгва основно от финтех компаниите. Тоест финансови операции, търговия, заеми, закупуване на движимо и недвижимо имущество и други активи. Така се получава достъп до една друга парична система, която има своите предимства. Ако сте теглили кредит, без значение какъв и имате задължения, а оттам и запори – това означава, че не можете да си ползвате сметките, защото са под възбрана. Докато в крипто света това все още не е възможно. Откривайки сметка там, вие имате пълен контрол над нея, няма я възможността да получите запор и можете да я ползвате за каквито цели прецените така, както се използват и нормалните банкови сметки. Разбира се, ако има някакви дивиденти, е желателно да се декларират в данъчните служби. Нещата в блокчейн са прозрачни, проследими, но контролът е винаги при нас. 

А за какви блкчейн компании говорим в България - за независими компании ли става дума или за такива, които са развойни подразделения на големи и зрели международни корпорации? 

- Това са стартъп компании, които тепърва започват да развиват проект и използват крипто като начин на финансиране. Преди беше много популярно, ако си нова компания, да кандидатстваш във фондове за стартиращи компании, да правиш презентации и да чакаш одобрение. Сега това става много по-лесно, защото крипто дава възможността да представяш проекта си пред целия свят, да го направиш в Web3 – в блокчейн и по този начин да получиш много малки инвеститори вътре в твоя проект, повярвали в твоята идея. Те закупуват токени в много ранен етап. С времето идва по-голямата възвръщаемост от придобитите токени и цената им се покачва. 

За няколко български компании това е много успешно. Последният проект, според наше проучване, който е много успешен, е на българския стартъп "Реър" (Rare), занимаващ се със цифрово изкуство. То се продава в Web3 единствено чрез "Етериум" мрежата. Проектът е пуснат преди три-четири седмици и вече има от порядъка на 3 милиона оборот. Това ще рече, че хора от цял свят са закупили токени от този проект. Както се казва: "Хванаха бързия влак". "Реър" са част от асоциацията и ни подкрепят. 

Друг много интересен български проект е стартъп финтех компания. Тя започна развитието си преди една година, но чак сега навлиза в следващ етап и ще бъде пусната на няколко блокчейн мрежи. Става дума за компанията "Чейнджекс" (Changex). Тя се занимава с предлагане на български уолет (портфейл – бел. авт.), който е с всички възможности за закупуване, продаване и карта, позволяваща ти да използваш средствата в ежедневието. 

Охлаждането на световната икономика и рецесионните процеси в отделни отрасли отразяват ли се на дейността, поръчките и резултатите на блокчейн компаниите или диверсифицирането на клиентите Ви от частния с публичния сектори омекотява ударите? 

- Блокчейн е иновативна мрежа. Там клиентите са много по-различни спрямо конвенционалните клиенти, които са били досега в Web 2 и в Интернет. Това означава, че са малки клиенти – инвеститори, които имат желание да получат по-голяма възвръщаемост чрез използването на тези нови дигитални валути. Неслучайно в блокчейн е разработена системата и за децентралзиираните финанси (DeFi), което ще рече, че дава бърз достъп до много нови проекти в ранен етап - да бъдат закупени и съответно получена по-голяма възвръщаемост. Сред предимствата на DeFi е, че няма нужда от доказване на средства или по-точно дали разполагаш с такива. При децентрализираните финанси човек може да започне и с 10 лева, купувайки проект. За момента обаче нямаме такава българска борса, която да предлага DeFi.

А какви са оборотите? 

- От централизираните борси, сред които са българските "БонЕкс" (BoneX), "Алткоинс" (Altcoins), "ЕксЧейндж" (xChange), съгласно наше проучване, с най-високи обороти са "БонЕкс". Те имат годишно над 40 млн. лева оборот. Справка може да се направи и в Търговския регистър. Те са с най-голям оборот и това се дължи на факта, че имат пусната крипто борса, карта Visa за лесна обмяна на средствата. Те са сериозен играч в българската екосистема. 

На 26 април представихте официално Пан Блокчейн Асоциация (Pan Blockchain Association) – защо блокчейн секторът в България реши да обедини усилия и да създадете структура, която да представлява интересите ви? 

- Защото България има нужда от блокчейн асоциация, която да обедини усилия. Да създаде структура, която да представлява интересите на всички компании тук, а също така и да представлява интересите при процеса на внедряване на MiCa, както регулацията е вече внедрена в други европейски страни. Не трябва да чакаме последния момент, който е краят на годината, а да започнем по-рано подготовката по прилагането на директивата. Целта е да се обособи институцията от българска страна, която ще работи с нас. В случая това е Комисията за финансов надзор (КФН), чиито представители участваха на събитието по откриването на асоциацията ни и дадоха ясна готовност за обединяване на усилия и пълна подкрепа за работа с нас. Така че вече има подкрепа от тяхна страна и може да се работи по наредбата. 

Кои са учредителите на Pan Blockchain Association и какви са условията за приемане на нови членове в нея? 

Учредителите са осем човека. Нашият председател е Стоян Ангелов, заместник-председател е Александър Пехливанов, съосновател е Иван Драганов, който е и търговец на крипто активи, както и други известни имена в крипто индустрията. 

Ако някой иска да бъде член на асоциацията, това става чрез кандидатстване и попълване на формуляр от нашия уеб сайт panblocks.com. След това комисия ще прегледа кандидатурата и вземе решение. Одобряваме всички, които имат опит и са участвали в блокчейн, крипто, Web3. 

Това българска по своята същност асоциация ли е или е международна? 

- Тя е европейска асоциация, основана в България. Ние, освен че си сътрудничим с български компании, в бъдеще обмисляме сътрудничество и с други европейски асоциации, като Европейската блокчейн асоциация. Тя също ще ни подкрепи – било то със споделяне на опит как е внедрена при тях директивата. Ще получим подкрепа и от другите европейски асоциации. 

През последните няколко години браншовите организации в информационно-комуникационните технологии (ИКТ) сектора, обединявайки и усилия, станаха много активни във връзките си с властта и като част от усилията им да бъдат признати за национално представителни работодателски организации. Виждайки развитието на подобни процеси пред очите си, повлияха ли те mf някакъв начин и на Вашето решение да заявите и вашите представителни интереси чрез асоциацията? 

- Това е една от целите ни. В нашата асоциация имаме пълна готовност да седнем на една маса с представители на КФН, на Националната агенция за приходите, на Българската народна банка, на Министерството на финансите, така че заедно да направим всичко необходимо за прилагане на законодателството, засягащо тази индустрия. Бих искал да кажа, че в организацията ни членува и юристът Димитър Делчев. Да, планираме кръгли маси с институциите, на които да говорим на един език с тях. 

Какъв тип отношения ще се стремите да поддържате както с националните, така и с европейските институции? 

- Целта е да постигнем съгласие по няколко общи точки и да постигнем тясна комуникация, в която ние да представяме българския бизнес и съответно проблемите му. Искаме да създадем максимално добри условия в България, така че да се превърнем в блокчейн хъб на Балканите, с максимално отворен достъп за чужденци, желаещи да създадат компания, лицензирана, отговаряща на всички европейски наредби. 

Кои са тези точки, на които ще държите? 

- Ще държим на три основни точки: за приемане на крипто като крипто актив, по-лесна регулация за потребителите, ясни условия и също така на облекчено данъчно облагане на тези активи и съдействие от наша страна за тяхната прозрачност.  

Практика е да се създават своего рода комисии или комитети в рамките на държавни институции, където частният и публичният сектор си сътрудничат и се опознават един друг, така че да се подготви максимално най-гладко процесът по внедряване на технологични новости в реална среда. Тази институционална култура позната ли е на българските власти? 

- Мисля, че от други асоциации, които работят по това направление, е вече установен пътят, по който да се мине. Фактически ще направим това, което правят и другите асоциации от такъв тип и се надяваме да си сътрудничим с всички държавни институции. Имаме пълна подкрепа от публичния сектор, от всички компании в сектора. Има и много желаещи да станат членове на асоциацията както от страна на дружества, така и като физически лица. 

Българският блокчейн сектор ще има ли място в структурата и инфраструктурата около цифровото евро и изобщо в тази еволюция на парите в световен мащаб?

- Ние ще бъдем част от голямата блокчейн асоциация. И участвайки там като член, ще бъдем с право на глас на изменения относно цифровото евро. Така че, да! Това означава, че ще имаме контрол върху всички следващи промени. Ето затова е много подходящ моментът, в който създадохме асоциацията.  

Кога ще настъпи златната епоха за блокчейн сектора? 

- Надявам се в следващия "бул рън" (бичи тренд – бел. авт.), т.е. в следващия подем на пазара.