site.btaОпазването на малкия креслив орел много зависи от правилното стопанисване на горите, подчертават от Българско дружество за защита на птиците

Опазването на малкия креслив орел много зависи от правилното стопанисване на горите. Този вид е наричан още горски, защото това е орелът, който е най-тясно свързан с горите. Затова ние, като неправителствена организация, си партнираме по проекта "Мерки за опазване на малкия креслив орел и неговите местообитания в България" с Изпълнителна агенция по горите (ИАГ), Югоизточното и Североизточното горски предприятия, така че стопанисването на горите в България да гарантира опазването на биоразнообразието. В случая малкият креслив орел се явява "вид чадър" – под него се скриват много други видове. Това сподели Стойчо Стойчев от Българското дружество за защита на птиците (БДЗП) пред журналисти по време на посещение в Природозащитен център "ПОДА", Бургас, който заедно с другия център на дружеството, разположен в Източни Родопи, е посветен на опазването на птиците и дава възможност на хората да ги видят отблизо.

По думите на Стойчев опазването на местообитанията на малкия креслив орел и осигуряването на гори, в които той може да гнезди, дава възможност там да оцеляват различни видове - от синигера през дърволазката до прилепите.

БДЗП подбира видовете, за които работи, на строго научна основа. "Ресурсите ни са ограничени, така че на научна основа избираме приоритетните си видове, а това са най-силно застрашените", обясни Петър Янков, който е най-старият член на дружеството. Той разясни, че най-важни са видовете, застрашени в световен план, но понякога организацията си позволява да насочи усилията си и към такива, които са засегнати в национален план, като белоглавия лешояд например.

Изпълнителният директор на БДЗП Ваня Рътарова-Георгиева посочи, че проектът за опазване на малкия креслив орел е наистина важен за тях. "Партньорството ни с ИАГ и двете горски предприятия продължава вече 10 години и има много голям напредък. Последните години сме имали и доста дискусии с колегите от ИАГ по отношение на подходящите методи за стопанисване на горите, защото дълбоко вярваме, че те са стопански ресурс и не може на 100 процента всички да бъдат опазени", подчерта тя.

Това е вторият проект за малкия креслив орел, който се осъществява в България, като обхватът му този път е по-голям и включва Североизточна България. "Там работим с горските инспектори и за възстановяване на ивиците от полезащитни горски пояси, които също са много важни по време на миграцията на този вид", уточни изпълнителният директор на БДЗП.

Малкият креслив орел и заплахите за него

В България почти всички видове птици, с изключение на ловните обекти и няколко широко срещани, са защитени, т.е. убиването и преследването им е забранено. У нас има няколко вида орли – малък и голям креслив орел, малък орел (най-малкият), царски орел, морски орел (най-големият). Всички те са включени в Червената книга, което означава, че освен защитени са и застрашени.

За малкия креслив орел няма много данни от далечното минало. Знае се, че е бил широко разпространен, но липсват точни цифрови данни. Повече информация има за царския орел, който сега е един от най-застрашените.

Популацията на малкия креслив орел в България в момента е под 1000 индивида, което не е много за едра птица. Видът се среща в райони със запазени по-стари гори, в по-ниската част на страната, главно в дъбовия пояс. Най-силните му популации са в Югоизточна България, района от Източни Родопи до Черноморското крайбрежие Странджа-Сакар.

По проекта "Мерки за опазване на малкия креслив орел и неговите местообитания в България" са направени интензивни проучвания в Североизточна България. Оказва се, че и в Лудогорието има много добра популация. Там също са запазени петна стари дъбови гори, които се редуват с пасища. "За малкия креслив орел е много важно сред горите да има и пасища, тъй като той се храни основно с гризачи и други дребни животни, които се намират по откритите площи", коментира Стойчев.

Той допълни, че дружеството извършва изследвания и на храната му – в гнезда са били заложени фотокапани и така е установено, че голяма част от нея са полевките (вид мишка), но орлите се хранят и с насекоми, гущери и жаби. "Неслучайно в много страни, както и в България, има пилотни опити, за да се насърчат грабливите птици да кацат и да улавят гризачите точно в нивите. Където няма дървета, се слагат специални поставки, за да може мишеловът или орелът да кацне и да дебне плячката, точно там където ние искаме", разказа Стойчев.

Друг тип заплахи за вида са свързани с преследването от хора. По думите на представителя на БДЗП малкият креслив орел и други редки птици са обект на посегателства. "Не е толкова често, но дори един убит орел е голяма загуба за нас, тъй като застрашава бъдещето на популацията. От царския орел, да речем, има под 40 двойки в България – по-точно 38. Все пак и това е напредък, имайки предвид, че през 2000 г. са били едва десетина", каза Стойчев.

Според него законодателството ни е добро, но проблемът е с прилагането му. Има глоби, които са от няколкостотин до няколко хиляди лева, както и член в Наказателния кодекс за европейски и световно застрашени видове, предвиждащ затвор за нарушителите. Но е трудно да се установят нарушенията. "Бракониерите правят всичко възможно да прикрият следите си и единствено по предавателите разбираме понякога, че дадено животно е убито. Надяваме се новосъздаденото звено за борба с такива престъпления да заработи активно и да имаме разкрити случаи", сподели Стойчев.

Петър Янков предупреди, че Законът за биологичното разнообразие забранява на когото и да е да взема от земята ранено или дори мъртво животно от защитен вид, а повечето бозайници и птици са под закрилата на закона. Някои групи птици могат също да бъдат опасни за човека, ако са ранени. Затова трябва да се позвъни на 112 и служителите на регионалните инспекции по околната среда и водите поемат случая.

Защо възстановяването на вида е трудно

Връщайки се към малкия креслив орел, разбираме, че той е типичен мигриращ вид – подобно на щъркелите, идва у нас през пролетта, отглежда малките си (по-точно едно малко) и отлита към Африка, където зимува. "В рамките на проекта сме поставили предаватели на 10 птици. За съжаление, за три от тях вече нямаме данни и за една със сигурност знаем, че загина след сблъсък с опасни електрически стълбове в Турция. Това е една от големите заплахи за вида и за грабливите птици като цяло, не само в миграционния им път, но и в България", допълва Ваня Рътарова-Георгиева.

Малкият креслив орел достига полова зрялост на третата-четвъртата си година и тогава се връща там, където се е излюпил. "При орлите и при други едри птици има едно много характерно свойство, наречено филопатризъм – влечение за връщане към родното място. Това е свързано с поддържане на популацията, но все пак не е абсолютно правило. Ако около родното място всичко е запълнено, заемат и нови територии", посочи Стойчев.

Поради късното полово узряване и отглеждането на едва 1-2 малки, възстановяването на подобни видове става много бавно. "Затова не трябва да допускаме някой вид да стане застрашен и числеността му да падне под критичен минимум", подчерта представителят на БДЗП.

По думите му освен опазване има и други методи за възстановяване на видовете, но те стават все по-трудни и скъпи, колкото по-малко са животните.

За пример дава програма за възстановяване на вид с подобна биология – египетския лешояд, която се изпълнява в момента. "Там математическият модел показва, че смъртността в Африка и по миграционния път е толкова голяма, че има опасност до 30 години видът да изчезне напълно. Това, което можем да направим, е да опитаме да намалим смъртността, но и да увеличим раждаемостта", каза Стойчев. Той допълни, че това се прави с помощта на зоопарковете в Европа – малки, отгледани в зоопаркове, по специална методика биват връщани в природата, за да се засили популацията. Но подобни програми са много трудни и отнемат много време.

Влияе ли съвременното земеделие на малкия креслив орел

На въпрос дали съвременните начини за обработване на земя влияят на тези птици, Стойчев отговори утвърдително. По думите му един от проблемите е разораването на пасищата, което се наблюдава с по-голяма интензивност след приемането на България в ЕС. "Поради неправилно планираните субсидии пасища, които може би нямаше да бъдат разорани, защото не е икономически изгодно, се разораха. Имаме данни за територии в Сакар планина, където процентът на пасищата е спаднал наполовина спрямо годините преди 2007 г.", посочи той.

Друг проблем е премахването на ивиците дървета и храсти и старите дървета в обработваемите площи, което едновременно унищожава гнездовото местообитание на орлите и голямото биологично разнообразие, което се среща в тези синори.

Проблем за птиците е и засиленото използване на пестициди.

Петър Янков сподели още притеснителни факти, основаващи се на програмата "Мониторинг на обикновените видове птици", която БДЗП провежда от 2004 г. по модела на всички напреднали европейски страни. Програмата представлява ежегодно преброяване на обикновените птици по строго научен метод, на едни и същи случайно избрани места в цялата страна. Резултатите показват какво се случва с популацията на птиците. "Всички видове, които живеят в селскостопански земи, намаляват. По-важното, което показват тези данни, е, че това се случва и с нас, хората. Просто сме по-едри животни и не реагираме така бързо, както една чучулига например", алармира Янков.

Природозащитен център "ПОДА"

Природозащитен център "ПОДА" е гражданска организация, която се издържа изцяло сама. Годишно го посещават около 10 000 души от всички краища на света. 

Площта на центъра е малко повече от 1 кв. км, но в нея обитават 318 вида птици, докато в цяла Европа те са 1200. По думите на Петър Янков това е може би единственото място по цялото Черноморско крайбрежие на България, където има гнездови колонии на блестящия ибис, бялата лопатарка и 6 вида чапли.