Доц. д-р Васил Петков, ръководител на катедра "МИО и бизнес" в УНСС, за БТА:

site.btaКризата в Червено море поставя на изпитание цените на горивата в България

Кризата в Червено море поставя на изпитание цените на горивата в България
Кризата в Червено море поставя на изпитание цените на горивата в България
Снимка: личен архив на доц. д-р Васил Петков, ръководител на катедра "Международни икономически отношения и бизнес" във факултета "Международна икономика и политика" на УНСС

Усложнената обстановка заради атаките на хутите срещу кораби в Червено море ще се отрази индиректно и върху България. При продължително задълбочаване на затрудненията по веригата за доставки има вероятност внесеният в страната ни петрол да се оскъпи с до 10 на сто. Поскъпване може да има и при доставките на природен газ. Това прогнозира в интервю за БТА доц. д-р Васил Петков, ръководител на катедра "Международни икономически отношения и бизнес" във факултета "Международна икономика и политика" на Университета на национално и световно стопанство (УНСС).

Търговските обеми в размирния регион

През различните години делът на световната търговия, която преминава през този регион, варира между 10 и 12 на сто. През Червено море преминава и около 30 на сто от морския транспорт с контейнери, каза доц. Петков. Това е важна артерия, която придоби по-голямо значение през последните години заради проблемите с Панамския канал, свързани със засушаването и намаляването на капацитета почти наполовина, посочи икономистът. Дори част от доставките от Азия към Източното крайбрежие на САЩ преминават през Суецкия канал.

Делът на стоките за България, които преминават през Червено море, по думите на доц. д-р Петков, е незначителен. Основният търговски партньор на България е Европейският съюз, а вносът ни от Китай е между 9 и 10 на сто от общия ни импорт. В този смисъл директен ефект от конфликта за страната ни не се очаква, а България ще го усети индиректно, ако от него бъдат засегнати производители на стоки в ЕС, от които ние внасяме, коментира ученият.

Горивата

Притесненията ми са основно свързани с петрола, защото досега го внасяхме предимно от руски пристанища, а с диверсификацията в страната ще постъпва неруски петрол, посочи доц. Петков. Основната транспортна артерия, по която преминават петролът и природният газ, например от Катар, е Суецкият канал, успоредно на него има и тръбопровод и до него няма достъп в момента, допълни той. В този смисъл проблемът за България по-скоро ще бъде в посока горива, които ще се оскъпят заради увеличените транспортни разходи, ще нараснат и застраховките на транспортираните товари и това в проценти ще се натрупа върху цените на горивата. Ученият посочи, че ако конфликтът продължи и в него се замесят и други държави, може дори да се стигне до спиране на износа на горива - например от Иран, а от други страни просто няма да има възможност да достига до крайните потребители.

Същевременно доц. Петков посочи, че към момента България разполага с достатъчно запаси на руски петрол, но допълни, че ако конфликтът продължи, ефектът от повишаването на цената на петрола за България ще се усети през май-юни, но няма да е чувствителен. Той напомни, че фючърсите на основните сортове петрол се покачиха, но не значително – от 5 до 10 на сто, но цената за барел петрол – около 80 долара за барел, все още е далеч от стойностите от 120 долара, каквато бе, когато Русия нападна Украйна. В случая с Червено море шокът ще е по-малък и по последни данни има само леко покачване на цените на петрола, допълни ученият.

Причините за по-обрания ефект

По-обраният ефект на последната криза ще се дължи и на опита на ЕС да се справя с подобни ситуации след ковид кризата, когато веригите на доставки бяха изцяло прекъснати, смята доц. Петков. Общността и САЩ извлякоха поуките от прекалената си зависимост от "фабриката Китай" и започнаха процес на връщане или преместване на част от производствата. Освен това в периода след ковид кризата търсенето на стоки в световен мащаб беше много по-голямо, имаше парични средства в населението и в бизнеса с напечатаните "хеликоптерни" пари по линия на помощите, но нямаше достатъчно предлагане и това доведе до ръст от четири-пет пъти на транспортните разходи по направление Азия-Европа, дефицит на контейнери за превоз и на стоки, което породи явлението свръхтърсене, коментира ученият.

Засегнатите сектори

В България сред засегнатите сектори се очаква да е производството на части и компоненти за производството на автомобили например и като цяло секторът "Машиностроене", смята доц. Петков. Според него потребителите ще усетят кризата по цените на новите автомобили и по забавянето на периода на доставката им, както и в увеличените цени на някои инвестиционни стоки, но не и такива, на които сме производител, в това число храни и продукти за краткотрайна употреба.

Кризата и задаващата се рецесия

Сега кризата заради хутите в Червено море се развива в нова световна финансова обстановка. Цялата 2023 г. бяхме свидетели на действията на ЕЦБ, Федералния резерв и световната банкова система в посока повишаване на лихвените проценти за овладяване на инфлацията, коментира ученият. Това доведе до охлаждане на икономиките и забавянето на икономическата активност с преход към рецесия, допълни доц. Петков. Според него това ще е причина ударът от прекъсването на веригите на доставки през Черно море да бъде посрещнат по-меко от световната и националната ни икономика заради окачваната рецесия в страните от ЕС и еврозоната, Великобритания и САЩ. Когато тези икономики са в рецесия, няма да има достатъчно потребление и инвеститорско търсене, а когато няма търсене, не се очаква и да има съществено движение нагоре на цените на горивата и на другите стоки, допълни ученият. Неговите очаквания са рецесията в развитите държави да продължи през тази и в началото на следващата година, като тя няма да се отрази съществено върху развиващите се икономики. Прогнозите на учения са, че България ще навлезе в рецесионен период шест до 12 месеца след Германия, където данните за третото и четвъртото тримесечие дават ясни индикации за надвиснала рецесия. Намалената икономическа активност в Германия ще доведе до негативни ефекти за България, защото ние сме икономика, която снабдява тази държава с части, възли и детайли и ако там заводите не работят, няма да има пласмент на продукцията. Това вече го виждаме по последните данни за износа и вноса ни, който драстично намалява, а салдото ни с ЕС отново е отрицателно, посочи доц. д-р Петков.

Пазарът на труда

Ефектите от повишаването на лихвените проценти и забавянето на икономическата активност върху пазара на труда се появяват винаги със закъснение от шест до 12 месеца. Към момента в САЩ и в еврозоната (даже ЕС отчете рекордно ниска безработица), а също и в България пазарът на труда остана стабилен за миналата година и ние сме почти на естественото равнище на безработицата, с леко покачване от 0,1 процентен пункт през декември до 5,6 на сто, коментира ученият. Известно напрежение може да се очаква от завръщането в България на по-ниско квалифицирани кадри, които сега работят например в Германия и Нидерландия във връзка рецесионните процеси там, но пък при хроничния според бизнеса у нас проблем с кадрите се очаква част от новозавърналите се хора да намерят работа. 

Новите възможности

Кризата в Черно море ще постави на дневен ред активизирането на работата на редица държави по света в търсенето на нови и подновяването на стари транспортни коридори, смята доц. Петков. По-принцип реално Суецкият канал е много скъп като транспортна артерия и е добре да се развиват други транспортни коридори – Северният, Южният и Средният транскаспийски, каза ученият. Според него особено перспективен е Средният коридор, защото там вече се отчита близо два пъти увеличение на транспортираните стоки през миналата година спрямо предходната. Според учения обаче е необходимо да се засилят инвестициите в развитието на този коридор в посока увеличаване на възможностите на пристанищата, както това вече се случи в Констанца. Потенциал има и пристанището в Бургас.

Според доц. Петков България нищо не спечели от влизането във въздушния и морския Шенген, защото стоките основно се транспортират чрез пътен и железопътен транспорт, а загубите от това, че не сме в Шенген и по суша, водят до завишаване на цените на продуктите с около 1 процент, като за бизнеса загубите възлизат на приблизително 1 милион лева на ден.

/ЦМ/

news.modal.header

news.modal.text

Към 11:31 на 27.04.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация