site.btaПеканов: Хърватите виждат, че стъпките към приемането на еврото са важни, за да са по-близо до Европа

Пеканов: Хърватите виждат, че стъпките към приемането на еврото са важни, за да са по-близо до Европа
Пеканов: Хърватите виждат, че стъпките към приемането на еврото са важни, за да са по-близо до Европа
Снимка: БТА

С обиколка на големи и по-малки търговски обекти, както и на градското тържище в столицата Загреб започна двудневното работно посещение на вицепремиера по управление на европейските средства Атанас Пеканов в Хърватия. 

Визитата е с цел събиране на опит по отношение на процеса по присъединяване на Хърватия към еврозоната. В началото на юни на страната бе дадена зелена светлина за въвеждане на единната валута след съвместните доклади на Европейската централна банка (ЕЦБ) и Европейската комисия.

В оценката си за България, която също като Хърватия се присъедини към т.нар. чакалня на еврозоната (валутния механизъм ЕРМ 2), ЕЦБ и ЕК посочиха, че страната ни не отговаря на два от петте критерия за въвеждане на еврото - не е съобразила изцяло законодателството си с изискванията на ЕЦБ и не може да гарантира стабилност на цените.

Една от забележките на ЕК спрямо България касае независимостта на централната банка у нас.

От 5 септември в Хърватия, която ще приеме единната валута на 1 януари догодина, цените са показани както в местната валута - куна, така и в евро.

По време на обиколката Пеканов бе съпроводен от посланика на България в страната домакин Н. Пр. Генка Георгиева. 

"Действително първата стъпка от нашата визита беше да видим как върви процесът в Загреб. Той върви нормално и успешно. Видяхме в търговските обекти един от най-важните механизми, а именно двойното показване на цените - в куна и евро, както и колко струва един килограм или литър от дадена стока. Това се прави, за да могат гражданите да бъдат добре информирани как ще вървят цените при преминаването в евро", заяви Пеканов за БТА след обиколката си.

"Това (двойното показване - бел. р.) започна на 5 септември. Това се случва с всички страни, приемащи еврото - четири или пет месеца преди датата на преминаване започват да показват цените в двете валути, след което в период от една година във всички търговски обекти това продължава да е факт. В Хърватия в рамите на две седмици след въвеждане на еврото ще могат да се използват и двете валути", допълни вицепремиерът.

Пеканов посочи още, че в Хърватия гражданите ще могат да разменят старата си валута куна в търговските банки за евро в рамките на следващите шест месеца.

В България, съгласно приетия от последното редовно правителство план, се предвижда да може да се пазарува в двете валути в рамките на един месец, уточни Пеканов за БТА.

По време на обиколката си из Загреб вицепремиерът имаше възможност и да разговаря с граждани относно техните очаквания за въвеждане на еврото.

"Това беше много важна част за нас. Спряхме и съвсем открито попитахме гражданите какво мислят и те ни казаха, че това е супер и е част от европейската интеграция на страната и тези стъпки са важни, за да са по-близо до Европа. Казаха още, че преминаването към еврото ще помогне на туризма, както и че не виждат кой знае какви притеснения от преминаването към еврото", посочи Пеканов.

Той коментира и това дали е възможно еврото да доведе до допълнително повишаване на инфлацията, като по думите му повишаването на цените е огромен проблем в цяла Европа в момента. 

"Всички европейски страни срещат трудности. Има различни икономически мерки за адресиране на проблема. Ние утре ще разговаряме именно по този повод с представители на финансовото министерство на Хърватия по този въпрос. Това е процес (инфлацията - бел. р.), който е факт в ЕС и преминаването към еврото едва ли е повлияло кой знае колко на основния инфлационен процес", отбеляза заместник министър-председателят по управление на европейските средства.

Пеканов коментира също ситуацията с приемането на единната валута у нас.

"Именно тези технически въпроси трябва да се изчистят сега, за да може, тогава когато в бъдеще, през следваща година, редовен, демократично избран кабинет вземе решението за присъединяване на страната ни към еврозоната, тези въпроси да бъдат изчистени - колко време ще има двойно показване на цените, как ще се случва информационната кампания, как гражданите ще разберат за всички тези процеси, и тези, които не си служат с традиционните медии, или по-възрастните граждани", посочи вицепремиерът. 

Пеканов изтъкна, че именно това е и целта на визитата - да почерпим от опита на Хърватия, и за това ще бъдат проведени разговори с представители на централната банка на страната, както и във финансовото министерство.

 

Пътят на Хърватия към еврозоната

Правителството в Загреб подава официална молба за присъединяване към Европейския валутен механизъм (ERM-2) на 4 юли 2019 г. Това е първата крачка по пътя на присъединяването на страната към еврозоната. Заедно с България, Хърватия е приета в механизма на 10 юли 2020 г. и централният обменен курс на хърватската куна спрямо еврото е определен на 7,53450 куни, а на българския лев - на 1,95583 лева. Заедно със Словения, която се присъединява към еврозоната през 2007 г., Хърватия е страната, прекарала най-малко време в Европейския валутен механизъм (ERM II) - минималните две години, докато Литва например прекарва 11 години, а Латвия - 9 години.

На 1 юни 2022 г. Европейската централна банка и Европейската комисия публикуват докладите си за напредъка на страните извън еврозоната по пътя им към членство, които потвърждават, че Хърватия е изпълнила всички критерии за въвеждане на еврото от 1 януари 2023 година. 

На 16 юни 2022 г. на срещата в Люксембург на Еврогрупата (министрите на финансите на страните от ЕС, въвели еврото) одобрява препоръката на ЕК и на ЕЦБ Хърватия да се присъедини към еврозоната от 1 януари 2023 г. На следващия ден решението е утвърдено с квалифицирано мнозинство от Съвета по икономически и финансови въпроси на страните от Европейския съюз (ЕКОФИН).

На 24 юни 2022 г. на срещата на високо равнище в Брюксел, Белгия, държавните и правителствени ръководители на страните членки на ЕС одобряват Хърватия да се присъедини към еврозоната. На 5 юли 2022 г. и Европейският парламент дава положително становище за присъединяването на страната към еврозоната.

Процесът приключва на 12 юли 2022 г. с тържествена церемония за подписването на договор за приемането на еврото, като Хърватия официално получава "зелена светлина" от 1 януари 2023 г. да стане член на еврозоната. Същия ден, след консултация с Европейския парламент и Европейската централна банка, Съветът на ЕС приема последните три правни акта - решение за приемането на еврото в Хърватия, изменение на регламента, в което Хърватия ще бъде добавена към списъка от 19 членове на еврозоната като 20-и член, и регламент, фиксиращ окончателния обменен курс на куната към еврото на 7,53450 куни за 1 евро, което съответства на текущия централен курс на куната в Европейския валутен механизъм (ERM II). От 5 септември 2022 г. цените в Хърватия са изписани в двете валути - куни и евро.

Днес Пеканов проведе срещи с ръководителя на Представителството на Европейската комисия в Загреб Огнян Златев, както и с министъра на регионалното развитие и европейските фондове на страната домакин Наташа Трамишак.

Утре вицепремиерът по усвояване на европейските средства ще се срещне с министър председателя на страната Андрей Пленкович, финансовия министър Марко Приморац, управата на централната банка на Хърватия. Предвидени са и срещи в местния парламент.

 

Екипът на БТА разговаря и с граждани в хърватската столица Загреб, като сред тях преобладават положителните оценки, но не липсват и такива, които изразяват своите притеснения.

Сандро, Ай Ти специалист: Мисля, че в началото този процес ще бъде труден, защото цените ще се повишат, а доходите им не. Възможно е дори да влезем в процес на рецесия. Гледайки Словения, ние видяхме, че при тях се случи същото в началото. Впоследствие в период от 5 до 10 години те успяха по някакъв начин да увеличат своите доходи и заплати и в момента те живеят един достоен живот. В крайна сметка мога да кажа, че съм положително настроен по отношение на приемането на еврото.

Ема, която работи в кол център: В крайна сметка смятам, че присъединяването към еврото ще бъде положително нещо за страната ни. В началото ще бъде трудно да се настроим към това с всичките тези цени във куни и евро, но след като преминем към единната валута, ще бъде много по-лесно. Притесняваме се за евентуалното покачване на цените, което може да се случи покрай въвеждане на еврото, но така или иначе инфлацията е в ход и в момента.

Винко, продавач на билки: Мисля, че преминаването към еврото е ОК. Страната ни е в Европа. Понякога се притеснявам от инфлацията, но това е съдба. Това е животът.

Рената, която работи на свободна практика: Не симпатизирам на еврото и на процеса по присъединяването ни към единната валута. Мисля, че с това ще загубим част от нашата идентичност, точно както с всичко останало. Като цяло мисля, че нямаме повече независимост. С влизането ни в еврозоната цените ще се увеличат допълнително. Към момента не съм особено притеснена за собственото си финансово състояние, защото моят съпруг работи в чужбина. Но ако всичките ни доходи идваха оттук, определено щях да съм разтревожена.

/ЦМ/

В допълнение

news.modal.header

news.modal.text

Към 09:47 на 03.02.2023 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация