Прототип на образа на владетеля е цар Константин Тих от Боянската църква

site.btaДа изобразиш Средновековието - как е създадена монетата "Цар Калоян", разказва дизайнерът Светлин Балездров

Да изобразиш Средновековието - как е създадена монетата "Цар Калоян", разказва дизайнерът Светлин Балездров
Да изобразиш Средновековието - как е създадена монетата "Цар Калоян", разказва дизайнерът Светлин Балездров
Снимка: БТА

На 5 декември Българската народна банка пусна в обращение последната за тази година възпоменателна монета - "Цар Калоян". Денят беше понеделник и пред централната банка и нейният касов център се беше извила опашка още от ранна утрин, а според разкази на някои от чакащите те са били там още от предишната вечер. До петък на обяд (същата седмица, б. а.) от монетата, чийто дизайн е на главния асистент от катедра "Рекламен дизайн" в Националната художествена академия Светлин Балездров, не бяха останали бройки. Тиражът й възлиза на 5000 единици.

Интересът към възпоменателните емисии на БНБ бурно нарасна през последните две години, като една от основните причини бе пандемията, която накара стотици да се обърнат към монетите като средство за запазване на стойността на парите. Друга причина, според чакащи на опашката за монетата, е и вероятността това да са едни от последните емисии такива монети, деноминирани в лева, предвид планираното ни присъединяване към еврото.

Интересът към последната монета за тази година - "Цар Калоян" бе оправдан и заради това, че тя е част от ценената от колекционерите поредица "Средновековни български владетели", която започна през 2011 г. с пускането на сребърната монета "Хан Крум" с номинал от 10 лв. В серията влизат още монети, свързани с цар Самуил, цар Симеон Велики, хан Тервел, цар Иван Асен II и хан Омуртаг.

Принципно погледнато подобни монети (а и банкноти) са не само като носители на стойност, но и са натоверени с друга не по-малко важна задача - утвърждаването на владетели, национални символи, знаменити битки и т.н.

Именно за символиката на монетата "Цар Калоян" говорим и с нейния дизайнер гл. ас. Светлин Балездров. В разговора научихме, че това е първото изображение на средновековния ни владетел върху официален носител - документ, монета или друго. Интересен момент е, че като прототип за изображението на цар Калоян (1197-1207) е послужил друг владетел от същата епоха, свързан косвено с рода на Асеневци като съпруг на внучка на цар Иван Асен II - цар Константин Тих-Асен (1257-1277). Неговият образ е увековечен в стенописите на Боянската църква в София.

- Какво ви мотивира да участвате в конкурса за монетата "Цар Калоян"

- Мотивира ме интересът ми към историята. Той е любителски, но миналото ме вълнува. А защо точно монета? Това беше предизвикателство към мен самия като художник да опитам нещо пластично (проектите за монети се представят в БНБ при обявен конкурс и в гипсови отливки на лицевата и обратната им страна).

- Какъв е процесът за създаването на един проект за дизайн на монета?

- Той до голяма степен е описан в условията на БНБ, които посочват, че желаещите да участват в обявен конкурс за дадена монета трябва да предоставят графично проекти (черно-бели) и както в случая с монетата "Цар Калоян" да бъде посочено мястото на частичното позлатяване и след това се преминава към гипсов релефен модел на двете страни.

Самият процес започва с нахвърляне на идеи на лист хартия, след това тези идеи се прецизират в компютърна среда. След това прехвърлих проекта в гипс. Принципно може и с 3Д моделиране, но аз участвах с класическия формат.

Процесът на подготовка ми отне няколко седмици проучване, с цел да се потопя дълбоко в темата и да навигирам измежду противоречията, оставени от историците, в опит да се придържам към установени факти. Самият художествен проект също бе реализиран в период от няколко седмици.

- Как пресъздадохте образа на цар Калоян, който виждаме, че е с ореол (въпреки, че владетелят не е обявен за светец)?

- Малкото съхранени стенописи на български владетели от Второто българско царство показват нашите царе по този начин - с ореол около главата, показващ, че тяхната власт е с божествен характер, нещо типично за средновековието. На практика това е модел, възприет от Византия, чийто императори често са изобразявани с ореол. Това виждаме и във всички съседни на Византия държави, това е отнася и за другите инсигнии на властта - корони, скиптри, атрибути по дрехите и т.н. Всичко това е заимствано от византийската традиция.

По отношение на цар Калоян аз използвах за модел и прототип стенописа на цар Константин Тих-Асен, който се намира в Боянската църква. Този владетел като време е близо до епохата на цар Калоян. Немалка част от българската научна общност смята, че короната на Константин Тих-Асен може да е наследена от цар Калоян. Важното е да напомним, че владетелят пленил латинския император Балдуин I след битката при Адрианопол (днешен Одрин) не е оставил много материално наследство (артефакти). В тази връзка мога да кажа, че при изработката на дизайна на монетата "Цар Калоян" съм използвал архетип на български владетел от това време.

Направих опит да потърся възстановката на цар Калоян на база открития череп в търновската църква "Св. Четиридесет мъченици", но историците са склонни да смятат, че е малка вероятността въпросните тленни останки действително да са негови. И в тази връзка аз се отказах да използвам тази възстановка.

В дизайна на монетата използвах и мой авторски шрифт, който също е съвременна интерпретация, но се опира на фундаментални калиграфски принципи и съм стъпил върху средновековни източници, като съм отстранил някои недостатъци.

- Това е първият Ви проект за монета. Обмисляте ли да участвате отново, като се има предвид, че се очаква страната ни да влезе в еврозоната. Кои символи смятате за най-подходящи за българските евромонети?

- Първото, което искам да кажа, е, че един евентуален такъв конкурс би представлявал интерес за мен, а навярно и за други колеги. Следя този въпрос и мога да припомня, че той бе повдигнат преди няколко години в състезание по телевизията, в която представители на различни културни и обществени дейности посочиха определни възможности. Тогава директор на Националния исторически музей беше проф. Божидар Димитров, който се застъпи, че Мадарският конник може да бъде такъв символ. Това е символ, който се ползва и в монетите, които сега са в обращение. В това състезание на второ място беше класирана кирилицата, тъй като ние претендираме, и с основание, че сме родината на кирилицата. Така че според мен нашата писменост задължително трябва да присъства на някоя от българските евромонети.

В момента разглеждам по-подробно какви символи използват държавите-членки на еврозоната и виждам, че някои използват един и същ символ върху евромонетите си, а други - по няколко. В този ред на мисли смятам, че с нашето богато културно-историческо наследство спокойно можем да прибегнем до различни символи и да избегнем противопоставянето на един символ на друг.

/СС/

news.modal.header

news.modal.text

Към 17:18 на 09.12.2023 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация