Почти 93 процента от българските домакинства и лица, или 92,8 процента от тях, имат достъп до интернет в своите домове. Ползващите мрежата всеки ден или поне веднъж седмично са 86,5 процента от хората на възраст между 16 и 74 навършени години. Това са някои от основните резултати от изследването за използване на информационни и комуникационни технологии (ИКТ) сред българските домакинства и граждани през 2025 година на Националния статистически институт (НСИ). Проучването показва, че относителният дял на пазаруващите онлайн за лични цели е 51,2 процента, 35,9 процента използват интернет за взаимодействие с административни органи и публични институции, а 22,5 процента използват генеративен изкуствен интелект.
От НСИ отчитат запазване на тенденцията за годишно нарастване на домакинствата с достъп до интернет. От домакинствата в градовете, 94,9 процента разполагат с интернет връзка, а при тези, живеещи в селата, относителният дял е 86,2 процента. Разликата в цифровата свързаност между градските и селските райони намалява и през 2025 г. тя е 8,7 процентни пункта, при 21,5 процентни пункта през 2016 година, отчетоха от НСИ.
Югозападният район e с най-висок относителен дял на домакинства с достъп до интернет (95,9 процента), следван от Североизточен и Южен централен район, съответно с 92,7 и 92,3 процента. Най-малко домакинства разполагат с онлайн свързаност в Северозападния район - 87,3 процента.
При данните за използване на интернет от лицата на възраст между 16 и 74 навършени години през 2025 г. от НСИ наблюдават покачване на относителния дял с 4,6 процентни пункта спрямо миналата година до посочения по-горе общ дял от 86,5 процента.
Делът на хората, които никога не са сърфирали в интернет, намалява до 7 процента.
Най-активни потребители на интернет са учащите (99,3 процента) и младите хора във възрастовите групи 16 - 24 и 25 - 34 години - съответно 98,2 и 96,9 процента, както и лицата с висше образование – 96,6 процента. Все повече възрастни хора се възползват от възможностите, които предоставя глобалната мрежа и през 2025 г. относителният дял на лицата на възраст 65 - 74 години, които сърфират редовно, е 59,7 процента.
Най-предпочитаното устройство за достъп до интернет e мобилен телефон (смартфон), който се използва от 85,5 процента от лицата, следван от лаптоп - 34,5 процента, показва още проучването на НСИ.
Потребителите използват най-често глобалната мрежа с цел комуникация, като 75,6 процента посочват, че извършват телефонни или видео разговори по интернет, чрез приложения като “Вайбър“ (Viber), “УотсАп“ (WhatsApp), “Скайп“ (Skype), “ФейсТайм“ (FaceTime), “Месинджър“ (Messenger), “Снапчат“ (Snapchat), “Зуум“ (Zoom), “ЕмЕс Тиймс“ (MS Teams), “Уебекс“ (Webex), а най-малко участват в онлайн консултации, анкети, гласуване по граждански и политически въпроси - 6,6 процента.
През 2025 година 22,5 процента от лицата използват приложения с генеративен изкуствен интелект (AI), като “ЧатДжиПиТи“ (ChatGPT), “Копайлът“ (Copilot), “Джемини“ (Gemini), “БеГеДжиПиТи“ (BgGPT) и др. за създаване на текст, изображения, програмен код, видеоматериали и други данни. Най-активни потребители са младите хора във възрастовата група 16 - 24 години (50 процента) и тези на възраст 25 - 34 години - 36,4 процента, при едва 3,3 процента за възрастните хора на 65 - 74 години. При лицата с висше образование относителният дял е 41,2 процента.
По-голямата част от хората използват приложения с изкуствен интелект за лични цели (20,2 процента), 8,4 процента - за професионални (свързани с работата) цели, а 5,2 процента се консултират с изкуствения интелект за учебни цели в рамките на формалната образователна система. Основната причина, поради която лицата не използват приложения с изкуствен интелект е, че нямат необходимост (45,5 процента), 9,3 процента не знаят как да ги използват, а 6,3 процента не знаят, че такива приложения съществуват.
Близо 36 процента, или 35,9 процента от гражданите, изпозлват глобалната мрежа през 2025 година за взаимодействие с административни органи и публични институции. В сравнение с предходната година относителният им дял се е повишил с 4,1 процентни пункта.
Хората с висше образование се възползват по-често от услугите на електронното управление (65,9 процента), при едва 8,7 процента за населението с основно и по-ниско образование. По възраст най-висок е относителният дял на лицата, взаимодействащи онлайн с административни органи и публични институции във възрастовата група 35 - 44 години (49,8 процента), а най-нисък при тези на възраст 65 - 74 години (11,8 процента). Жените използват предлаганите онлайн услуги от администрацията повече от мъжете - съответно 36,8 и 35 процента.
Българските граждани използват електронното управление най-често с цел: достъп до лична информация, съхранявана от административни органи и публични институции - 19 процента; изтегляне на официални документи/формуляри - 16,6 процента; получаване на информация – 15,6 процента; подаване на данъчна декларация онлайн в уебсайта на НАП - 15,2 процента.
Най-малко лица подават жалби и искове онлайн, или подават искове за отпускане на помощи, обезщетения, упражняване на права - по 1,9 процента.
Всеки втори българин (51,2 процента ) пазарува онлайн за лични цели през 2025 година, като в сравнение с предходната година относителният дял се е увеличил с 1,4 процентни пункта. Жените пазаруват онлайн повече от мъжете - съответно 53,4 и 49 процента.
Най-активни при закупуването на стоки и услуги по интернет са хората на възраст 25 - 34 години (70,8 процента) и тези на 16 - 24 години - 67,7 процента. Най-малко пазаруват онлайн възрастните хора между 65 и 74 години - 17,7 процента.
Най-много са пазарувалите по интернет в Югозападен и Североизточен район - съответно 62 и 55 процента, а най-малко – в Югоизточен район (37,7 процента). Наблюдава се значително разделение при използването на електронна търговия по местоживеене, като 55 процента от градското население пазарува онлайн, при 40,4 процента за живеещите в селата.
Стоките и услугите, които най-често пазаруват потребителите по интернет, са: материални стоки - 95,4 процента; настаняване (от хотели, туристически агенции, туроператори) - 39,3 процента; транспортни услуги (напр. билет за автобус, влак, самолетен полет, таксиметров превоз) - 33,6 процента; билети за културни или други събития - 32,7 процента; абонамент за интернет или мобилна телефонна услуга - 25 процента; филми, сериали или спортни събития като стрийминг услуга - 23,1 процента.
Основни и над основни цифрови умения през 2025 г. имат 38,3 процента от лицата. Най-висок е относителният дял при хората на възраст между 25 и 34 години (56,6 процента) и при младите хора на 16 - 24 години - 52,8 процента. Най-ниска е цифровата грамотност сред населението във възрастовата група 65 - 74 години, като почти половината от тях (49,8 процента) са без цифрови умения.
Лицата, които посочват, че са срещали в новинарски сайтове в интернет или в социалните медии информация, която считат за невярна или съмнителна, са 45,5 процента. От тях 42,4 процента проверяват нейната достоверност чрез: проверка на източниците или намиране на друга информация в интернет - 76,6 процента; обсъждане на информацията извън интернет с други лица или чрез използване на източници извън интернет - 49,9 процента; проследяване на коментарите или участие в обсъждане по интернет - 44,4 процента.
Почти една трета от хората (29,6 процента) са срещали съобщения в интернет, които считат за унизителни или враждебни по отношение на групи от хора или отделни лица. Тези съобщения са били насочени основно към политически или социални възгледи (68 процента), сексуална ориентация (52,6 процента) или расов и етнически произход - 49,1 процента.
През 2025 година 54,4 процента от лицата извършват дейности, свързани с управлението на достъпа до тяхната лична информация в интернет, като най-често това са: запознаване с декларациите за поверителност преди предоставяне на лична информация - 35,6 процента; ограничаване или отказване на достъпа до информация за географското местоположение - 26,7 процента; ограничаване на достъпа до профил или съдържание в социални мрежи, или в складово пространство в интернет - 22 процента; отказване от използването на лични данни с рекламна и маркетингова цел - 22,4 процента.
Притеснения, че дейностите в интернет се записват с цел показване на персонализирани реклами, имат 47 процента от хората, 10,3 процента използват софтуер за ограничаване на възможността за проследяване на действията им в интернет, а 16,6 процента променят настройките на интернет браузъра си, за да ограничат броя на “бисквитките“, които се съхраняват на устройствата им.
Лицата на възраст между 75 и 89 навършени години, които използват през 2025 г. интернет всеки ден или поне веднъж седмично, са 24,9 процента. Относителният дял на тези, които никога не са използвали глобалната мрежа, е 59,7 процента, като основната причина е липса на необходимост (интернет не е полезен, интересен и т.н.) – 52,6 процента, за 22,8 процента използването на интернет е твърде сложно, а 5,8 процента от възрастните имат физически или психични ограничения при използване на интернет.
Основно лицата на възраст 75 - 89 години хора достъпват интернет чрез мобилен телефон или смартфон (23,9 процента), 3,3 процента използват лаптоп, а 3,1 процента - настолен компютър.
Дейностите, които извършват онлайн лицата в тази възрастова група най-често са: телефонни или видео разговори по интернет (чрез приложения като Viber, WhatsApp, Skype, FaceTime, Messenger, Snapchat, Zoom, MS Teams, Webex) - 19,8 процента; четене на новинарски сайтове, вестници, списания - 16,6 процента; размяна на съобщения в реално време (чрез приложения като Viber, WhatsApp, Messenger, Snapchat, Skype, “Дискорд“ (Discord), “Телеграм“ (Telegram) - 14 процента; търсене на информация за здравето - 12,1 процента; участие в социални мрежи (напр. Facebook, Instagram, Snapchat, TikTok и др.) - 10,5 процента.
/ВЙ/
Моля потвърдете купуването на избраната новина
