site.btaПредизвикателствата и възможностите от влизането на България в еврозоната бяха обсъдени на форум в София

Предизвикателствата и възможностите от влизането на България в еврозоната бяха обсъдени на форум в София
Предизвикателствата и възможностите от влизането на България в еврозоната бяха обсъдени на форум в София
Снимка:Благой Кирилов/БТА

Предизвикателствата и възможностите от влизането на страната в еврозоната бяха обсъдени на дискусия "Икономика на еврото - развитие на индустрии и услуги и насърчаване на инвестиции в условията на прехода към еврозоната" в София, организирана от Стратегическия институт за национални политики и идеи (СИНПИ).

Проф. Гарабед Минасян посочи, че включването на недобре подготвена страна в еврозоната носи риск от задълбочаване на икономическите проблеми на страната, а не от тяхното автоматично облекчаване. Няма автоматизъм, всички страни трябва да си изработим, да се подготвим достатъчно добре, за да бъдем еквивалентни членове на еврозоната, а не някакви опашкари, каза той. Според него трудностите на процеса биха могли да рефлектират върху повишаващо се социално-икономическо напрежение, а в такива случаи се намира политическа партия, която да "яхне" общественото недоволство с непредвидими неблагоприятни последствия в средносрочен, а дори и в дългосрочен план.

Според него рискове за България, свързани с еврозоната, са ниската степен на реална конвергенция на страната, слаба иновативност, силно социално разслоение. Сред примерите, които даде относно очакванията за ускоряване на икономическата динамика с включването към еврозоната, са за средногодишните темпове на прираст на БВП. Според данните, които цитира проф. Минасян, в периода 2010-2015 г. темповете на икономически прираст на страните членки на еврозоната Естония Литва, Латвия, Словакия плюс България, са били средногодишно за страна около 2,9 процента, а за периода 2015-2022 г. има намаление на този темп до 2,7 процента. Страните в дерогация - Полша, Румъния, Унгария, Чехия, за периода 2010-2015 г. имат темпове на икономически прираст средно за страна на година 2,4 процента, а за периода 2015-2022 г. - прираст от 3,3 процента. Според Минасян това не е случайно, а страните в дерогация са съумели да използват своите възможности за ускоряването на темповете на икономическия растеж, докато при другите страни има съобразяване с едно или друго изискване и някаква форма на ограничаване и адаптиране към съществуващата ситуация. 

Според финансиста Любомир Каримански наред с политическия елемент, трябва да разглеждаме и начина на техническото изпълнение на влизане в еврозоната. В България политически може да има настроение за приемане в еврозоната, повечето политически партии може да са на това мнение, но нека да видим технически готови ли сме за еврозоната, каза той. По думите му няма информация как се подготвя технически бизнеса, не се дискутира например начина, по който ще стане изземването на монетите, които са над 10 600 тона, за да може хората да са информирани. Според Каримански обаче важният въпрос е от гл. т. на публичните финанси. Трябва да обърнем внимание дали в момента всичко, което е предвидено ката финансиране от страна на европрограмите ние можем да го изпълним със съдържание, посочи той. Важно е да се види доколко държавата използва средствата за инвестиране и развитие на инфраструктура, за подобряване на производителността и за създаване на условия да бъдем конкурентоспособни, каза финансистът. Затова когато взимаме заем, за да можем да обезпечим социалната и пенсионната система с вдигане нормативно на доходите без да е направена връзката, че доходите трябва да минат през производителността, означава, че дълговете, които емитираме навън и са реализирани преди всичко на външния пазар, монетизират част от дефицита, който имаме, посочи той.

Според финансиста Левон Хампарцумян важно е как ще участваме в трансформацията на Европа. Той добави, че е по-добре да участваме като част от вземането на решения и членове на еврозоната. Еврозоната има един куп недостатъци, но покажете нещо по-добро, какво искате например ЦК на Китайската комунистическа партия ли да ни определя стабилността на валутата, попита Хампарцумян. По думите му еврото е много сериозна геополитическа котва. Технологично, аспирантите, които искат да ни вадят от еврото, от еврозоната, от ЕС, НАТО и т.н, технически няма да се справят да ни извадят от там. И когато популистичните им обещания угаснат, те ще си заминат и ние ще си седим в еврозоната и тази част на света, която харесва на повечето българи, каза той.

Според финансиста Любомир Дацов да се дискутира нещо, за което сме на финалната права, е абсолютно безсмислено от управленска гледна точка. Защо управляващите, които доскоро управляваха и декларираха, че искат да бъдем в еврозоната не направиха нито една реална стъпка, посочи той. Присъединяването към Европа  е въпрос на политики и тяхната реализация, а не на административни регулации, както се опитват много хора да го правят, добави Дацов. По думите му ако имаме някакво предизвикателство това е как да се върнем в онази скучна балансираност на традиционните политики, които работят системно на база политики, а не на база ПР.

/ИЦ/

news.modal.header

news.modal.text

Към 14:27 на 21.05.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация