site.btaКак е изглеждала работата в БТА през 1898 година в сравнение с днес, 128 години по-късно

На 16 февруари 1898 г. първият директор на БТА Оскар Искендер е написал седем новини. През 2025 г. БТА има 228 991 новини – със седем процента повече от 2024 г. и със 78 процента повече от преди пет години, през 2020 г. И нещо повече, с все по-високо качество и най-вече – разнообразие на съдържанието. Това каза генералният директор на БТА Кирил Вълчев на работна вечеря със служителите в националната информационна агенция по повод 128-ата годишнина на БТА.

Фотографията тепърва е навлизала масово – през 1898 г. е издадено първото в България „Ръководство по фотография“. През миналата година БТА е създала 260 982 снимки – с 2,5% повече от 2024 г. и почти 8,5 пъти повече от преди пет години, през 2020 г, допълни Вълчев.

По неговите думи никой в агенцията не е мислил за видео новини - през 1898 г. излизат първите късометражни филми на Жорж Мелиес, който е пионер на киното с най-ранните специални ефекти. През миналата година БТА е създала 9024 видеоматериала, включително в ТикТок и подкаст – с над 27 процента повече от 2024 г. и почти 9,5 пъти повече от преди пет години през 2020 г.

Първият бюлетин на 16 февруари е написан на ръка лично от директора Оскар Искендер в шест екземпляра, каза още Вълчев. Бюлетин, напечатан на пишеща машина, има от 4 декември 1901 г., но още две години бюлетини се пишат и на ръка. За първи път компютър се появява в агенцията през 1988 г. Днес БТА има 558 стационарни компютри и лаптопи, от тях само 72 са на над пет години, каза генералният директор. Бюлетините са разнасяни пеша на ръка до двореца, за министър-председателя и министрите и за някои вестници, защото през 1898 г. БТА не е имала автомобили, които са били рядкост в целия свят – в края на същата година е тествана първата френска кола “Рено”, а първият автомобил в България е дошъл само две години по-рано и хората са ходили пеша или са се придвижвали с карети с коне. Днес БТА има 55 автомобила, от които 30 са изцяло електрически, а 10 – хибридни, допълни Вълчев.

Новините са получавали чрез морзов телеграф до 1928 г. и публикуването е ставало обикновено с около ден закъснение. Днес използваме интернет, чрез който получаваме възмездно новини от пет глобални агенции и разменяме безвъзмездно новини с 51 национални агенции. Президентът на турската Анадолу – една от агенциите партньори, Сердар Карагьоз е тук за обявяването на организираната от БТА класация “Спортист на Балканите” и отбелязването на 128-мата годишнина на БТА, която и с негова подкрепа през 2022 г. стана седалище на Асоциацията на балканските новинарски агенции - Югоизточна Европа, каза още в речта си генералният директор на БТА.

През 1898 г. БТА е имала двама служители - директорът Оскар Искендер и един помощник. Днес БТА има 350 служители плюс още 33 на срочни договори за цифровизацията на архивите. 

През 1898 г. БТА е нямала кореспонденти. Днес агенцията има 59 щатни кореспонденти в страната и шест щатни и 10 нещатни – стрингери, в чужбина. С откриването в събота на 14 февруари на Национален пресклуб в Атина БТА вече има такива 44 кореспондентски бюра, от които 33 постоянни в страната, седем в чужбина и три непостоянни – на Антарктида, в българския научноизследователски кораб “Св. св. Кирил и Методий” и по време на изложенията на книгата в цялата страна. 

„През 1898 г. няма самолети – първият ще се появи в САЩ пет години по-късно. През 2025 г. почти всеки работен ден човек от БТА е летял със самолет с някой от 98-те двупосочни самолетни билета, а агенцията предава новини за пътувания в Космоса, където през 1979 г. България става шестата държава в света, изпратила там човек – Георги Иванов“, каза още Вълчев. Той припомни, че през 1898 г. новините са се научавали от вестник, защото Маркони построява през същата година първата фабрика за радиоапарати, а телевизията ще се появи много по-късно. Днес телевизиите и радиата ползват новините на БТА, а като наши гости тази вечер е генералният директор на Българското национално радио Милен Митев, както и председателят на Съвета за електронни медии Симона Велева, допълни Вълчев.

През 1898 г. никой дори не си е представял социалните мрежи, от които в девет БТА присъства днес. За тях много разчитаме на младите в БТА, включително на бъдещите ни колеги измежду 18-те стажанти от Априловската гимназия в Габрово, които също са наши гости тази вечер, каза Вълчев.

„През 1898 г. е нямало електричество – първата водноелектрическа централа за обществено осветление „Панчарево“ край София е пусната в експлоатация през 1900 г.

Днес фасадата на БТА свети ярко, а през тази година БТА започва изграждането на фотоволтаична централа на покрива“, каза Вълчев.

През 1898 г. общуването е ставало главно с писма – впрочем днес е Международният ден на пощальона. Днес БТА има 200 смартфона, като първите започна да осигурява на репортерите и кореспондентите си през 2021 г., каза Вълчев. Той допълни, че през 1898 г. са учили най-важните неща наизуст. „Сега в БТА най-важното е да се научим да използваме по-добре изкуствения интелект (ИИ) по правила, които утвърдихме точно на днешния символен ден“.

През 1898 г. според ИИ служителите на държавна работа са получавали между 60 и 250 златни лева, които днес са между 600 и 2500 евро, което значи, че нещата със заплащането не са се променили особено, каза генералният директор.

Не е имало гласуване на избори за парламент и президент, както предстоят през тази година, защото премиерът Константин Стоилов е начело на правителството от 1894 г. до 1899 г. и няма избор от народа на държавния глава княз Фердинанд, който създал с указ БТА. 

Сградите в София са били на един-два етажа. БТА днес е в една от ниските сгради в българската столица с нейните четири етажа, но, макар първият асансьор в България да е пуснат вероятно в царския дворец три-четири години преди създаването на БТА, до Националния пресклуб на четвъртия етаж асансьор сложихме едва през 2023 г., каза още Вълчев.

През 1898 г. мъжете са обличали костюми с жилетки, носили са джобни часовници и мустаци, и бради, а жените са ходили с дълги рокли до земята, корсети, високи яки и големи шапки. Днес в БТА е трудно да убедим колегите с дънки, фланелки и къси рокли да сложат костюми и дълги рокли в името на институционалната представителност, каза той. „През 1898 г. не се къпели всеки ден понеже рядко са имали бани вкъщи, а парфюмът е служел най-вече да прикрива миризми. Днес миризмите при работа в общия нюзрум не би трябвало да са проблем… Поне не би трябвало“, каза генералният директор.

„През 1898 г. хладилникът в стаята за почивка до нюзрума е нямало как да го има, защото са съхранявали храната си на хладно в изби. И за стаи за почивка на работното място също не са мислили, защото тепърва започвало да се говори за права на работещите“. 

През 1898 г. празненствата били най-често с музика на пиано, а на нашето днес ще пее звездата Стефан Вълдобрев, каза Вълчев.

„Остава ни 128 години след създаването на БТА да си пожелаем служителите ѝ да започнем да живеем обичайно поне до 128 години, но и да бъдем благодарни, че всъщност живеем много по-дълго от българите в края на XIX век, когато средната продължителност на живота е била под 50 години понеже Флеминг открива антибиотика едва през 1928 г., а много важни ваксини не са открити – срещу туберкулоза е от 1921 г., а срещу полиомелит е от 1956 г.“, каза генералният директор. 

Тази вечер 28 служители ще получат и „БТА Оскар“ – отличие на името на Оскар Искендер.