Двудневното работно посещение на вицепремиера по управление на европейските средства Атанас Пеканов в Хърватия завърши със среща с премиера на страната домакин Андрей Пленкович.
Целта на визитата, състояла се на 26-27 септември, бе запознаване с опита на Загреб, натрупан по пътя на присъединяване към еврозоната.
"По време на срещата премиерът Пленкович подчерта предимствата, които носи задълбочената интеграция в Европейския съюз в тези турбулентни за света времена. Обединихме се около становището, че еврото носи допълнителна стабилност и доверие в страната", заяви след срещата пред БТА вицепремиерът Пеканов.
"Това, което още обсъдихме, е, че целият процес по приемането на еврото може да бъде успешен, само ако институциите работят в синхрон и гледат в една и съща посока, както и че на обществото трябва да бъде изяснен целият процес, включително и евентуалните рискове", каза още Пеканов.
Вицепремиерът посочи още, че и от двете страни специален акцент е бил поставен не само върху сътрудничеството между София и Загреб по темата за еврото, но и за приемането на България и Хърватия в Шенгенското пространство, както и в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР).
Пеканов и Пленкович са се обединили и около това, че Европа се намира в трудни времена на икономическа несигурност, но именно сега европейските институции и еврото могат да служат като "котва на стабилност" за повишаване на доверието в отделните страни членки.
За тези два дни тук видяхме, че процесът по приемане на еврото може да бъде успешен, хората и бизнесът могат да видят ползите от него. "В тази ситуация еврото може да бъде и допълнителен стимул за реформи в страната, но изисква и редица икономически мерки, които да защитят гражданите", каза още Пеканов
Не чухме притеснения от страна на Хърватия по приемането на еврото както в нашите разговори с бизнеса, така и в разговорите с гражданите. Всички те споделят, че инфлацията е висока, но не обвиняват за това директно еврото. Това е така, защото обществеността знае, че са налице защитни механизми, един от които е провеждащата се и в момента информационна кампания, която има за цел да обясни целия този процес.
Наша отговорност, в ролята ни на служебен кабинет, е да подготвим техническите процеси, заложени като решение в Националния план за въвеждане на еврото, който редовният кабинет прие, посочи вицепремиерът.
Това е важно, за да може в бъдеще, когато редовен кабинет поеме властта и реши да изпрати искането за присъединяването на България към еврозоната, страната ни да бъде подготвена. Решението за присъединяване трябва да бъде взето от редовен кабинет, но ние не трябва да губим време, напротив - трябва да черпим опит от другите страни, подчерта той.
Пеканов коментира и разговора си със заместник-управителя на Хърватската централна банка Михаел Фауленд.
"Навлязохме в детайли по отношение на техническите аспекти на присъединяването към еврозоната, като времето за преминаване от едната валута към друга, както и времето за последващ обмен на куната в банките в страната", допълни той.
Министърът на финансите на Хърватия Марко Приморац е запознал българската делегация и с някои от защитните механизми, които страната е въвела във връзка с преминаването от местната валута към еврото.
Единият от тях вече е в сила и представлява двойно показване на цените - в куни и в евро.
Друг такъв механизъм е възможността гражданите да сигнализират за необичайно увеличение на цените след приемането на еврото, като за това е създаден специален уебсайт, както и телефонна линия, каза още Пеканов. В момента има дванадесет институции, които ще наблюдават този процес.
На обществеността се предоставя и информация за процеса на взимане на решенията от страна на Европейската централна банка (ЕЦБ) и как Хърватия ще участва в него. В случая на България ние само прилагаме тези решения, защото не сме пълноправни членове на еврозоната, но имаме валутен борд към единната валута.
"Всичко това, заедно с влизането на страната в единния банков надзор, доведе до това, че оповестяването на окончателното решение за влизане на Хърватия в еврозоната доведе до повишаване на доверието в страната. Точно такъв измерител е и повишеният с две степени кредитен рейтинг на страната, което ще доведе до намаляване на лихвените проценти и по-добри условия за страната", каза още Пеканов.
Друга тема, обсъдена в Министерството на финансите на Хърватия, е подготовка на закон за въвеждане на еврото.
"В нашия закон за еврото ще бъде описано как точно ще стане преминаването към единната валута. Предвижда се в България в рамките на един месец след евентуалното въвеждане на еврото да може левът да продължи да се използва. След това в рамките на шест месеца националната ни валута ще може да бъде обменяна в търговските банки, както и в пощите, така че да се гарантира, че и в най-отдалечените региони гражданите имат достъп до всичко това. Когато този период изтече, в Българската народна банка левове за евро ще могат да се заменят неограничено във времето", посочи още вицепремиерът.
Пеканов допълни, че работна група по законопроекта за приемане на еврото вече има, но служебният кабинет няма да внесе текстовете за гласуване в Народното събрание.
