site.btaВ близко време не се очаква значително оскъпяване на заемите у нас и влошаване на качеството на кредитните портфейли, смятат експерти

В близко време не се очаква значително оскъпяване на заемите у нас и влошаване на качеството на кредитните портфейли, смятат експерти
В близко време не се очаква значително оскъпяване на заемите у нас и влошаване на качеството на кредитните портфейли, смятат експерти
Снимка: БТА, архив

Ниското ниво на необслужваните банкови кредити в България ще се запази поне до средата на 2024 г., като тенденцията след това може да се обърне, по-отчетливо през 2025 г., но ръстът в просрочията ще е по-скоро плавен и без резки движения нагоре. Това прогнозира компанията за изкупуване и управление на задължения в България - "Агенция за събиране на вземания ЕАД (АСВ).

Рязкото покачване на лихвите и нарастващите разходи за обслужване на задълженията в Европа, в комбинация със забавянето на икономическия растеж и високата инфлация, все още не се отразяват осезаемо на потребителите и бизнеса в България, съобщават от АСВ. Затова и в краткосрочен план не се очаква значително оскъпяване на заемите и влошаване на качеството на кредитните портфейли. В момента лихвите по кредитите в България, особено на ипотечните, са по-ниски от тези в редица държави в еврозоната заради свръхликвидността на местните банки, посочват от компанията.

Антицикличните буфери и повишаването на минималните задължителни резерви на БНБ със сигурност ще оставят отпечатък, но по-скоро в средносрочен период, а през следващите 12 месеца инерцията в сектора от последните години ще продължи, предвижда АСВ. Причината - от една страна все още високата заетост и нарастващите средни доходи в българската икономика, при това с изпреварващ темп на прираст спрямо този на разходите и инфлацията като цяло. От януари 2022 г. до септември 2023 г. средната брутна работна заплата в България се е повишила с над 30 на сто и вече надвишава 2000 лева - най-силния ръст от периода преди присъединяването на страната към ЕС, а за същия период пенсиите са се увеличили с над 60 на сто. 

Високата ликвидност в банковия сектор позволява на кредитните институции да поддържат по-ниски лихви по депозитите и кредитите спрямо тези в редица други държави в Европа (по данни на БНБ средният лихвен процент за новоотпуснатите жилищни кредити в левове през септември е 2,61 на сто, докато по данни на ЕЦБ средната лихва за нови ипотеки в страните от еврозоната е 3,93 на сто), пишат от компанията.

"България засега е сред малкото, запазили финансово спокойствие в Европа по отношение на лихвите по заемите. При текущата заетост и продължаващия ръст на доходите, потребителите в страната се справят с разходите и обслужването на своите задължения сравнително добре. В момента делът на просрочените кредити е рекордно нисък, хората масово са заети и възнагражденията им като цяло все още нарастват. Това им помага да се справят с погасяването на своите задължения, при все това, че разходите за живот също се увеличават", коментира Димитър Бончев, председател на Съвета на директорите на АСВ. Прогнозата му е, че просрочията няма да нараснат осезаемо в месеците до края на следващата година. "Икономическият растеж неминуемо ще се забави в резултат на пренасянето на негативните ефекти от другите икономики в Европа, но това няма да доведе до значим ръст на лошите кредити в краткосрочен период", допълва той.

Независимо от прогнозата за задържане на лошите кредити на ниско ниво в следващите месеци, банките и небанковите финансови институции продължават да чистят своите баланси от стари необслужвани заеми, отчитат в АСВ. Сделки на пазара в последните две години не липсват, макар и далеч по размер от тези в периода 2018 г. - 2019 г. Компаниите за изкупуване и събиране на вземания са ключов партньор на банките и небанковите дружества за кредитиране при отписването и продажбата на портфейли с необслужвани заеми. Те бяха и в основата на прочистването на токсичните активи, натрупани в икономическата криза след 2009 г. Според данни на АСВ за периода 2017-2022 г. финансиращите дружества са предложили за продажба портфейли с обща номинална стойност близо 10 млрд. лв. Рекорден обем беше постигнат през 2019 г., когато общият номинал на търгуваните портфейли надхвърли 3 млрд. лв.

Финансовите институции си изградиа навик да продават своите портфейли с просрочени кредити активно, регулярно и на все по-ранен етап, за да не се натрупват в балансите. За тази промяна в поведението на кредиторите допринасят също регулациите и мерките на евроинституциите. Влизането в сила през 2018 г. на международния стандарт за финансова отчетност (МСФО) 9 принуди кредитните институции да увеличат значително разходите за провизии по нередовно обслужвани заеми, пише в анализа на АСВ.

Според последните данни на ЕЦБ към юни 2023 г., необслужваните заеми на банките в еврозоната остават на ниво от под 2 на сто от общия кредитен портфейл, което е най-ниското равнище, откакто се събират данни. Не липсват обаче изпреварващи показатели за обръщане на тренда. През последните четири години, през които общият кредитен портфейл в ЕС се е повишил с 25 на сто, заемите, класифицирани като такива във фаза 2 - "нередовни", са скочили два пъти повече - с над 50 на сто, което е предвестник на проблеми. Също така, според тазгодишния Европейски доклад за потребителските плащания (European Consumer Payment Report), над една трета от европейците (35 на сто) са пропуснали да платят навреме поне една сметка през последните 12 месеца, което е най-високият дял от 2019 г. насам. Инфлацията и повишаването на разходите за обслужване на заемите притискат допълнително домакинствата в Европа, чиито реални доходи стагнират и дори намаляват, предупреждават авторите на доклада.

В България нивото на необслужваните заеми в банковия сектор, макар и рекордно ниско, продължава да бъде над средното за ЕС. По данни на БНБ в края на септември делът им е 3,81 на сто. В последните няколко години той намалява почти непрекъснато, отчитат от АСВ.

/ВЙ/

news.modal.header

news.modal.text

Към 13:25 на 29.02.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация