site.btaМВнР: Заседание на Съвет „Общи въпроси“ на ЕС

Министрите по европейските въпроси заседаваха днес в Брюксел в рамките на редовното месечно заседание на Съвет „Общи въпроси“. България беше представена от постоянния представител на страната в ЕС, посланик Румен Александров. Дневният ред включваше подготовката за декемврийското заседание на Европейския съвет, Многогодишната финансова рамка (МФР), отношенията ЕС–Великобритания, законодателното планиране на Европейската комисия и годишния диалог относно върховенството на правото.

Министрите обсъдиха предложението за Многогодишната финансова рамка за периода 2028–2034 г., с акцент върху националните и регионални планове за партньорства. България подчерта необходимостта от запазване на Кохезионната политика и Общата селскостопанска политика, които да продължат да допринасят за постигането на своите цели в съответствие с Договорите на ЕС. Изрази резерви към предложението за обединяването на тези две основни политики заедно с други приоритети, в общ национален план. Посланик Александров подчерта, че следващата МФР следва да отчита специфичните предизвикателство пред източните региони на ЕС, вкл. регионите на Черно море. Изтъкнато бе значението на опростяването и намаляването на административната тежест за гражданите и бизнеса за използването на средствата от фондове на ЕС.

Във връзка с представения от ЕК Пакет Разширяване, съдържащ годишните доклади за напредъка на страните-кандидатки в процеса на присъединяване към ЕС и в контекста на предстоящата на 17 декември 2025 г. среща на върха ЕС – Западни Балкани, посланик Александров акцентира върху продължаващата подкрепа за процеса на разширяване на ЕС, на основата на собствените заслуги и на утвърдената методология на процеса. Призова за обективно отразяване в заключенията на Съвета на ЕС на неравномерния напредък на страните в процеса на разширяване на ЕС.

Европейската комисия представи своята законодателна програма за 2026 г., която разглежда настоящите и бъдещите предизвикателства, произтичащи от заплахите за сигурността и демокрацията, геополитическото напрежение, икономическите рискове и изменението на климата.